Сирийски летец загърби Париж, помага на Варна

Бежанците без статут от Харманли са готови да ринат кал и под охрана

Сирийски летец загърби Париж, помага на Варна | StandartNews.com

Милионерът Янк Бари им поема спането, БЧК - транспорта и храната

Бежанците от лагера в Харманли стягат куфари, за да помагат на бедстващите във Варна и Добрич. Идеята да отидат като доброволци се зародила още в петък сутрин, след вестта за водния апокалипсис в Североизточна България. Чужденците започнали веднага да правят списък и само за час в него имената си подали 60 от настанените в бежанския център, разказа шефът му Марко Петров. Списъкът обаче бил редуциран до 22 души. За записването в лагера отговаря общопрактикуващият лекар, докторът от Сирия д-р Мохамед Аюби. Той е от Дамаск и от месец и половина е в лагера в Харманли, където е поел ролята на общопрактикуващ лекар.

Д-р Мохамед Аюби е сред малцината в харманлийския лагер, които говорят добре български, тъй като през 80-те години е завършил медицина у нас. "Голяма трагедия сполетя България, а ние живеем в тази държава сега. Много от нас дори получиха тук образование и посока в живота си. Сега ние съчувстваме на нашите спасители в бедата, която ги сполетя, и в тази трагедия", коментираше разпалено д-р Аюби, докато уточняваше подробностите по списъка в ръцете си вчера.

В този момент обаче, буквално на плаца, по обяд шефът на лагера попари ентусиазма на доброволците, като им съобщи, че за бедстващите райони ще тръгнат само хората, които са получили закрила у нас и имат бежански или хуманитарен статут. Така редицата от имена в списъка на сирийския доктор се стопи само до 1. Единственият, който се оказа, че има бежански статут, получен буквално преди дни, е 51-годишният авиатор от Сирия Исмаил Шарха. Пенсионираният летец е в лагера със сина си и тъкмо се канел да тръгва към Франция, за да продължи момчето му там започнатото в Сирия обучение по стоматология.

Решил обаче да остане след събитията от четвъртък вечер, да отложи пътуването си и да помогне на пострадалите българи в потопа. Той разказа, че сирийците научили за трагедията от българската телевизия, която гледат на единствения голям екран в общата палатка за прекарване на свободното време, разположена в центъра на бежанския лагер. "Даваме тази помощ, защото ние също сме страдали в Сирия. В нашата родина видяхме много хора, които идваха и ни помагаха. Сега, когато чуваме за трагедията във Варна и Добрич, сме длъжни да направим същото. Ще отидем при тези хора и сме готови да поемем каквато работа ни дадат, независимо дали става въпрос за изриване на кал или за пренасяне на товари. И държа да кажа, че жестът няма да е само защото България ни помогна, като ни приюти. А е и, защото така майките и бащите ни в Сирия са ни възпитавали така - да помагаме на тези, които се нуждаят. Затова нашият доброволен труд за българите е от сърце", каза много развълнуван летецът.

В същото време сред разочарованите, че няма да заминат, защото нямат статут, беше и 38-годишният Мохамед Абдулла. Шивачът по професия е от 20 дни в лагера, заедно с цялото си семейство - съпругата си и трите им деца. Според него нелепо е да се смята, че чужденците без статут са опасни, когато са извън лагера. Още повече, че семействата им ще останат в Харманли и няма опасност да избягат под претекст, че тръгват като доброволци, смята Абдулла. Той също е категоричен, че ще е полезен, защото е здрав мъж и може да работи часове на ден. Това, че действително във Варна работата е при тежки условия, не го притеснява, тъй като в Сирия е свикнал да се труди по 17-18 часа на ден. Мохамед е категоричен, че дори е готов да стане доброволец, дори, ако трябва да помага на бедстващите под охрана. "Сам дойдох при българите и казах, че искам да остана в страната. Засега нямам намерение да ходя никъде другаде. Освен това, ако отида във Варна или Добрич, няма никаква опасност да избягам, защото оставям семейството си, децата си, в Харманли. Къде мога да отида без тях?! Все пак изминахме дълъг път, бягайки от ужаса в родината ни, за да сме заедно. А за това да се помага, когато виждаш друг човек в тежка ситуация, съм категоричен, че всеки трябва да го направи. Защото не трябва да оставаш безучастен, когато виждаш други страдащи, независимо къде се намират те", казва Мохамед.

Бежанците от лагера в Харманли ще тръгнат за Североизтока с организиран от БЧК транспорт, когато имат готовност - в сряда или четвъртък, обясни шефът на лагера. По думите на Марко Петров нощувките им в бедстващите райони ще бъдат поети от фондацията на канадския милионер Янк Бари, а изхранването и питейната вода ще бъдат осигурени от Червения кръст.

Чуждестранни студенти разчистват отломките

В "бригадата" на Ребека от Медицинския се записали 45 младежи

Над 40 чужди студенти, следващи в Медицинския университет във Варна, помагат на бедстващите в кв. "Аспарухово", видя вчера "Стандарт". Те са предимно от Германия, Великобритания и Швеция. Предвожда ги Ребека Зорко. Русата красавица от Германия, която е с хърватски корени, не се свени да се оклепа с кал до ушите. "Работя към Европейския доброволчески център. Помагаме предимно в кв. "Владиславово". Там работим с ромски деца - учим ги да четат и пишат, опитваме се да помагаме за интеграцията в обществото", разказва Ребека. Когато чула за наводнението, още на следващия ден организирала свои приятели в Медицинския университет. "Не предполагах, че по идеята ще се включат толкова хора. Над 45 души се притекоха да помагат още първия ден. Сега останаха по-малко, но съм впечатлена как толкова много хора вървят сред пострадалите, оказват първа помощ, явяват се често и изповедници на жертвите от потопа", признава Ребека. Доброволците участват в разчистването на домовете на хората. "Очарован съм от тези хора. Имаше едно момиче, туркиня, но родена в Берлин. Казва се Фунда. Дойдоха с неин приятел - изчистиха целия апартамент на сина ми на приземния етаж на кооперацията. Много добро дете, много всеотдайна и истинска", разказа вчера 66-годишният Кемал Исмаилов от удавения кв. "Аспарухово".

Вчера Фунда помагаше психологически на друго семейство от ул. "Браила", която е продължението на фаталната ул. "Горна Студена". До нея неотлъчно вървеше през целия ден и 14-годишният Румен, когото тук наричат с турското му име Ръза. Момчето е загубило майка си и прабаба си в потопа, а сега на практика остава на улицата.


 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай