Жаблянов падна в политически мач

Да откажеш да почетеш жертви на политическото насилие на един режим, който ликвидира основни граждански права и свободи, е дълбоко неприемлив политически акт. Неприемлив като морал и като ценностна система в една съвременна демокрация, базирана на уважението към личността и свободата. Но в същото време изповядващият такива скандални възгледи има свещеното право да ги изповядва и не трябва да бъде преследван за това, стига поведението му да не прераства в език на омразата и насъскване към насилие и нарушаване на правата на гражданите. Същото се отнася и до оценката на Народния съд или пък за българо-македонския договор за сътрудничество – това са политически оценки и мнение,правото на които е неразривна част както от статута на един депутат, така и от правото на изразяване на всеки гражданин. С поведението и мнението си по тези въпроси г-н Жаблянов скандализира голяма част от демократично мислещите хора в България.
Дали обаче тази отрицателна морално-политическа оценка може да бъде годно правно основание за отстраняването му от заемания от пост на заместник-председател на парламента? Отговорът е отрицателен. Не би трябвало да е такова основание,
ако се спазва стриктно духа на парламентаризма
и буквата на парламентарния правилник. Основанията за предсрочно прекратяване на правомощията на заместник-председател на Народното събрание са изчерпателно изброени в чл. 5, ал. 1 от ПОДНС. Освен при оставка и при искане на излъчилата го парламентарна група, отстраняване на зам. председател е допустимо по предложение на една трета от всички депутати при три хипотези. Първата е „обективна невъзможност за изпълнение на задълженията" – очевидно в случая „Жаблянов" тя не е приложима. Втората е, при „системно превишаване на правата" – не са посочени данни за подобни прояви на Жаблянов в парламентарната практика. И третата хипотеза е – при „системно неизпълнение на задълженията в рамките на тяхната компетентност".
Посочените политически актове и оценки на Жаблянов не могат да се впишат, дори и с по-богато въображение, в тази хипотеза. Да, вярно е, че председателя на парламента следва да бъде „пръв между равни" и да съблюдава политически баланс в отношенията си към парламентарните фракции. Това може да се отнесе като постановка и към заместниците му. Но подобен баланс е свързан с процедурните аспекти на парламентарния живот, а не с неговите политически измерения. Например с това,
дали отделните фракции имат равнопоставено участие в дебатите
а не с това какво точно застъпват като позиция в тези дебати. Неслучайно, основанията за предсрочно прекратяване са стриктно юридически, а не засягат политическата дейност на депутатите. Така се дава стабилност на излъчените от отделните правоимащи парламентарни групи заместници. Защитава се и правото на опозиция, при това не само партийна, а и лична опозиция на дадена доминираща политическа идея, доктрина или линия. Идеята е, заместник-председателите да не могат да бъдат сменяни съобразно политическата воля на едно или друго мнозинство. Точно това обаче се случи с отстраняването на г-н Жаблянов. В този смисъл, отстраняването му е повече политически акт, отколкото правно обосновано решение.
Максим Генчев полудя! Какво каза за Джон Малкович
Голям капан за лице на Би Ти Ви! Какво му гласят
Отровна атака от Медведев! Нечувано унижение на Зелен...
Георги Първанов се превъзбуди! Каза кой спасява Бълга...
14 мита за ареста на Тодор Живков
Таен план! Как кабинетът ще спаси народа от еврото
Радев скочи на Македония! Какво поиска от Брюксел