Понеделник,

3 вида популисти клатят Евросъюза

От: Администратор -
3 вида популисти клатят Евросъюза
A
A
A

През последните години популизмът като идеология и политическо течение провокира сериозни предизвикателства, а на места трусове, в демократичните държави в Европа. Негово следствие са растящото влияние на партията на Льо Пен във Франция, на популистките партии в Холандия, Австрия, Германия, Брекзит във Великоритания и пр.

Популистките послания са разностранни и се проявяват по различен начин в отделните държави. В Европа имаме условно казано три типа проявления на популисткия феномен. Имаме десен популизъм, предимно в Западна и Северна Европа, леворадикален популизъм изявяващ се главно в Южна Европа, включително Франция, и националистическия популизъм в Централна Европа, предимно в Унгария и Полша.
Какво отличава тези три типа популизъм?
Десният популизъм се характеризира с ксенофобия и расисти послания към имигрантите и други малцинства в съответните държави, които биват обвинявани за проблемите в икономическото развитие, особено за кризата след 2008 г. Особен акцент се поставя през последните години върху осъждането на исляма като религия и на мюсюлманите като застрашаващи работните места и начина на живот на коренното население. Размахът на тероризма в редица европейски държави допълнително налива масло в реториката на популистите –

за насочване на недоволството на хората към „врага"

в лицето на мюсолманските общности вътре в страните и извън тях. Той предлага фактически затварянето на границите за новите имигранти. Представители на десния популизъм са Националния фронт на Льо Пен, Партията на свободата в Холандия, Шведски демократи в Швеция, Партията на свободата в Австрия, Партията на свободата в Швейцария, Партията на независимостта на Великобритания, Алтернатива за Германия и др.
Леворадикалният популизъм се проявява главно в Южна Европа и е предимно икономически мотивиран, следствие на сериозните проблеми възникнали в тези държави след дълбоката криза от 2008 година. Както в Гърция, така и в Италия, Испания, Португалия и Франция последиците от кризата се изявяват в растящия дефицит в бюджетите и дългове на държавата. Под натиска на неолибералната политика в ЕС тези държави бяха принудени да направят значими съкращения в социалните разходи. Следствие на политиката на аустеритет спадна жизнения стандарт, рядко се увеличи безработицата и бедността. Всичко това предизвика социално недоволство и появата и дори навлизането във властта на нов тип леви радикални движения и партии чийто

основен лозунг е критиката на глобалния капитализъм

и политиката на ЕС, съчетани с призиви за рязък обрат в икономическата политика към защита на социалните интереси на хората и отнемане на привилегиите на „богатите". Тези лозунги доведоха до утвърждаването на Сириза в Гърция, на Петте звезди в Италия, на Подемос в Испания и движението на Меланшон във Франция.
Националистическият популизъм в Централна Европа се базира преди всичко на стремежа към утвърждаването на националната идентичност на съответните държави след краха на комунизма и критиката към ЕС срещу тенденциите на бюрократизиране. Те настояват ЕС да остане общност на национални държави и държат на запазването на своята национално-културна специфика. Тази линия се съчетава с авторитарни тенденции в политическия процес и приемането на антидемократични решения и закони – особено характерно за управляващите партии в Унгария и Полша. Антиимигрантската реторика и политика съпътства тази линия на поведение.
Какво ги обединява ?
Същевременно няма китайска стена между тези три проявления на популизма. Те имат и общи послания, които намират подкрепата сред значителна част от населението в Европа. Това което ги обединява е острата критика на Европейския съюз, включително призивите за неговото напускане от съответните страни. Национализмът в различна степен е типичен за популизма „отляво" и „отдясно", като в някои движения (например Националния Фронт на Льо Пен) той е съпъстван от открита проруска линия. Това се отнася и за призивите към протекционистка политика, която да се противопостави на глобализма и мултинационалните компании, които според тях подкопават националния суверинитет.

Какво поражда и възпроизвежда популизма?
Основните фактори, които трайно или конюнктурно са в основата на възникването и разпространяването на популизма е на първо място глобализацията и нейната роля за ограничаването на сферата на влияние на националната държава, особено върху икономическите процеси. Растящата неспособност на националните държави да регулират дейността на глобалния капитал, напр.в данъчната политика, и растящата социална диференциация, водеща до драстично увеличаване на бедността, дори в най-развитите държави, предизвиква растящо недоволство. Тези явления подсилени от кризата 2008 година, създадоха нови гета в развитите държави характеризиращи се с висока безработица и социална безперспективност. Значителна част от работническите слоеве и средната класа не се чувстват политически представени от традиционните леви и десни партии, и затова се обръщат към популистките партии, които откликват с радикални лозунги на техния протест. Този протест се подсили от кризата в Европейския съюз през последните години, който се нуждае от дълбоки реформи по пътя на демократизирането си и доближаване до исканията на гражданите. Неадекватните и противоречиви политики и решения към новата мигрантска вълна след 2015 година допълнително наляха масло в огъня и поощриха популистите в тяхната ксенофобска линия.
Ако не се намерят бързо адекватни решения от демократичните структури и елита в Европа, популизмът ще разширява своето влияние, включително в управлението на отделните страни. Днес той представлява най-сериозната заплаха за установения политически ред в Европа след Втората световна война. Както подчертава точно директорът на програмата за трансатлантически отношения Мануел Мунис от Харвардсия университет в САЩ, популизмът е „непосредствена реакция към дълбоките и структурни промени на начина, по който се създава и разпределя богатството в западните общества. Ако на тези промени не се реагира без отлагане, самите основи на нашия политически ред ще бъдат разтърсени". Победата на Макрон на президентските избори във Франция, на демократичните партии в Холандия и очакваната победа на ХДС и Меркел в Германия, представляват глътка въздух и кредит на доверие от европейските граждани, затова че дълбоките реформи в развитите европейски демокрации и ЕС ще бъдат осъществени. В противен случай популистката заплаха ще продължава да разяжда демократичния ред.


Всички новини от категория БГ футбол.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички