Жаблянов падна в политически мач

Да откажеш да почетеш жертви на политическото насилие на един режим, който ликвидира основни граждански права и свободи, е дълбоко неприемлив политически акт. Неприемлив като морал и като ценностна система в една съвременна демокрация, базирана на уважението към личността и свободата. Но в същото време изповядващият такива скандални възгледи има свещеното право да ги изповядва и не трябва да бъде преследван за това, стига поведението му да не прераства в език на омразата и насъскване към насилие и нарушаване на правата на гражданите. Същото се отнася и до оценката на Народния съд или пък за българо-македонския договор за сътрудничество – това са политически оценки и мнение,правото на които е неразривна част както от статута на един депутат, така и от правото на изразяване на всеки гражданин. С поведението и мнението си по тези въпроси г-н Жаблянов скандализира голяма част от демократично мислещите хора в България.

Дали обаче тази отрицателна морално-политическа оценка може да бъде годно правно основание за отстраняването му от заемания от пост на заместник-председател на парламента? Отговорът е отрицателен. Не би трябвало да е такова основание,

ако се спазва стриктно духа на парламентаризма

и буквата на парламентарния правилник. Основанията за предсрочно прекратяване на правомощията на заместник-председател на Народното събрание са изчерпателно изброени в чл. 5, ал. 1 от ПОДНС. Освен при оставка и при искане на излъчилата го парламентарна група, отстраняване на зам. председател е допустимо по предложение на една трета от всички депутати при три хипотези. Първата е „обективна невъзможност за изпълнение на задълженията" – очевидно в случая „Жаблянов" тя не е приложима. Втората е, при „системно превишаване на правата" – не са посочени данни за подобни прояви на Жаблянов в парламентарната практика. И третата хипотеза е – при „системно неизпълнение на задълженията в рамките на тяхната компетентност".

Посочените политически актове и оценки на Жаблянов не могат да се впишат, дори и с по-богато въображение, в тази хипотеза. Да, вярно е, че председателя на парламента следва да бъде „пръв между равни" и да съблюдава политически баланс в отношенията си към парламентарните фракции. Това може да се отнесе като постановка и към заместниците му. Но подобен баланс е свързан с процедурните аспекти на парламентарния живот, а не с неговите политически измерения. Например с това,

дали отделните фракции имат равнопоставено участие в дебатите

а не с това какво точно застъпват като позиция в тези дебати. Неслучайно, основанията за предсрочно прекратяване са стриктно юридически, а не засягат политическата дейност на депутатите. Така се дава стабилност на излъчените от отделните правоимащи парламентарни групи заместници. Защитава се и правото на опозиция, при това не само партийна, а и лична опозиция на дадена доминираща политическа идея, доктрина или линия. Идеята е, заместник-председателите да не могат да бъдат сменяни съобразно политическата воля на едно или друго мнозинство. Точно това обаче се случи с отстраняването на г-н Жаблянов. В този смисъл, отстраняването му е повече политически акт, отколкото правно обосновано решение.