Ако съществуват искри между управляващите и президента, те идват по линия на партията ГЕРБ в лицето на Цветан Цветанов срещу Румен Радев, а не Бойко Борисов срещу Румен Радев. Премиерът, както обикновено, ще бъде доброто ченге, а пък Цветанов- лошото. Борисов ще го играе обединител така, както често се опитва да прави напоследък. Това се дължи на простия факт, че президентът е най-популярната личност в момента, с най-високо и растящо одобрение. С други думи Радев е силна политическа конкуренция. Нещо повече - силен съперник за ГЕРБ в перспектива. Защото управляващите се оглеждат кои са техните бъдещи потенциални конкуренти на терена. И несъмнено могат да идентифицират няколко такива. Единият е Корнелия Нинова с БСП, с които е нормално да има фронтален сблъсък. Другият е Слави Трифонов, към когото подходиха по-различно. Него го обезвреждат бавно и педантично, като опитомяват енергията му и
се опитват да сърфират на вълната, която той вдигна
Видя се, че дори в един момент Слави Трифонов звучи в синхрон с ГЕРБ, а вижда се също, че самият Трифонов няма много ясен план дали да влиза окончателно в политиката или не. Но има много големи шансове, ако влезе, и в ГЕРБ са наясно с това. И третият потенциален конкурент, е президентът Радев, който въпреки някои леки стъпки накриво, в общи линии не е сбъркал в сериозните неща досега. Той успя без никакъв политически опит да състави безконфликтно служебен кабинет с премиер, за когото никой не каза една лоша дума.
Затова и ГЕРБ упорито ще правят опити да го неутрализират. Още от самото начало на Народното събрание Цветанов има закачка към него. Той първо каза: "Ние не сме парламентарна република", с което индиректно атакува президента, който пък тогава беше обвиняван, че
се опитва да надхвърли правомощията на институцията си
Отделно от това още в старта на новия парламент Цветанов заговори за избирателните права на българите в чужбина, с което също влезе в индиректен спор с президента около неговото предложение за преосмисляне на концепцията за гласуване в чужбина с оглед на националната сигурност. Така че тази тенденция продължава. Виждаме, че Цветанов
търси поводи за полемика с президента Радев постоянно, дори в наглед маловажни случаи като този в Свищов. Тук ключовият въпрос е как ще подходи самият Радев. На негово място аз не бих влизал в тази полемика, защото това е само и единствено в сценария на ГЕРБ.
Президентът за момента не действа като функция на БСП. Виждаме, че на няколко пъти отвори вратата към десните либерални хора. По принцип тези протестни градски среди трябва да са сред критиците на Радев, но само за последните няколко месеца те видяха в неговите действия няколко намигвания към тях. Едното беше разсекретяването на стенограмата за КТБ, което те искаха. Другото беше законът за концесиите. Президентът подкрепи и референдума срещу златодобива в Трън. Явно Радев търси свое собствено политическо място, собствен капитал и се еманципира. Във всеки случай около него се акумулира политическа енергия.
В същото време прави впечатление, че и президентът Радев, и премиерът Борисов, и военният министър Каракачанов имат консенсус по бюджета за сектор "Сигурност", за повишаване заплатите на личния състав на армията, както и модернизацията й. С две думи: по големите въпроси няма различия. Това е по-важното.
Като че ли за първи път от много време насам имаме видим консенсус в страната, че трябва да акцентираме върху сигурността.
Сагата с уволнението и връщането на директора на НДК Мирослав Боршош, е много тежък момент за Лиляна Павлова. Имаше време, когато
тя беше абсолютна звезда, но тези моменти вече са отминали
Тя продължава да е един от обичаните министри, но в никакъв случай вече не "звездата Павлова". Така беше и с Цветан Цветанов. През 2010 г. ГЕРБ се беше превърнал не в партия на Бойко Борисов, а в партия на две личности- Борисов и Цветанов. После дойде сагата с апартаментите на Цветанов и неговият рейтинг падна с 14 пункта. Чест прави на Цветанов, че въпреки всичко, което последва тогава, с много тиха, упорита работа и с някакъв удивителен работохолизъм, отново се нареди между приемливите фигури. Така че историята на личностите на ГЕРБ познават такива възходи и падения. Вторият извод от сагата с двореца е комуникационна битка. Живеем в свят, в който категорично се води битка на разказите. Явно и двата разказа са верни, обществено приемливи. Единият разказ е, че финансово НДК е катастрофа. От друга страна, има друг разказ, че критерият за една културна институция не е дали печели или не, а дали се грижи за културата. И тук голяма група културтрегери казват "Боршош се грижи".
Третият много важен извод в случая е, че имаме проблем с това председателство на ЕС.
Досегашните опити за ремонти на НДК, някак си не убеждават хората, че там всичко е наред. Що се отнася до председателството, много неприятно би било да се забрави неговата политическа стойност и да потънем в строително-ремонтни теми. защото това председателство дава шанс на България да бъде фактор, особено по отношение на Западните Балкани. Дава възможност да изпъкнем около доста невралгичната ситуация около Брекзит, както и да постигне много за утвърждаване на образа си като страна посредник между всичките групи и лагери в ЕС , както и Турция и целия Югоизток.
Записа Антония КЮМЮРДЖИЕВА
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
