Петък,

Щастливият край на флирта на Обама и Роухани е в ръцете на Хаменеи

От: Failed to load user -
2144
Щастливият край на флирта на Обама и Роухани е в ръцете на Хаменеи
A
A
A

Обама се подхлъзна в Сирия, но падна в Иран, писа неотдавна американският електронен вестник „Политико". За майстори на шахмата, каквито са иранците (които са измислили тази игра), беше лесно да проумеят същността на проблемите, в които потъна американският президент. Върховният водач Хаманеи наблюдаваше как Обама беше обявил „червена линия", чието престъпване от Асад би предизвикало сурово наказание, впоследствие той се отказа от планирания въздушен удар срещу Дамаск, като по този начин заби нож в гърба на единствения си европейски съюзник, изразил готовност да го подкрепи – френския президент Франсоа Оланд.

Неотдавна бе разкрито, че двамата президенти на 31 август т.г. се бяха разбрали, точно в 19 часа френските изтребители „Рафал" да започнат ударите срещу Сирия като наказание за убийството на над 1200 мирни сирийски граждани с химическо оръжие. Но сигналът така и не дойде, след като Обама реши да се обърне към конгреса за съгласие. После дойде и спасителният пояс, който Путин хвърли на объркания американски президент с инициативата си за споразумение за унищожаване на сирийските химически оръжия. Това бе и моментът, в който иранският президент Роухани излезе на световната политическа сцена.

Шахмайстори и килимари

Това не е първият път, в който пословично търпеливите в политиката, наследили упоритостта на килимарите, теократични лидери на Иран се възползват от удобния за тях момент за прокарване на целите си. Защото понастоящем страната им търпи последствията на международните санкции, особено след като Европа прекрати вноса на петрол от Иран, което доведе до загуби от милиарди долари месечно. Според последни сведения, валутният резерв на страната се е свил до 20 млрд. долара, което означава, че страната би банкрутирала само след четири месеца и няма да може да обслужва вътрешния и външен дълг. На свой ред това би предизвикало социални вълнения, които властите нямаше да могат да овладеят. Това, според някои наблюдатели, обяснява защо президентът Роухани даде само три месеца за постигане на споразумение за решаване на проблема с иранската ядрена програма, като едновременно с това да се опита да убеди съответните държави за поне частично отменяне на санкциите. Самият Хаменеи добре разбира, че тази цел не би могла да бъде реализиране, ако продължава официалната риторика, следвана от Техеран през последните три десетилетия, демонизираща САЩ и Запада като цяло. Затова със сигурност може да се каже, че издигането на Роухани за кандидат-президент, както и неговото отваряне към Запада, нямаше да се случи, ако айатоллаха не беше лично убеден, че това е последният шанс за спасяване от назряващата катастрофа.

Може да се направи сравнение с 1997 г., когато един начетен теолог и привърженик на тезата за диалога между културите – Мохамед Хатеми, беше избран за ирански президент с огромно мнозинство, а след това преизбран за втори мандат с гласовете на младото поколение, на което обеща един Иран отворен към света и съвременната цивилизация. Тогава Вашингтон и неговите съюзници бяха готови да подадат ръка на този реформатор, а изследователските центрове на Запад разчетоха в преизбирането му знак, че това е началото на края на ислямската революция на Хомейни от 1979 г. Тези надежди обаче скоро се разсеяха, след като светът се убеди, че дори при неговото управление Иран продължи да развива ядрената си програма и да ограничава свободите на своите граждани. Същевременно Техеран продължаваше да използва всички позволени и непозволени средства за укрепване на влиянието си в региона. През изминалите години видяхме как аятолласите създаваха и финансираха въоръжени милиции, чиято цел бе обезсилване на държавните институции в Ливан, където нарасна влиянието на Хизбулла, в Ирак, където действат над 20 шиитски въоръжени групировки, както и в Йемен, Бахрейн и другаде.

Силен Иран – слаба Америка

Дали ще съумее сега Роухани да омае Обама и неговите съветници, възприемайки един приемлив език и склонност към компромис? Новият ирански президент стигна дотам, че призна Холокоста, отричан доскоро от неговия предшественик, и дори поздрави евреите по света и в самия Израел по случай техния религиозен празник. Кампанията по промяна на имиджа пролича и чрез създаването на персонален акаунт в Туитър – нещо нечувано досега в Иран. От друга страна, Роухани обеща на избирателите си, че ще отстоява основните свободи в страната, включително и чрез отменяне ограниченията за ползване на интернет услуги, което ще им позволи да следят световните събития. Разбира се, сегашният флирт Обама-Роухани изненада Нетаняху и породи засилващи се израелски опасения. В Тел Авив се страхуват от американско-иранска сделка за тяхна сметка след като Обама загърби собствените си закани по отношение на Сирия. Това важи и за съюзниците на САЩ – арабските страни от залива, начело със Соудитска арабия.

Според анализите, неуспехът на предишния реформаторски президент Хатеми се дължеше на неспособността му да отстоява своята умерена платформа срещу натиска на радикалите в средите на духовенството в Ком и Революционните гвардейци, съставящи държава в държавата. Дали подобна съдба ще сполети сега и Роухани? Онези, които го познават, твърдят, че е основен играч на иранската политическа сцена, но няма нужната самостоятелност, и че не би могъл да направи крачката към компромис със Запада и преодоляване на санкциите без „зелената светлина", която му даде Хаменеи. Както е известно, цели 16 години Роухани беше „сивия кардинал" във Висшия съвет за национална сигурност. Той беше на страната на режима по време на жестоките репресии срещу студентските демонстрации през 1999 г., а впоследствие умело ръководеше преговорите за иранската ядрена програма, като успяваше да осуети опитите на Запада да инспектират всички ядрени обекти през периода 2003-2005 г.

Генерал Сулеймани и уроците на иранската политика

Иранците няма какво да губят по линия на дипломацията, отговорността за която е възложена на Роухани. Зад гърба си те имат успешен опит от проточването на преговорите с Петте плюс Германия, както и с МААЕ, което позволи по-нататъшното развитие на ядрената им програма. В последния си доклад Международният институт за стратегически изследвания в Лондон (IISS) отбелязва, че до май на 2013 г. Иран е успял да произведе 8 960 кг уран с обеднено съдържание, като четвърт от това количество е използвано за ядрени реактори. По такъв начин са получени 324 кг. уран с концентрация от 19,5%, които са достатъчни за произвеждането на 6 ядрени бомби, в случай че обогатяването на радиоактивния материал продължи и в бъдеще.

Може да се каже, че новоизбраният ирански президент бе натоварен от Хаменеи и ръководството на Революционните гвардейци с мисията да осъществи дипломатически пробив, който да позволи на Иран за се освободи от санкциите, без при това да се отказва от ядрената си програма. Затова американското ръководство би сгрешило, ако приеме на доверие този ирански демарш и реши, че Техеран е готов да капитулира. Вашингтон трябва да вземе предвид и факта, че ще седне на масата на преговорите с айатолласите, без да разполага с коза за използване на сила срещу Иран, след като той не можа да влезе в игра срещу Сирия. Както писа Камиран Карадаги, шеф на кабинета на иракския президент Джелал Талабани през периода 2005-2007 г., в страницата си във Фейсбук: „Благодарение на моя опит в президентството и дългогодишния анализ на събитията в Ислямската република и поведението и начина на мислене на нейните представители се убедих в следното:

Най-важният урок е, че нищо тук не е така, както изглежда отвън. Следователно, не е възможно да се направят категорични изводи и прогнози преди нещата да се случат на практика.

Трябва да се игнорират твърденията на иранските ръководители – от посланика до министрите и дори президента, ако те се различават от тези на ген. Касим Сулеймани – шеф на революционната гвардия (твърдя това от личен опит).

Винаги тези представители ще съумеят да те убедят, че говорят истината, докато всъщност правят тъкмо обратното на практика.

За разлика от повечето играчи в региона и на Запад, иранците знаят точно какво искат и въпросът е в това, как тази цел да бъде постигната.

Те живеят в една реалност, която е неразбираема за американците и запада.

Те винаги добре знаят страните, в които имат влияние; така например в Ирак те добре знаят кой кой е и обръщат внимание на онези, които имат сериозно влияние в реалната политика.


Всички новини от категория БГ футбол.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички