Данните за растежа на БВП на България в последните години сочат, че възстановяването от кризата на икономиката ни до момента не се е случило. Много е вероятно и през 2013 г. да не успеем да достигнем предкризисните нива на производство. Причините за това слабо представяне са както външни, така и вътрешни. Външните са обвързани най-вече с бавното възстановяване на икономиката на ЕС, с която България е силно обвързана. Това, което наблюдаваме в съюза от началото на кризата до момента, де факто сбъдна най-песимистичните очаквания за така нареченото възстановяване с формата на английската буква W. Сред вътрешните фактори можем да откроим най-вече ниската производителност на труда - все още най-ниската в целия ЕС - и в контраст с нея бързия ръст на разходите за труд, които дърпат надолу конкурентоспособността на икономиката.
През 2012 г. обаче за първи път наблюдавахме интересно явление, което дава надежда и насока за развитие на българската икономика - ръст в износа към трети (не от ЕС) страни до 41,5% и свиване на дела на ЕС до 58,5%. Всъщност растежът на износа през 2012 г. се дължеше единствено и само на продажбите на трети пазари, докато износът за ЕС се сви. Така преориентирането към пазари извън Европа и по-голямото диверсифициране на износа би могло да се превърне в една от "спасителните лодки" за растежа на българската икономика. Ефективното използване на европейските средства в следващия програмен период (2014-2020) за производителни инвестиции, а не просто за отчитане на високи темпове на усвояване, също би могло да бъде част от спасителния план за нашата икономика. В по-дългосрочен план обаче задължително условие за икономически растеж е добрата бизнес среда. За съжаление България не може да се похвали с такава. За добрата бизнес среда основна роля имат ниските данъци и такси, предвидимата и ясна законова рамка, лесното и бързо започване и закриване на бизнес, минималната бюрокрация и развитите електронни услуги - все неща, които не са повод за гордост у нас. Докато тези елементи на бизнес средата не се подобрят, единственият шанс за бърз растеж е надуването на балон в някой сектор, както това се случи през периода 2005-2008 г. със сектора на строителството на недвижимите имоти. Строителният балон преди кризата автоматично инжектира растеж и в редица други сектори - финансовите услуги, промишленото производство, и т.н. Такъв балон обаче не се задава. Затова шансът за по-убедителен растеж на икономиката ни е най-вече износът за бързорастящи икономики в Близкия и Далечния изток, на Балканския полуостров, в Русия и някои от бившите републики на СССР. Китай е хубав пример и данните за 2012 г. дават надежда, че едно такова преориентиране на българския износ към бързо развиващи се страни може да се случи. През 2012 г. износът на България за Китай нараства повече от 2 пъти до 1,2 млрд. лв. и далекоизточната страна вече се нарежда като един от най-големите ни износни пазари. Такова преориентиране изисква време и нужните условия както от страна на българския износ, така и от страна на търсенето в потенциалните износни дестинации.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com