Тако Пеев на совалки с княз Дондуков, граф Игнатиев и проф. Дринов
Спасиха архива на героя, имотни измамници взеха жилището му
Докато българите се радват на Освобождението и посрещат руските войски с неописуема радост, над Трънския край надвисва опасността да попадне под властта на нов окупатор.
Когато при Плевен се водят решителните военни дейстия на Руско-турската война, сърбите започват окупация на околностите на Трън, Цариброд, Сливница, Брезник и стигат почти до Батановци. Знеполието е заплашено да остане извън освободеното Отечество. Почти година активна дипломатическа дейност е нужна на местния поборник Тако Пеев (1832-1926), за да доведе в Трън руски ескадрон. При настъплението на сърбите към родния му край той емигрира в София. Установява връзки с княз Дондуков-Корсаков, осигурява си подкрепата от българския историк проф. Марин Дринов, по това време вицегубернатор на София, както и от Софийския владика Мелетий. На три пъти Тако Пеев пътува до Сан Стефано в Главната руска квартира,
за да се види с Великия княз Николай Николаевич
и да поднесе адрес от трънското население и молба за присъединяване на Трънски окръг към България. В Цариград Тако Пеев се среща с граф Игнатиев. Многобройните му телеграми до Берлинския конгрес дават основание на граф Шувалов да се застъпи за каузата на трънчани и през май 1879 г. Трънско се присъединява към Княжество България. Тако Пеев се завръща в родния си град, придружаван от
ескадрон руски кавалеристи – казаци
по нареждане на княз Дондуков – Корсаков и е посрещнат като голям родолюбец от местонто население.
Местните добре знаят изключителни заслуги на Тако Пеев за развитие на просветното дело и национално-освободителното движение в Знеполието. Той е завършил т.нар. „Медресе", въпреки дядо му Пея Степанов много искал да изпрати своя внук в Роберт колеж в Цариград. Като младеж се занимава с търговския занаят, но и усърдно се самообразова. Настолната му книга е „История славенно-болгарског народа из г. Раича историе. В Будиме граде 1801" на Атанасий Нескович, донесената от дядо му от Дечанския манастир през 1830 г. Тако Пеев пръв работи за светското обучение в Трън като привлича учителя Георги Неделев от Панагюрище, който замества килийната с Ланкастъровата (взаимоучителна) система. По време на националната борба за освобождение Тако Пеев, заедно с още неколцина родолюбиви трънчани - Гюро Байкушев, Георги Неделев, Димо Петричев и Григория Коник, създават в Трън комитет за подготовка на Априлското въстание през 1876 г. По този повод Васил Левски идва в Трън за една нощ, а Димитър Шишков – на няколко пъти при Тако Пеев.
Комитетът заседава в манастира „Св. Архангел Михаил"
При започване на Руско – турската война и неизвесността за съдбата на Трънския край Тако Пеев, заедно със Симо Соколов сформира четири чети за борба срещу башибозука, които изиграват голяма роля за опозване на този край. Това е причината сръбският крал Милан ІV да награди Тако Пеев със сребърен медал за заслуги.
Жителите край границата и до днес разказват една история от края на 19-и век, когато руски
генерал кръстил Трън Камчатка
През 1879 година комшиите започнали да трупат свои войски на границата. Те смятали да окупират Трън и да поставят пред свършен факт международната комисия, която трябало да премине и уточни на място браздата между България и Сърбия. Тогава княз Дондуков, в резултат на дипломатическите совалки на Пеев, наредил на генерал Александър Мосолов от своята охрана, по никакъв начин да не допуска сърбите в Трън. Когато генералът влязъл в Трън, бил посрещнат с "Ура" и бурна радост от страна на местните, а градската управа го обявила за почетен гражданин. Днес неговото име носи главната улица, по която се влиза в Трън. В знак на благодарност местните обсипали с гостоприемство руснаците. Наред с топлия прием обаче, ескадронът, изпитал на свой гръб и суровия климат в Знеполе. Когато си тръгнали, на баира при изхода от Трън, Мосолов обърнал ескадрона с лице към града и се провикнал „Прощай болгарская Камчатка!".
Тако Пеев доживява до дълбока старост. След освобождението участва активно в политическия живот на страната бил е и депутат. А на негово име също има улица в Трън.
Голяма част от личния архив на този забележителен за Трънския край човек се пази в Държавен архив – Перник. Предаден е от неговия внук Здравко пеев, който е последния наследник на рода Пееви. Преди да се пенсионира е работил като финансов инспектор в Светия Синод. Малко преди да почине специалисти от пернишкия Архив успяват да приберат богатата сбирка от документи и книги на Пеевия род и това се оказва от особена важност, защото въпреки волята на Здравко Пеев кой да е негов наследник, жилището му и всичко в него попада в ръцете на имотни измамници и така се загува останалото там, защото е било унищожено.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
