Предупредил ги за плана на императора да напръска с жертвена кръв постните храни на пазара
Съботният ден от първата седмица на Великия пост е в памет на свети великомъченик Теодор Тирон (което значи "млад войник") - млад воин от Мала Азия, загинал мъченически за вярата си в Христа в началото на ІV в.
Почитането му е засвидетелствано още в ранните векове на Църквата, а освен през Великия пост, светецът се почита и на 17 февруари.
Петдесет години след смъртта на св. Теодор гонителят на християните император Юлиан Отстъпник (332 - 363) продължавал да желае възвръщането на езичеството. Знаейки, че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, решил да се подиграе с тях и да ги застави да ядат идоложертвена храна. Император Юлиан наредил на градоначалника в Цариград да напръска тайно с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат, макар и без да знаят, да се осквернят. И тъй да бъдат подиграни и обявени за езичници.
Градоначалникът сторил каквото му било заповядано. Но за Божието око това не могло да бъде тайна. Бог, Който промишлява за своите раби и не желае да бъде смущавана тяхната вяра, направил да се открие нечестивият замисъл.
Църковното предание разказва, че св. Теодор Тирон се явил на Цариградския Архиепископ Евдоксий, известил му наредбата на Юлиан Отстъпник и му заръчал да съобщи това на верните - да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара. На запитването на Архиепископа: какво да ядат през тия дни, св. Теодор отговорил: да си приготвят коливо – жито с мед, то да им бъде храната. Архиепископ Евдоксий запитал кой е този, с когото говори. И св. Теодор му известил името си.
Предупредени за наредбата, християните не взимали никакви храни от пазара. Юлиан разбрал, че лукавият замисъл е разкрит, останал посрамен и пуснал неосквернена стока на пазара.
Оттогава за благодарност на Първата събота от Великия пост Църквата възпоменава паметта на св. великомъченик Теодор Тирон. За спомен на случилото се се вари жито, което се благославя в по време на богослужението в храма.
Освещаването на "коливото" /вареното жито с мед/ се прави в петък от първата седмица на Великия пост на Литургията след заамвонната молитва. Това е в памет на св. великомъченик Теодор Тирон, оказал благотворна помощ на християните за да опазят поста.
В този ден в чест на свети Теодор Тирон - един от най-почитаните от българите светци войни-конници - според народната традиция се устройват състезания с коне.
Време е за изповед и причастие
След изминалата седмица на усилена молитва, внимателно изследване на душата и постъпките ни и искрено дълбоко покаяние, всеобща практика е християните да се изповядват и на този ден да се причастяват със светите Христови Тайни.
В навечерието на Тодоровден християните отиват в храма и в присъствието на свещеника разкриват своите греховни мисли, чувства и дела. Кръстът и Евангелието, които лежат на аналоя, символизират невидимото присъствие на Бога, пред Когото човек се изповядва и Който, като вижда искреното разкаяние на човека, умива душата му от изповяданите грехове и обновява духовните му сили. По време на тайнството Изповед свещеникът е само свидетел на тази тайнствена среща на душата на човека, копнеещ по изначалната си чистота и неговия Създател.
Накрая свещенослужителят възлага епитрахила върху главата на каещия се, прочита разрешителна молитва, след което изповядващият се получава благословение да се причасти със светите Христови Тайни.
Така очистени и с обновени духовни сили, християните продължават подвига на въздържанието и покаянието на четиридесетдневния Великденски пост. С благословението на своите духовни отци болните и немощните преминават на по-облекчен хранителен пост, което не намалява задължението им да спазват строго духовния пост – да се въздържат от всяко зло: вражда, омраза, завист, гняв, злоречие, празнословие, пилеене в празни и суетни занимания на времето, отредено им за спасение и добротворство... Остава и задължението им да употребяват всичките, дадени им от Бога, сили и възможности, за да вършат добро.
Наричали Евхаристията "лекарство на безсмъртието"
Евхаристията е най-великото чудо, извършвано на земята; необяснимо тайнство, при което вярващите приемат Иисуса Христа под вид на хляб и вино, след като те по време на тайнството са претворени в истински тяло и кръв Христови. На Тайната вечеря Христос казал за хляба и виното: "Това е моето тяло", "Това е моята кръв" и "Правете това за мой спомен" (Лук. 22:19-20), ("И когато ядяха, Христос взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците си, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички, защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове", Мат. 26:26-28). В Евхаристията по тайнствен начин ставаме съпричастници на Христовото тяло и кръв, които ни предават Неговия живот и сила.
Извършването на Евхаристията е било основен момент от живота на Църквата от самото начало. Ранните християни наричали Евхаристията "лекарство на безсмъртието", защото знаели за голямата благодат, която получавали чрез нея.
Думата евхаристия е станала отрано синоним на св. Причастие. Евхаристията е тайнството, което фокусира всичко, ставащо в Църквата. Именно заради Евхаристията се извършва православното богослужение (Св. Литургия), заради Нея се строят храмове, рисуват се икони и пр. Църковността получава своето пълно разкриване и осмисляне единствено в Евхаристията.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
