Няколко учени извадиха българската история от учебниците в неделя вечер. Поотупаха й праха, прелистиха позабравените страници - и я показаха на българите такава, каквато би трябвало да я виждаме. Като място, в което са се водили вълнуващи битки и са се случвали тайнствени любови, в което жени са ставали заложници за мира в царството и босоноги апостоли са пренасяли пешком реликви, на които ще се дивят бъдещите поколения. И, оказа се - това
можело да бъде интересно дори на младите
над които тегнат вечните ни упреци, че чуждеят на миналото и живеят основно в ежедневието на социалните мрежи.
Може би за първи път толкова голям дял млади хора е гледал предаване, посветено на най-значимите археологически открития и символи. Става дума за финала на кампанията на "Стандарт" "Чудесата на България", показан от ТВ7. Въпреки че думата кампания чуждее и навява официозност и скука. 33 516 младежи обаче са следили не кампания, а история. Избрали са не реалити, а предаване, което разказва за българското. И ни напомня, че имаме заради какво да повярваме в себе си. Че миналото ни е пълно с тайни и загадки, които могат да бъдат необикновено вълнуващи. Стига да бъдат поднесени на младите хора по начин, който да ги омагьоса. Както стана с Цари Мали град, мощите на Кръстителя и златото на гетите от Свещари - тяхната съдба бе представена през призмата на лична история, разказана от онзи, който ги е пренесъл от древността и заровил в земята, за да бъдат открити години по-късно. Бе представена не като статистика с многобройни дати, а като нещо, сложило отпечатък върху човешки животи. Ако историята във всяко училище се преподаваше така,
двойките сигурно щяха да бъдат доста по-малко
А ако държавата направи така, че всяко от тези чудеса разкаже собствената си история по подобен атрактивен начин, вероятно ще имаме не само приходи от културен туризъм. Ще имаме млади хора, които знаят миналото си и се вълнуват от него, защото могат да го използват за прокарване на тънка нишка към бъдещето си. И може би доста по-малко хора, за които повод за патриотизъм и национална гордост е да тормозят различните от себе си. Ще имаме примера, че сме се съхранили благодарение на компромисите, а не само на битките. Че различието може да ни направи способни да разбираме другите. И e възможно това да надделее над кресливото и досадно кръчмарско патриотарство, както и над агиткаджийския национализъм, които в момента минават за патриотизъм по липса на по-добро. За да съхраним историята си и да я покажем по начин, който да я направи атрактивна, вероятно не са нужни бог знае колко пари. Но все пак трябват. Затова е крайно време на археологията да започне да се гледа не само като на нещо, което бави поредната магистрала или трасе. И за което се дават пари само когато трябва да ускорим някой инфраструктурен мегапроект. А за да я представим подобаващо, е добре и да скъсаме с традиционната музейна прашасалост, която показва света на миналото безжизнен и чужд и така отблъсква от него. Слушах как проф. Диана Гергова разказва за змията, която е опазила съкровището на гетския вожд Котела, и ми се прииска децата, които учат за миналото, да чуят разказа за него именно такъв. Защото
това е начинът да бъде запомнен
Не само обектите, които спечелиха, а и техните "подгласници" имат потенциала да се превърнат в атракции - с повече интерактивност и фантазия, с вплитането им в митове, подобни на онези за родената от морска пяна Афродита, които всеки наш турист с удоволствие слуша, но само ако е на екскурзия в чужбина. Добре е държавата не просто да инвестира в тях, а и да създаде нещо като пътна карта, превръщайки ги в маршрути, които маркират интереса към историята ни. Все още има деца, които да зарибим с този интерес. И тогава може би ще се случи най-голямото чудо по тези земи - някой да започне да се гордее, че е българин.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
