Унгария е в капана на ордите от бежанци, тръгнали да търсят по-добър живот в Германия и Австрия. Какво се случва на входа на Европа? Как унгарците посрещат неканените гости и промениха ли бегълците ежедневието им? "Стандарт" потърси отговорите на място. Вижте ги тази седмица в репортажите на специалния ни пратеник Иван Филчев.
За бежанците мечтаната Европа започва с дупка в бодливата тел между Сърбия и Унгария
ЖП линията на надеждата води право в лапите на полицията
Рьоске - Сегед
Не зная колко пъти се срещах с мъката в последните два дни. Трудно се стои дълго време очи в очи с нея. Мислех си, че след толкова срещи през последните години едва ли ще ме впечатли. Уви, и този път успя да го направи. По същия начин, но като за първи път. С някои неща, изглежда, не се свиква. Срещата с мъката май е едно от тях. Винаги я поглеждаш смело, но не издържаш на нейния поглед. Свеждаш очи и ги забиваш в земята, след което усещаш как нещо пристяга гърлото ти и губиш контрол.
Мечтата на Мансур ме извади, макар за момент, от състоянието, в което ме доведе срещата с мъката. "Можеш ли да ми помогнеш?
Искам да имам колело!
каза ми афганистанецът на гарата в Сегед, оглеждайки с интерес велосипеда, с който се придвижвах. След два месеца път без документи 27-годишният мъж от Кабул чакаше полицията пред гарата. Следващата му спирка бе Будапеща. Не знаеше какво ще се случи с него и къде ще се установи, но беше уверен, че щом приключи пътят му, ще си купи колело.
Мъката ми бе устроила засада пред отворения в събота бежански лагер "Рьоске" 2. Никой не ме спря да снимам. Няколко автобуса, претъпкани с бежанци, чакаха нареждане да потеглят към Будапеща. Не зная колко очи бяха вперени в мен, докато се стремях да запечатам мъката в най-добрия кадър. Усещах ги. Стотици гневни очи, които те пронизват и разкъсват плътта ти. Не спираха да ме гледат, а мен ме болеше да гледам тези хора, наблъскани в автобусите
като животни, които ще водят към кланица
"Мога ли да отида до тоалетната?", попита плахо възрастен мъж полицаите. "Може само по един. Изчакай да се върне предишният", отвърна без емоция служителят на реда. В един момент изведоха бременна жена. Излезе от автобуса и седна на тревата. Останалите стояха и чакаха.
Как ли се чувстваш, Господи, като виждаш какво става с живота, който си създал?
Група полицаи доведоха в лагера трима нови обитатели - семейство с малко дете, което мъж с униформа буташе в количка за строителни материали. Открили ги някъде в полето до границата. Мъжът и жената не бяха на себе си. Капнали от умора и изтощение, едвам влачеха краката си. Бяха влезли през единственото неоградено с бодлива тел място - жп линията Суботица - Сегед, а мислейки си, че няма да попаднат в ръцете на полицията, тръгнали през полето.
500 метра от границата делят бежанците от първата им среща с унгарската полиция. Това става на мястото, където линията пресича пътя за село Рьоске. Открива се лесно, защото има много полицаи и коли с журналисти от цял свят. Тук е зрелището, което привлича всяка медия, и мъката, която идва от Сърбия. Ако европейските политици прекарат дори половин час на това място, мисля, че ще бъдат по-експедитивни в намирането на решение на бежанския проблем.
Сърцето се къса от болка, като гледаш тези хора как вървят по жп линията с надеждата, че са стигнали цивилизования свят. Повечето казват, че са от Сирия. Малцина говорят английски. "Салам алейкум", поздравява ме възрастен мъж в овехтял, измачкан костюм. По-млада жена му помага да носи единствената чанта, в която вероятно е натъпкал целия си живот. Не всички са любезни.
"Fuck you Hungary!", ругае млад мъж
приличащ на афганистанец. "Нито една държава досега не ни е вземала пръстови отпечатъци, само тук ще ни карат да правим това", гневеше мъжът пред група германски журналисти, говорещи английски по-лошо от него.
По линията в посока Сърбия срещаш всякакви хора и много деца, които по всяка вероятност са приели пътуването, мизерията и трудностите като неизменна част от живота. Повечето са натоварени с багаж. Вместо да играят и да лудуват, мъкнат одеяла, които са по-големи от тях. Детски плач не чух, но ми се напълниха очите със сълзи, когато видях до линията седнал мъж с две деца, които с остатъци от конструктор строяха къща.
Границата със Сърбия е просто една дупка сред бодливата тел, оставена заради железопътната линия. Броят на телевизионните журналисти, избрали мястото за своя STAND UP /моментът, когато репортерът се появява в репортажа си/, е близък до този на бежанците, но докато едните са тук заради зрелището, другите пренасят своята мъка в поредната държава.
Срещата между унгарската полиция и бежанците също е зрелищна. Полицаите нямат право да ги докосват и
затова ги наобикалят като стадо диви животни
Стадото обаче е уморено и няма сили да се съпротивлява. Онези, които все пак не искат да попадат в полицейските ръце, тръгват обратно по линията. Никой не ги спира. Стигат до средата й, започват да оглеждат полето и като разберат, че нямат друга възможност, сами се връщат при полицията. А засечеш ли погледа им, потъваш в море от мъка. Толкова много мъка има в очите им, че можеш да се удавиш.
Гневът затвори магистралата
Мафиотите смениха контрабандата на цигари с трафик на мигранти
Понеделник вечер не мина без бежански екшън край Сегед. Първо, бегълците, които бяха заловени от полицията, отказаха де се подчинят и да бъдат отведени в лагера "Рьоске" 2. Те седнаха на пътя, обяснявайки на органите на реда, че не искат да дават пръстови отпечатъци и държат да бъдат натоварени на автобуси за Будапеща. Пътят за село Рьоске бе блокиран почти през целия ден, което спря и рейса до Сегед. Унгарските полицаи имат право да реагират само в случай на защита, затова и у бежанците се създава усещането, че могат да поставят условия. Привечер събралото се множество блокира пътя от Сегед до граничния пункт.
Бунт имаше и в бежанския лагер. 150 души го напуснаха и тръгнаха пеш по магистралата за Будапеща, което наложи да се спре движението по аутобана. Чужденците извървяха 10 км, но си дадоха сметка, че столицата се намира доста далеч. След като падна нощта и умората ги налегна, те поискаха да се върнат в лагера, който по своя воля бяха напуснали. Качиха се доброволно на автобусите, които ги отведоха там, откъдето бяха тръгнали.
Унгарските медии тръбят, че ъндърграундът в страната е забогатял от трафика с хора. Мафиотите са спрели контрабандата на цигари, защото новият бизнес носи много повече пари. Ако транспортираш между 8-10 души на ден, печалбата достига от 6000 до 10 000 евро, уточнява електронното издание index.hu.
Опозицията трупа рейтинг с дарения
Правителството на премиера Виктор Орбан не е благосклонно настроено към бежанците. Строгата му политика към търсещите убежище не е тайна за никого. От ситуацията се възползват партиите в опозиция, които виждат някакъв шанс и правят всичко възможно да спечелят симпатии. Ласло Ботка, който е социалист и е кмет на Сегед вече трети мандат, е решил да затвърди популярността си, като прави дарение на неправителствената организация "MigSzol" - дървената постройка и умивалниците пред гарата. "Кметът просто иска да покаже колко великодушна и състрадателна е партията, която стои зад него. Да демонстрира колко по-човечни са от управляващата Фидес", споделиха под секрет жители на Сегед.
Шведският модел за интеграция е най-успешен
Боя се, че положението тук още ще се затегне, казва Томаш Сюч, координатор в "Солидарност с мигрантите"
- Г-н Сюч, разкажете ми повече за вашата организация...
- В края на юни с няколко приятели започнахме да правим сандвичи за бежанците. Тогава установихме, че много от тях идват на гарата, в търсене на храна и място за спане. Мнозина направо умираха от глад. С приятелите си казахме, че това не може да продължава по този начин и се налага да се намери някакво решение. Започнахме да раздаваме храна. Няколко дни по-късно се срещнахме с кмета на Сегед, благодарение на когото сега имаме дървената къщичка, където се помещава пункта ни. Донесоха химически тоалетни, прекараха вода, имаме и ток, а и безплатен безжичен интернет. Кметът застана на наша страна, тъй като беше убеден, че действаме в правилната посока.
- Бихте ли описали положението, в което се намират бежанците в Унгария?
- След като ги залови полицията, те прекарват половин или цял ден в центрове от полеви тип. За съжаление, на тези места няма достатъчно храна и вода. От няколко седмици доброволци от нашата организация ходят и на тези пунктове.
- Къде се намират тези пунктове?
- Съвсем близо до границата със Сърбия, на 500 м от нея. Бежанците вървят по релсите и пристигат направо при унгарската полиция. После с автобус ги отвеждат към бежанския лагер в Рьоске.
- С какво се занимавате освен с доброволческа дейност?
- От 15 години работя в спортната индустрия. През последните две години съм живял в Швеция, където съм натрупал опит като доброволец - предимно в областта на работата с имигранти. Става дума за интеграцията им и то - успешната, която може да им гарантира добър живот. Всички са щастливи, когато имат подходяща работа, заплащане и жилище.
- И в какво се състои тайната на успеха на шведския модел?
- Швеция приема годишно около 100а000 чужденци. Обществото е започнало да допуска чужденци още през 50-те и 60-те години на миналия век. Тогава страната е изпитвала нужда от работници за своята индустрия, които е внесла отвън. Днес в хармония в страната живеят второ, че и трето поколение имигранти, а шведското общество е станало цветно и мултикултурно. Много ми харесва.
- Приложим ли е този модел тук, в Унгария?
- Не мисля, че в този момент някой дори му минава и през ума подобно нещо.
- Как очаквате да се развият събитията занапред? Оптимист ли сте?
- Вероятно правителството ще промени политиката си. Ще затегнат положението и може би ще решат да вкарват бежанците директно в лагери.
- Има ли история на бежанец, която ви е белязала?
- Много са. Всеки идва тук със своята история. Няма да забравя едно момченце, афганистанче, което беше с протеза на едното краче. Една от нашите доброволки, която е иранка и лекарка, го разтриваше. Когато се доближих до нея, видях, че е махнала протезата му. Не мога да забравя гледката. Всеки ден това момченце е пред очите ми.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
