Събота,

Кои са пробойните в пенсионната система

От: Администратор -
3121
Кои са пробойните в пенсионната система
A
A
A

Преди дни дебатът за т.нар. пенсионна реформа отново се разгоря - този път, след като Министерството на труда и социалната политика (МТСП) в лицето на своя министър представи поредните предложения.

Двете най-значими "реформи" в документа са вдигането на осигуровките (за пенсия и за безработица) и вдигането на възрастта за пенсиониране - и двете са разписани относително подробно и реално представляват копие на предложенията на съвета за оптимизиране на пенсионната система при служебния министър Йордан Христосков.

Осигуровки

По отношение на осигуровките, предложението е те да се увеличат с 4.5 пункта за 12 години напред, като през година се вдига ту осигуровката за пенсия с 0.5 пункта, ту тази за безработица с 0.2. Конкретният план не е разписан, но ако съдим от аналогичното предложение на съвета, оглавяван от служебния министър Христосков, сметката излиза за 13 години (ако започнем от 2016 г., трябва да свършим през 2028 г.), а общо за пенсия осигуровката ще нарасне с 3.5 пункта, а тази за безработица - с 1 пункт. Т.е. за масовия случай на работник трета категория, роден след началото на 1960 г., това би означавало вдигане на пенсионно-осигурителната тежест с 1/5.

Големият въпрос, който възниква, е дали това вдигане ще реши проблема с големия дефицит във фонд "Пенсии"? Краткият отговор е - не. По-дългият отговор е - не, защото:
По последни официални данни на НОИ за 2013 г. дефицитът е бил 4.61 млрд. лева, или 59% от приходите, ако не се брои 12% вноска (реално трансфер) от държавата. Разходите за пенсии през 2013 г. са били 7.78 млрд. лева, като от тях 7.44 млрд. лева са платени от НОИ, а останалите - от републиканския бюджет. В същото време приходите от осигурителни вноски за пенсия от работници и работодатели са 3.17 млрд. лева. Към тях се добавят и 2.51 млрд. лева приход от държавата като трети осигурител с 12% вноска.

Може да се направи много груба сметка на база на масовата осигуровка за пенсия от работодател и работник за ДОО - 17.8%, според която всеки процентен пункт осигуровка за пенсия носи приход в НОИ от около 178 млн. лева. Т.е. при равни други условия едно вдигане на осигуровката за пенсия с 3.5 пункта в края на периода би донесло 623 млн. лева повече приходи във фонд "Пенсии" на НОИ през 2027 г. И това, при крайно оптимистичното допускане, че по-голямото осигурително бреме няма да изтласка част от работещите в сивия сектор или няма да ги остави без работа. Другото също толкова нереалистично допускане е, че броят на осигуряващите се ще остане същият, което противоречи на демографските процеси.

Дори и при един такъв свръхоптимистичен сценарий допълнителните приходи в НОИ от вдигането на осигуровките биха изчистили едва 13.5% от (сегашния) дефицит. Най-вероятно обаче, ефектът ще бъде много по-малък.

Възраст

Паралелно се предлага и покачване на възрастта за пенсиониране за всички категории труд - крайно наложителна, но отдавна закъсняла мярка.

Това, което работната група към министерството предлага, е едно доста плавно нарастване на пенсионната възраст за масовата трета категория труд с по 1, 2 или 3 месеца в зависимост от периода и пола, и така чак до 2037 г., когато възрастта за мъжете и жените ще се изравни на 65 г. Оттам насетне се предлага да се въведе автоматичен механизъм за корекция (покачване) на възрастта, обвързващ я с продължителността на живота. Повишаването на пенсионната възраст ще върви ръка за ръка с повишаване на изискуемия стаж.

Проблемът с предложението за повишаване на възрастта е в неговата прекалена плавност и дългосрочност и залагане на автоматичен механизъм чак след 22 г., при положение, че в Европа отдавна възрастта се вдига и отдавна са въведени такива автоматични механизми, обвързващи възрастта за пенсиониране с продължителността на живота. Реално тази плавност представлява поредно отлагане във времето на една крайно наложителна мярка.
Това, което изобщо не се отчита в предложените мерки, е, че в България проблемът с ранното пенсиониране не произтича от официалната възраст за пенсиониране, а най-вече от ранното оттегляне в пенсия с помощта на т.нар. инвалидни пенсии.

Статистиката на НОИ показва много по-голямата масовост на инвалидните пенсии спрямо сравнително по-малкия брой пенсиониращи се категорийни работници. Да, обаче до момента в предложените мерки няма конкретно предложение за решаване на огромния проблем с т.нар. инвалидни пенсии.
Като цяло, това, което виждаме от публикуваните предложения, е, че отново се върви към лесни и палиативни решения, които в никакъв случай не биха могли да решат фундаменталния проблем с банкрута на системата. Последният би могъл да се реши единствено чрез замяна на тази система с финансово устойчива, в която водещи са личните пенсионни сметки. По този начин осигуряващите се биха имали стимул да се осигуряват на пълните си възнаграждения и да работят до по-късно (ако имат физическа способност и желание) с цел да получат по-големи пенсии.

В противен случай стимулите и на входа, и на изхода на пенсионната система ще останат в ущърб на финансовото й състояние - на входа хората нямат никакъв стимул да се осигуряват на пълните си заплати, а на изхода - всичкия стимул да се оттеглят рано в пенсия.

Предпочитат се лесните решения, чиято тежест ще се разпростре върху всички работещи. А последните не са организирана група и съответно трудно биха се противопоставили, когато е засегнат интересът им. За трудните решения явно отново ще трябва да почакаме.


Всички новини от категория БГ футбол.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички