Събота,

САЩ могат да разположат ядрени ракети в Европа

От: Бойчо Дамянов, специално за "Стандарт" -
САЩ могат да разположат ядрени ракети в Европа
A
A
A

Вернер Фаслабенд е един от най-компетентните европейски експерти по отбраната и сигурността, в продължение на десет години, от 1990 до 2000 е министър на отбраната на Австрия, понастоящем е президент на Австрийския институт за изследване на европейската политика за сигурност (AIES).

-  Как оценявате заявлението на САЩ за излизане от договора за ракетите със среден обсег (ДРСО)?

- Това заявление на Доналд Трамп беше събитието, което привлече вниманието на целия свят, най-вече на страните от ЕС предизвика, разбира се, доста сериозно недоволство и раздразнение. Това е така, защото европейските страни ценят особено високо международното право и международната договорно-правна система, по-високо от която и да било друга страна в света. Ние в Европа считаме, че международните договори са много важни елементи на международната политика и те трябва да се изпълняват.  И вторият, не по-малко значим за ЕС въпрос е възможното разполагане на американски системи ракети със среден обсег на териториите на европейските страни в недалечно бъдеще. Това предизвика в Европа не малко отрицателни реакции. Към това искам да добавя и следното- оповестеното намерение за излизане от договора беше индивидуален ход на САЩ и изненада за всички. Той преди това не беше съгласуван дори с най-верните съюзници от НАТО.

-  Какво е днес положението?

- Струва ми се, че това решение американците го обявиха, след като преди това са се консултирали с Москва. Това означава, че Русия е била известена предварително и за нея това не е било изненада. Не изключвам, че зад тази стъпка на САЩ стоят общи американо-руски интереси.

- Какво Ви дава основание за такъв извод?
- Този договор беше подписан в периода на Студената война. Тогава той имаше решаващо значение. Днес конфронтацията в този размер вече я няма, но пък се появи ново обстоятелство- Китай. Той е на второ място в света след САЩ по размер на военния бюджет. Китай се стреми към върха и има намерението да стане световна сила и никой не може да го възпре по този път. Със сигурност за САЩ това е изиграло решаваща роля при вземане на решението за излизане от договора. Но това в същата степен се отнася и за Русия. Затова не мога напълно да изключа, че позицията на САЩ и позицията на Русия по този въпрос силно се различават една от друга.

- Как изглеждат конкретно нещата?

- Ако в контекста на глобалното съотношение на силите има смисъл от такъв механизъм като ДРСО с оглед обезпечаване на колективната безопасност в света, тогава в него трябва да бъдат включени и тези страни, които до сега не участваха в този механизъм, но се стремят да станат притежатели на такова оръжие. Възможно е прекратяването на договора да има за цел в подобен механизъм да бъде вкаран и Китай, а това очевидно е в интерес както на САЩ, така и на Русия.

- Нов договор с участието на Китай?
-  Именно! Погледнато от глобална позиция целта изглежда точно така. Договорът вече е изпълнил всички свои задачи, това е безспорно. От европейска гледна точка той беше стабилизиращ фактор в международната политика. Сега трябва да се намери способ, който да отчита интересите на всички сили, които днес участват в световната политика, като Китай, а също и други вероятни бъдещи претенденти.

- Как го виждате на практика?
- За сега трябва да изчакаме и да видим какви ще бъдат последиците и реакциите, тъй като с голяма степен на вероятност съществува опасността в резултат на излизането на САЩ от договора да настъпи нова фаза на надпревара във въоръжаването. Това от една страна се отнася до САЩ и Русия, но от друга страна може да има отражение и на поведението на Китай. Възможно е да има и положително въздействие върху Китай, в смисъл на неговото обвързване с някакво ново съглашение. Но за сега нямаме такива гаранции, а имаме само спекулации. И ако оставим настрана всички тези неясни предположения от сорта на може би, ако, с висока степен на вероятност и т.н. трябва да изразим съжаление за това, че САЩ излизат от договора и да се надяваме, че по-нататъшното развитие ще бъде в най-висока степен разумно и управляемо, така че интересите на всички световни актьори да бъдат удовлетворени.

- Не беше ли по-разумно Китай, а и която и да било друга страна, да бъдат привлечени към вече съществуващия договор, вместо той да бъде ликвидиран?

- Това би било желателно, но защо не се потърси тази възможност не ми е известно. Може би според пекинското ръководство на Китай му трябва още време за довъоръжаване в областта на ракетно-ядрения потенциал. Допускам, че Китай едва ли е изгарял от желание да се присъедини по собствено желание, без натиск отвън към сегашния договора.

Ако САЩ и Русия оповестят своите намерения да извършат нови крупни инвестиции в тази област, то Китай ще трябва да размисли дали си струва да остане извън такъв договор и да изразходва огромни допълнителни сили и средства за довъоръжаване и догонване на Русия и САЩ. Ето в това е разковничето. От такива съображения би било възможно да се стигне до нов, тристранен договор. Сигурен съм, че Китай би настоявал в него да влезе и Индия с оглед обезпечаването на бъдеща регионална стабилност. И това би било доста разумно.

-  А Индия няма ли да поиска да бъде вкаран и Пакистан?

-  Безспорно, сигурно ще се появят искания и за други държави. Очаквам и се надявам скоро да се появят нови инициативи. Въпреки, че съществува и противоположна вероятност. Наблюдавайки личните качества на такива персонажи като Болтън и Трамп нямам кой знае каква голяма надежда, че са сред най-ярките миротворци в света. Мисля, че процесът ще бъде противоречив и бавен докато се стигне до някакво горе-долу конструктивно решение.

- А какво прави ЕС в днешната ситуация по този въпрос?
- Абсолютно нищо не прави. А и какво би могъл да направи? Нищо!

-  А Франция, а заявлението на Макрон за собствена европейска отбрана?
- Ако разглеждаме това негово заявление като претенция от страна на ЕС, то той е напълно прав, но в действителност не трябва да очакваме, че от това ще последва нещо съществено, че ще последва някаква особена европейска политика. По-скоро това изявление показва, че всички онези механизми, които са останали от времето на студената война днес са загубили вече своето значение. Всички онези автоматични защитни мерки, които обезпечаваха европейската сигурност вече не съществуват и на ЕС ще се наложи да вземе инициативата за собствената си сигурност в свои ръце. Така че, заявлението само по себе си е правилно, но ще последват ли въобще конкретни стъпки и какви биха били те, в това дълбоко се съмнявам. Във всеки случай, в ракетния сектор не го очаквам. Според мен това заявление изразява просто загриженост и призив за повече собствена отговорност.

- В какво би могла да се изрази тя?
- В засилване на европейското сътрудничество в и извън рамката на НАТО. В смисъл на по-силно обединяване на военните потенциали на отделните страни. Това би дало възможност гласът на ЕС да има по-голяма тежест при решаването на европейската и глобалната сигурност.

- Навярно това налага засилване на сътрудничеството между Франция и Германия?

- Безусловно! Но тук им и една особеност, бих казал дори противоречие в самото разбиране за същността на сигурността. То произтича от различното културно-историческо развитие на двете страни- Франция като постколониална държава, Германия като пацифистка държава в резултат на това, че е загубила последните две войни. За това е така трудно тези две различни култури да бъдат поставени под един знаменател, така че да се получи обща европейска военна политика. Ето къде се крие дилемата на днешната европейска политика на сигурност.

- А ролята на Великобритания?

- Тя нямат никакъв принос. Британците просто ще продължат да следват както винаги до сега политиката на САЩ. Те винаги ще са против създаването на отделен европейски отбранителен потенциал извън рамките на НАТО. С излизането си от ЕС те само ще ни облекчат в създаването му, ако в бъдеще се появят такива възможности.

Тагове: Русия Сащ

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички