Кои са пробойните в пенсионната система

Преди дни дебатът за т.нар. пенсионна реформа отново се разгоря - този път, след като Министерството на труда и социалната политика (МТСП) в лицето на своя министър представи поредните предложения.

Двете най-значими "реформи" в документа са вдигането на осигуровките (за пенсия и за безработица) и вдигането на възрастта за пенсиониране - и двете са разписани относително подробно и реално представляват копие на предложенията на съвета за оптимизиране на пенсионната система при служебния министър Йордан Христосков.

Осигуровки

По отношение на осигуровките, предложението е те да се увеличат с 4.5 пункта за 12 години напред, като през година се вдига ту осигуровката за пенсия с 0.5 пункта, ту тази за безработица с 0.2. Конкретният план не е разписан, но ако съдим от аналогичното предложение на съвета, оглавяван от служебния министър Христосков, сметката излиза за 13 години (ако започнем от 2016 г., трябва да свършим през 2028 г.), а общо за пенсия осигуровката ще нарасне с 3.5 пункта, а тази за безработица - с 1 пункт. Т.е. за масовия случай на работник трета категория, роден след началото на 1960 г., това би означавало вдигане на пенсионно-осигурителната тежест с 1/5.

Големият въпрос, който възниква, е дали това вдигане ще реши проблема с големия дефицит във фонд "Пенсии"? Краткият отговор е - не. По-дългият отговор е - не, защото:
По последни официални данни на НОИ за 2013 г. дефицитът е бил 4.61 млрд. лева, или 59% от приходите, ако не се брои 12% вноска (реално трансфер) от държавата. Разходите за пенсии през 2013 г. са били 7.78 млрд. лева, като от тях 7.44 млрд. лева са платени от НОИ, а останалите - от републиканския бюджет. В същото време приходите от осигурителни вноски за пенсия от работници и работодатели са 3.17 млрд. лева. Към тях се добавят и 2.51 млрд. лева приход от държавата като трети осигурител с 12% вноска.

Може да се направи много груба сметка на база на масовата осигуровка за пенсия от работодател и работник за ДОО - 17.8%, според която всеки процентен пункт осигуровка за пенсия носи приход в НОИ от около 178 млн. лева. Т.е. при равни други условия едно вдигане на осигуровката за пенсия с 3.5 пункта в края на периода би донесло 623 млн. лева повече приходи във фонд "Пенсии" на НОИ през 2027 г. И това, при крайно оптимистичното допускане, че по-голямото осигурително бреме няма да изтласка част от работещите в сивия сектор или няма да ги остави без работа. Другото също толкова нереалистично допускане е, че броят на осигуряващите се ще остане същият, което противоречи на демографските процеси.

Дори и при един такъв свръхоптимистичен сценарий допълнителните приходи в НОИ от вдигането на осигуровките биха изчистили едва 13.5% от (сегашния) дефицит. Най-вероятно обаче, ефектът ще бъде много по-малък.

Възраст

Паралелно се предлага и покачване на възрастта за пенсиониране за всички категории труд - крайно наложителна, но отдавна закъсняла мярка.

Това, което работната група към министерството предлага, е едно доста плавно нарастване на пенсионната възраст за масовата трета категория труд с по 1, 2 или 3 месеца в зависимост от периода и пола, и така чак до 2037 г., когато възрастта за мъжете и жените ще се изравни на 65 г. Оттам насетне се предлага да се въведе автоматичен механизъм за корекция (покачване) на възрастта, обвързващ я с продължителността на живота. Повишаването на пенсионната възраст ще върви ръка за ръка с повишаване на изискуемия стаж.

Проблемът с предложението за повишаване на възрастта е в неговата прекалена плавност и дългосрочност и залагане на автоматичен механизъм чак след 22 г., при положение, че в Европа отдавна възрастта се вдига и отдавна са въведени такива автоматични механизми, обвързващи възрастта за пенсиониране с продължителността на живота. Реално тази плавност представлява поредно отлагане във времето на една крайно наложителна мярка.
Това, което изобщо не се отчита в предложените мерки, е, че в България проблемът с ранното пенсиониране не произтича от официалната възраст за пенсиониране, а най-вече от ранното оттегляне в пенсия с помощта на т.нар. инвалидни пенсии.

Статистиката на НОИ показва много по-голямата масовост на инвалидните пенсии спрямо сравнително по-малкия брой пенсиониращи се категорийни работници. Да, обаче до момента в предложените мерки няма конкретно предложение за решаване на огромния проблем с т.нар. инвалидни пенсии.
Като цяло, това, което виждаме от публикуваните предложения, е, че отново се върви към лесни и палиативни решения, които в никакъв случай не биха могли да решат фундаменталния проблем с банкрута на системата. Последният би могъл да се реши единствено чрез замяна на тази система с финансово устойчива, в която водещи са личните пенсионни сметки. По този начин осигуряващите се биха имали стимул да се осигуряват на пълните си възнаграждения и да работят до по-късно (ако имат физическа способност и желание) с цел да получат по-големи пенсии.

В противен случай стимулите и на входа, и на изхода на пенсионната система ще останат в ущърб на финансовото й състояние - на входа хората нямат никакъв стимул да се осигуряват на пълните си заплати, а на изхода - всичкия стимул да се оттеглят рано в пенсия.

Предпочитат се лесните решения, чиято тежест ще се разпростре върху всички работещи. А последните не са организирана група и съответно трудно биха се противопоставили, когато е засегнат интересът им. За трудните решения явно отново ще трябва да почакаме.