Уникални златни накити на 4500 години бяха представени в Националния исторически музей в понеделник. Съкровището, спасено от ДАНС, е задържано на 19 март. Междувременно хиляди иманяри тарашат страната ни ежедневно, а дилъри изнасят съкровищата ни зад граница или ги продават на частни колекционери.
Златото на 50 века остава у нас, вадили го от река Тополница
Съкровище на красавица отпреди 50 века бе спасено от иманяри. Става въпрос за три уникално красиви огърлици и малки елементи от общо 205 грама, които могат да достигнат цена от 10 млн. евро. Това обяви шефът на НИМ проф. Божидар Димитров. Съкровището било спасено от агенти на ДАНС. На 19 март в района на Мездра те спипали иманяр, който се канел да го изнесе зад граница и продаде в частна колекция. Според експертите златните накити са от около 3000 година преди Христа. Това означава, че това е второто най-старо обработено злато в света след Варненското.
Уникални златни накити бяха представени в Националния исторически музей в понеделник от проф. Димитров, шефът на ДАНС Владимир Писанчев и министъра на културата д-р Петър Стоянович. Съкровището съдържа апликации, висулки и мъниста, които още не са сглобени и тъй като са веществени доказателство за престъпление и затова бяха показани в найлонови торбички. Специалистите допускат, че е възможно съкровището да е част от друго по-голямо, открито преди години до село Дъбене до Карлово.
"Няма участие на чужди служби, операцията е само наша", уточни шефът на ДАНС Владимир Писанчев.
Това съкровище носи белезите на високоразвита цивилизация по българските земи, уточни проф. Божидар Димитров. По думите му огърлиците били носени от високопоставена дама с тънко вратле. Във времето, когато са изработвани огърлиците, по света е имало само още три цивилизации - в Египет се е появил първият фараон, в Мала Азия е кипял бурен икономически и културен живот в Троя, а в Месопотамия са процъфтявали нородите между Тигър и Ефрат. По това време германските племена например са били абсолютни диваци - ходели са в кожи, припомни историкът. По нашите земи пък тогава са живели т.нар. прототраки.
Те били много умни, с много хубави очи, много изкусни майстори, с очевидно социално разслоение на обществото, защото едни имали златни огърлици, други - не. Именно те са изработили тези толкова фини бижута. Те добивали благородния метал от няколко места. Едното са златните рудници край Стара Загора, които са горе-долу от същата епоха. Хората тогава обаче не са могли да слизат на повече от 16-17 метра дълбочина, защото не са знаели как да доставят чист въздух. "Предполагаме, че това злато при всички случаи е самородно, че може да се добива и от реките. Река Тополница, например, която минава наблизо, е златоносна. Най-вероятно Стара планина в този регион, Карловско, реките са били златоносни", каза проф. Димитров. И именно от реката те са събирали парчетата злато.
"Съкровището, което ДАНС предаде на НИМ, е от 9000 елемента. То е от 23 карата злато и изключително подобно като изработка на откритото в Дъбене", съобщи откривателят на находката край карловското село Мартин Христов.
В иманяря агентите от ДАНС открили и още ценни находки - древна керамика и сечива.
Красавицата отпреди 50 века е била ценителка на красивото. Откритите 2-3 керамични съда са рисувани с рязани линии. "Тези хора са имали усет към красивото, не са правили прости съдове за храна или нещо друго. Трябвало е да радват и окото вкъщи на лавиците кухненски или в трапезарията", каза шефът на НИМ.
Днешните бижутери не могат да ги направят без лупа
Проф. Божидар Димитров, шеф на НИМ
- Проф. Димитров, колко тежи съкровището?
- Не знам колко тежи, не това е важно. На това съкровище е важна научната стойност, която наистина е европейска, не само от гледна точка на историята по българските земи, но и на европейския континент. Смята се, че цивилизацията започва да се развива по нашите земи едва след Троянската война, която е в края на второто хилядолетие. Някак си като самотен остров стоеше високо художественото и сложно за изработка Варненско златно съкровище. Изведнъж преди няколко години бяхме приятно сюрпризирани от находките от некропола при село Дъбник, Карловско, където археологът от Националния исторически музей Мартин Христов изкара около 15 500 такива дребни детайли от дамски бижута. Т.е. имат основания твърденията, че в нашите земи се е развивала, макар и на острови, цивилизационни огнища с много високи технологии, с много високи постижения. Тези детайлчета, тези мъниста, които се нанизват на гривни, скрепени със златни скоби, също и украшения, са с диаметър половин милиметър. И много съвременни бижутери, към които се обърнахме за консултация, казаха, че не могат да направят такова нещо без лупи. А древните хора в тази епоха, това трето хилядолетие преди Христа не са имали лупи. Остава да гадаем как са го направили и да заключим, че са имали по-добри очи от съвременните хора.
- Може ли да се предположи, че тези накити са собственост на една дама или са на жените в царско семейство?
- На различни дами са. На различни места са намерени. Били са на шията на някой скелет. Обаче понеже е на плитко там, тракторите общо взето са засегнали погребение.
- Как се изнасят нелегално в чужбина?
- През Румъния и Гърция, страни от Европейския съюз, може да изнесеш и танк. Друг е въпросът, че стана по-лошо, защото дори и в чужбина ги хващат вече, имаме връзки с Италия, Австрия, Германия, Съединените щати и вече не се чувства добре дилърът. Не казвам иманяри, защото иманяри не ходят там, ходят тези, които ги изкупуват от тях и ги субсидират в дейността им. Така че заловен иманяр няма, има заловени дилъри, които ги изкупуват на безценица от ромите, които копаят и ги продават навън.
- А къде може да бъде изнесено това съкровище?
- Първите места са Австрия и Италия, защото са най-близо. Там има хора, които са в състояние да плащат. Но последните разработки на нашите приятели в ДАНС и в криминалната полиция са, че 80 на сто заминават за Америка. Там са най-богатите купувачи. Европа започва да се превръща в място за транзит на културно-исторически ценности.
Открили Дъбенското по гердан в селския хоремаг
Прочутото Дъбенско съкровище е изравяно в продължение на три години между 2004 и 2007 г. при археологически експедиция на Националния исторически музей, ръководена от Мартин Христов. Преди да излезе на бял свят обаче, имането има любопитна история, която се разказва още между хората в малкото карловско селце. В един топъл пролетен ден, докато обработва земите си в землището на Дъбене, трактористът Иван Димитров открива наниз от златни мъниста. Без да подозира, че е попаднал на бижу, част от едно от най-големите и прочути златни български съкровища, Иван се зарадвал, че ще има подарък за жена си. Съпругата много харесала огърлицата и започнала да я носи постоянно. Тя работела в местния магазин и всеки, който идвал в селото, задължително минавал през него. Така един ден в магазина влезли за ракия двама млади археолози, които забелязали гердана на врата на продавачката и се поинтересували откъде го има. Жената на Иван Димитров разказала как мъжът й го намерил, докато орал нивата. Дала наниза на двамата специалисти да го разгледат и те веднага разбрали, че това е нещо повече от обикновено бижу. Така през 2004 година започва експедицията на Мартин Христов, който следвайки указанията на тракториста, започва разкопки в полето край Дъбене. За три години на мястото са открити над 15 000 златни изделия от 18 до 23 карата - мъниста, халкички от огърлици, обеци, спирали, фиби за коса, малки амулети с форма на тесла и други украшения. Всичките са с много фина изработка по напреднала и непозната за повечето народи по това време технология. Находките са намерени в малки могили, в които няма следи от човешки кости или керамика, което води учените до заключението, че това не са ритуални погребения като жертвоприношение към някое божество. По време на разкопките през 2006 г. в полето край Дъбене археолозите попадат на друга ценна находка - разкошен прецизно изработен златен кинжал, който смайва с изумителната чистота на метала.
Изнасят антиките по пътя на дрогата
Маскират ги като жетони или реплики, и чужденци ровят нелегално у нас
Иманярите, които ежедневно се прехранват от намирането на антики, изнасят продукцията си по пътя на дрогата. Това твърдят запознати с разследването на каналите. От десетки години страната ни е основна дестинация за добив на ценни предмети и културно-исторически ценности, които понякога изхранват огромни фамилии. По данни на полицията всеки ден над 50 000 души търсят абсолютно незаконно съкровища по земите ни. Част от търсачите са чужденци, които чули, че у нас всяка копка е монета. По данни на полицията стотици хиляди артефакти се изнасят от страната всяка година. Според експерти печалбата от иманярство за една година дейност за различните престъпни "синдикати" стига дори до около 4 милиарда долара. Понякога пък дори самите оценители не могат да разберат какво имат в ръцете си и затова често се оказва, че те са продали нещо на доста по-ниска стойност.
При износа пратките най-често се описват като жетони за игра или се маскират като реплики на антики.
Иманярските мрежи са много добре организирани, а техните набези са финансирани от богати българи, които живеят в САЩ, Великобритания или Германия, твърдят експерти.
Иманярите са превзели цели селища, където местната мафия организира "разкопки".
В едно от най-известните места у нас - видинското село Арчар, и до днес се намират хиляди древни монети. Преди време стана ясно, че САЩ са по следите на 20 български иманяри, които само за няколко години са станали милионери от износа на антики в Америка. Нашенците изкупували скъпоценностите, изкопани от земите ни, след което ги пускали на аукциони или ги продавали на частни колекционери. В началото на годината Министерството на културата подписа споразумение между България и САЩ. Според меморандума американските власти ще могат да задържат български културни ценности при вноса им в САЩ и да ги връщат у нас, ако правителството ни не е разрешило износа им.
Имането на Котела с фурор от Москва до Вашингтон
Златото на гетския вожд Котела прослави страна ни от Москва до Вашингтон. Уникалното съкровище, лежало под земята 6000 години, беше изровено от археолози край Исперих. През есента на 2012 година експедиция, ръководена от проф. Диана Гергова, попадна на древно ковчеже, пълно със златни накити. То бе открито в недрата на Омуртаговата могила в археологическия резерват Сборяново край исперихското село Свещари. Според учените съкровището от 264 златни украшения с общо тегло 1,8 кг, е принадлежало на гетския вожд Котела, известен на историографите като тъст на Филип Македонски. През IV век преди новата ера, за да увеличи силата на царството си, владетелят дал дъщеря си Медея на могъщия Филип. В ковчежето на царската фамилия бяха открити уникални диадеми, обеци, украшения за конски сбруи, копчета и много други ювелирни предмети, изработени от чисто злато в епохата на тракийския разцвет по нашите земи.
Вестта за уникалната находка за часове стана новина номер 1 в световните емисии. Класацията на Би Би Си подреди информацията от България преди хрониката за президентската кампания на Барак Обама зад океана, която течеше в момента. Месец след като откритието стана факт, кралският музей в Копенхаген експонира уникалното чудо на България. След Копенхаген и Москва отвори вратите си за златото на Свещари.
Може и да са на жрец
Намерените съкровища може да са били собственост на жрец или цар. Такива предположения изложи д-р Борислав Бориславов, главен асистент в БАН и съветник в Министерството на културата пред "Стандарт". Според него невинаги изящните златни накити са носени от жени. "По скоро това е признак за водеща роля в обществото. Така че може да се каже, че това са или царе и жреци едновременно. По това време двете функции са се съвместявали. Напълно възможно е да са собственост на фамилия, но може да е намерено и само в една могила", обясни Бориславов пред "Стандарт".
"Голяма част от предметите са близки до тези, които са намирани в Троя. Тези, които са от разкопките, са над 23 карата, между 95-96 процента злато", обясни още експертът.
Той смята, че златото може да е речно, а обработката показвала много добри познания по златарство. Според него прослойката, която я е притежавала, е била аристократична, а работно тези хора се определяли като прототраки. Бориславов преди 7 години положи къртовски труд, за да събере съкровището от село Изворово, Харманлийско. Наложило се екипът му да пресява близо 5000 кубика земя, за да открие 366 златни мъниста. В момента те са сглобени във вида си от XVIII-XVII преди Христа като огърлица. Сега тя е временно на 6-ия етаж в сградата на Министерството на културата.
Имаме обща цел - да върнем откраднатото
Петър Стоянович, министър на културата
Съкровището, което е открито, е своеобразен връх, апогей в усилията на правоохранителните органи. Мислите и чувствата, които ме вълнуват като министър на културата, са повече от положителни. Свидетели сме на третия том от новата библиотека, която се надявам Министерство на културата, ДАНС, прокуратурата и МВР да напишат, която ще се чете от бъдещите поколения, в която ще има събрани достатъчно, за жалост не всички, но достатъчно артефакти от епохи, като днешното спасено съкровище. Както знаете, ние започнахме излагането на основните вещи, които са заловени благодарение на усилията на ДАНС със съдействие на нашата експертна ниша в министерството. Te се предлагат на знанието на вас и на цялата общественост. Бих искал да подчертая важността на съвместните усилия между нашите ведомства независимо от това, че формално нашата дейност се различава много, но когато имаме една обща цел - опазването на културното наследство и прекратяване на незаконния трафик на крадени вещи и тяхното контрабандно изнасяне от Българи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
