Война между Русия и Украйна едва ли ще има. По-скоро Владимир Путин върви към създаването на нов "замразен конфликт", към "джоб на влияние", който, при необходимост, да "възпалява". Откъсването на Крим обаче е възможно, тъй като градът и сега не е много украински. Путин, като автентичен тоталитарен диктатор, сега вижда прекрасна възможност да възстанови старото влияние на Русия от съветските времена. Особено щом Европейският съюз (ЕС) е абсолютно слаб, САЩ са прекалено заети със собствените си проблеми, а Близкият изток е възпламенен и всички са ангажирани с конфликта в Сирия. Така пред Путин се отваря прекрасна възможност да направи своя полезен ход. А той е заинтересован да консолидира своите територии и влияние.
Въпросът за 1 млн. долара сега е каква ще бъде реакцията на ЕС, тъй като, доста разочароващо, Съюзът се оказа изключително неподготвен. Досега имаше достатъчно ситуации, от които
Брюксел трябваше да си извлече поуката
че Путин е диктатор, независимо от необходимостта да се работи с него. Липсата на дългосрочна стратегия на Евросъюза спрямо Москва и фокусирането само върху Източното партньорство, без то да се обсъжда с Москва, доведе до сегашния проблем. ЕС не може да направи много, защото голяма част от страните членки са енергийно зависими от Русия. Ако се тръгне към налагането на каквито и да било санкции, Путин няма да се поколебае отново "да врътне кранчето" и да наложи търговско ембарго. Съвсем скоро в балтийските републики имаше ограничение на транспорта, помним и търговската война с Полша. Да не забравяме и газовата война, която уж бе с Украйна, но остави България на студено седмици наред. В момента ЕС няма какво да предложи и това е абсолютна демонстрация на липсата на обща външна политика. Опитът на ЕС да създаде такава - с Лисабонския договор, претърпя абсолютен провал. Въпреки че конфликтът в Южна Осетия от 2008 г. бе възприеман като нещо дребно, тогава имаше много по-остра реакция на Брюксел, а сега се вижда, че е неподготвен за случващото се в Украйна. Това е най-притеснителното за мен, още повече че ние сме част от Съюза и имаме принос към безсилието на европейската външна политика, а действието се развива срещу нас - през Черно море, и пряко ни засяга.
САЩ също са в доста неловка позиция
защото смятат, че този район е изцяло в сферата на влияние на ЕС. Американците направиха няколко опита за демонстриране на сила и заплашваха по отношение на Сирия, но видяхме, че всъщност няма какво толкова да сторят. Обама се опитва да възстанови силно помрачения имидж на Щатите като глобален агресор от войните в Афганистан и Ирак, които се оказаха изключително неуспешни. Той нямаше никакво желание да бъде въвлечен във военни действия, когато избухна Арабската пролет, пак в съседство с ЕС. Така че САЩ по-скоро ще се опитат да водят преговори и да се сключи някаква сделка. Нито Щатите, нито ЕС ще имат изгода и не могат да понесат каквито и да било военни действия в Украйна. Още повече че случващото се там няма нищо общо със събитията в Южна Осетия, защото Украйна не е Южна Осетия, а е една много голяма страна с ключова роля и сама по себе си не е "замразен конфликт". Затова ще се търси някаква договорка с Путин, която обаче допълнително ще постави в зависимост ЕС и ще отслаби САЩ.
Трудно е да се предвиди изходът от кризата в Украйна. Прави впечатление, че европейското обществено мнение, медиите и политиците, до последно не вярваха, че ще се случи това, което стана. Ние имаме наистина грешна представа за това, на което е способен Путин. Но все пак не мисля, че е в негов интерес да тръгне към пълномащабна война, защото дори само чисто икономически, тя ще се отрази зле на Русия. Най-вероятно обаче
ще се стигне до разцепване
на Украйна, макар то да е нежелано от ЕС. Защото сега няма как и вълкът да е сит, и агнето - цяло. Ако се организира среща на върха на ЕС, за каквато вече се носят слухове, тя ще е сигнал, че ЕС взима на сериозно ситуацията и ще започне да мисли за решение. Само че дотогава е възможно да се случат доста неща. Вижда се, че в момента руснаците се въздържат, което показва, че тестват докъде могат да стигнат и, в крайна сметка, е важно кой ще "мигне" пръв. Путин не желае война и ще се опита само със заплахи и демонстрации на военна сила да вземе полагащото му се според него. Но мисля, че ако се наложи, той е готов и няма да се поколебае да премине към военни действия. За това можем да съдим и по изключително предпазливата реакция на НАТО.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
