Изкоренява корупцията и привлича капитали от чужбина
С твърди реформи Ли Куан Ю превръща града държава в една от най-мощните икономики
На 92 г. в неделя, след продължителна битка с пневмония, почина "бащата на сингапурското икономическо чудо" Ли Куан Ю. За 31 г. като премиер той успява да превърне изостаналия и дори изпитващ недостиг на питейна вода остров в една от най-мощните световни икономики. В Сингапур обявиха едноседмичен траур в памет на Ли Куан Ю. Прощаването с бившия премиер ще се състои в сградата на парламента и ще продължи три дни - от 25 до 28 март. Погребението е насрочено за 29 март от 14,00 ч местно време.
До получаването на независимост през 1965 г. Сингапур е малка бедна страна, която внася дори прясна вода и строителни материали. Отношенията със съседите също са далеч от идеалните, близо 1/3 от населението открито симпатизира на комунистите, а корупцията се шири по всички етажи на властта. "През 1959 г., когато станах премиер, БВП на глава от населението бе 400 американски долара. През 1990 г., когато подадох оставка, той бе скочил до 12 200, а девет години по-късно стана 22 000", пише Ли Куан Ю в книгата си "Сингапурска история. От третия свят - в първия".
Ли Куан Ю и основаната от него през 1954 г. партия "Народно действие" залагат на осъществяването на дългосрочни проекти, които се разработват под ръководството на специалисти от чужбина. Основната задача на модернизацията е развитието на промишлеността, повишаване нивото на образование, строеж на евтини жилища и превръщане на града държава в регионален възел на Азия. Именно експортно ориентираното производство става главен генератор на икономически растеж. През 1973 г. държавата започва по всякакъв начин да поощрява създаването на различни проекти в най-новите отрасли на промишлеността като нефтохимията, машиностроенето, електрониката. В новия Сингапур държавните компании не получават никакви привилегии и отстъпки, работят при равни условия с частните. Основното за съществуването е конкурентоспособността и, съответно, печалбата. По този начин правителството отстранява неефективността на държавния бизнес, а също така и корупцията, която до идването на власт на "Народното действие" е един от основните пороци на стария Сингапур. За изкореняването й се използват особено жестоки методи. Един от тях се приписва на самия Ли Куан Ю: "Започнете с това да пратите в затвора трима свои приятели. Вие много добре знаете за какво, както и те го знаят".
Правителството на Ли Куан Ю също така се опитва да прави бюджета бездефицитен. Във връзка с това държавата се отказва от заеми в полза на чуждестранни инвестиции. Сингапур пръв в Югоизточна Азия започва широко да привлича капитал от чужбина, благодарение на което успява ефективно да модернизира производството. Големите световни компании, които стъпват в Сингапур, строят капиталоемки и наукоемки предприятия, водят със себе си съвременни технологии. За привличането на чужди инвестиции помага и гъвкавата данъчна политика. В първото десетилетие, до 1970 г., в приоритетните отрасли на промишлеността (нефтопреработването, съдостроенето, текстилното производство), чуждите и националните бизнесмени за 5 г. се освобождават от данък върху печалбата, от импортно мито на материали и оборудване, получават възможност за ускорена амортизация. Благодарение на това само от 1965 до 1979 г. размерът на чуждите инвестиции в промишлеността на Сингапур надхвърля 4 млрд. местни долара. Във втората половина на 80-те г. страната, която няма свой нефт, става най-големият център за преработката му и търговия с нефтени продукти в Югоизточна Азия. Тя е и сред лидерите в съдостроенето и производството на електроника. През 1981 г. в Сингапур започва следващият етап от развитието на промишлеността, за който са нужни ултрасъвременна инфраструктура от световен клас, комплект от взаимосъчетаеми и взаимодопълващи се въздушни, морски и телекомуникационни връзки и ефективна логистика. Именно на логистиката се дължи развитието на важния компонент от външноикономическите операции на Сингапур - реекспортната търговия.
Успешните реформи на социалния сектор са още една от особеностите на модернизацията на страната. Правителството успява да спре високата безработица, която през 1960 г. достига 13,5%. Благодарение на чуждите компании в страната се създават огромно количество работни места. След това е решен и проблемът с образованието - нуждаещото се от висока квалификации производство дава стимул на работниците да повишат образованието си. Правят се също така и цели проекти, които стимулират студентите да учат в чужбина.
В резултат на реформите в края на ХХ век Сингапур се превръща от бивша бедна колония на британската империя в една от най-богатите държави в Азия. Твърдите реформи, които, от една страна, превръщат Сингапур в една от "най-полицейските" страни в света, от друга - позволяват стандартът на живот да надмине този във всички източноевропейски страни.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
