Дюкяни като в Етъра прославят азербайджанския град от бронзовата епоха до наши дни
Побратимяването на два града е акт, в който близостта на териториите не е толкова важна, колкото синхрона в красотата, занаятите, културата, историята и творческия кипеж. Вече повече от десет години родният Габрово е побратимен с азербайджанския Шаки. Преди три години делегация водена от министъра на правосъдието на Азербайджан Ф.Маммадов посети нашия Габрово. Делегацията останала възхитена от красотата на града, от невероятните занаятчийски павилиони в Етъра, съхраняващи българщината и историята на региона. Двата планински града са обединени от природата, добродушието, почитта към хумора и изключителното изкуство на занаятчийството. И докато Габрово винаги е наблизо и готов да се отзове на туристите, то далечният Шаки омайва с екзотиката си хора от цял свят.
Древни пътешественици пишат за града на азерите
Шаки е един от най-древните градове както в Азербайджан, така и в света. Археолозите твърдят, че историческата му част и околностите му са били място за живеене на човеците от преди повече от шест хиляди години, още през бронзовата епоха. Градът е свързван с кимерийците и скитите до времената на Саксовете. Цялата област се е казвала Сакан, а племето, обитаващо древното място се е наричало Сакас. То се е заселило в Шаки през 7 век пр. н.е. През същия този период се появяват много и разнообразни топоними, свързани със саките, като Сакан, Шаки, Сак Тала - Зак Тала, Сакасена, Ерсак и други.
Името Шаки е намерено в многобройните Скрипторни източници. Едва през първата половина на 19 век провинцията и градът са преименувани на Нуха, след премахването на надзорната система в окупираната северна част на Азербайджан през 1840 година. В старите книги е описано, че град Шаки е локализиран във високопланинска провинция, северозападно от древната азербайджанска държава Албания през 3-5 век сл. Хр. От тогава това място е запомнено като запленяващо със своите невероятни планини и зелени местности.
Всъщност Шаки се смята за столица на цялата област. Целият град е бил заобиколен от крепостни стени. През 5 век Сасанидския сюзерен Губад I и синът му Хосров I Ануширван построяват "Портите Шаки", за да се подсилят границите срещу набезите на хазарите. В навечерието на арабското нашествие Шаки е един от най-добре развиващите се центрове на Азербайджан - политически и културно. През 16 век, по времето на централизацията на азербайджанската държава Сафави, град Шаки и прилежащите земи стават част от провинция Бейлербей. Турският пътешественик Евлия Челеби, който е преминавал през Шаки през 1647 г., е отбелязал, че в градчето е имало над 3000 къщи и към 25-30 хил души. Което за онези времена се е смятало за доста добре населено и оживено място. Още тогава жителите на Шаки са се славили с интересните си занаяти и култура.
Евлия Челеби отбелязва наличието на два шлюза в града, водещи към портите на градовете Гянджа и Ширван, 7 джамии и огромен красив замък, който се виждал отдалече. Забележително е, че пътешественикът говори за бубарството в най-развитата му форма. През 1743 г. Хаджи Челеби-хан въстава срещу законите на Надир-шах, провъзгласявайки областта като независимо ханство с център град Шаки. След убийството на Надир-шах Афраш, през 1747 г. Шаки става център на Северен Азербайджан с високо ниво на развитие, особено по време на управлението на Хаджи Челеби-хан. Шаки е бил независим от 1743г. до 1805г. След което е погълнат от Руската империя.
Дворци без аналог в света
Градът е бил едно от любимите места на основателят на съвременен Азербайджан, националния лидер Гайдар Алиев. Истинска историческа находка са многобройните древни крепости и археологически разкопки. Днес за тях се грижи президента на фондация "Гайдар Алиев" Мехрибан Алиева. Първата дама на страната влага изключителни усилия в съхраняването и реставрацията на забележителностите на града, които са нагледно доказателство за древната история на страната. Сега Шаки преминава през период на възраждането на своето величие.
Това е градът на Шакинските ханове, които са притежавали най-интересните, необичайни и красиви дворци. Те са без аналог в света. Изваяни и разкрасени с дърворезба, сградите са били летните резиденции на шакинските ханове. Сега те са обявени за културно наследство на ЮНЕСКО. Използвани са през 1761 - 1762 г. от великият хан Хюсеин, основател на първото независимо ханство в Азербайджан. Тъй като Хюсеин-хан е писал стихотворения под псевдонима Муштанг, дворецът му е споменат в някои исторически книжа като "Дворецът Муштанг". Азерите умеят да си ценят историческото наследство. Дори 250 годишнината на ханския дворец в замъка Шаки бе отбелязан с пищни празненства.
Друга забележителност в града са Горен и Долен Кервансарай. Мястото напомня изключително много на Етъра в Габрово. В постройките на двата сарая витае духът на древността, украсен с многобройни занаятчийски дюкяни. Кервансараят е построен в града през 18-19 век и е бил предназначен не само като гостилница за преминаващите кервани и туристи, но и като средство за обмен на най-различни търговски стоки. Горен Кервансарай е бил много добре познат по целият Кавказ.
Славата му бързо се разнесла между търговците. Просторно място за отдих и търговия. Търговците по онова време са съхранявали стоките си в мазето, търгували са на партерния етаж, а са живеели на първия. Дворът на сарая е прилежно оформен, с еднакви по размер сводести куполи и веранди. Там е и една малка райска градина със зелени морави, езеро и градина от рози, които композират цялостната визия на Кервансарая. Долния Кервансарай се отличава със специфични архитектурни елементи, характерни само за господарите на Шаки. Всъщност орнаментите крият в себе си кодове, които показват родословията и династиите на хановете.
Албанският Храм Киш
На фона на типичните за региона на Шаки хански дворци, сараи и джамии, блесва един шедьовър, който не може да не бъде забелязан. Това е Албанския Храм Киш. Този храм е обект на културно наследство и се счита за най-древния християнски храм в Южен Кавказ. Легендата гласи, че през I век Свети Елисей, един от учениците на апостол Тадеус, основава този храм, който се счита за "Майката на албанските църкви" в древната азербайджанска държава Кавказка Албания. Местните грижливо пазят храма и се отнасят към светинята си с най-голяма почит. Тайнството на това място е добре съчетано с неговата античност. Спокойният дух, който витае около храма, не се е променил от древността и до днешни дни. Там често са водили малки плачещи дечица да се успокояват. Ако децата са имали проблем със съня или са заеквали, намирали лек. Малчуганите се успокоявали и временните разстройства трайно ги напускали: растяли здрави и румени след посещението на храма.
Занаятите се предават от баща на син
Медното ковачество се предава от бащи на синове и е едно от най-старите традиционни изкуства с произход от желязната епоха. Долча, сатил, сарниж, серпуж, гуюм - това са имената на типични традиционни кани, произвеждани от време оно и останали трайно в азерския бит до наши дни. Тешт, мехмеи, синни - това пък са видове тави за различни ястия, без които азерската кухня е немислима. Гевгир, скимер и различните ковани купи са неразделна част от всяко домакинство. А декоративните лампи, украсени със сложни елементи от ковачите на Шаки са истински шедьоври. Те са били изнасяни още през 19 век за Централна Азия, Дегестан, Грузия, Иран и Турция. А от там достигат и до европейските домове.
Майсторите на Шаки са постигнали висок стандарт при изработката на решетките от ковано желязо. Решетката е една от най-трудните задачи на декоративно-приложното изкуство, което изисква специфични умения, практики и технологии. А в Шаки са известни с това, че за направата й не използват нито пирони, нито лепило. Решетести рамки, изработени от дърво и украсени с мозайка от цветни стъкла, често се използват от местните вместо врати и прозорци.
Сред занаятите има още три, с които планинското градче се слави: керамиката, шапкарството и дърворезбата. Грънчарството е една от най-старите индустрии в Азербайджан. Глинените делви са правени на много места в ханството, но най-изкусните майстори галещи калта са били именно в Шаки. Грънчарите са кръщавали своите произведения с различни имена, като по този начин всяка делва е изразявала нещо специфично и е имала определено предназначение. Сахангс, курдакс, бардакс, парчис, сахренгс, кузес - са предназначени за вода. "Саханг", например, е била делва за вода на момиче, на което му предстои годеж.
От "парчис" е пиел момъкът. В "кузес" се е сипва вода за плодородие и много деца в семейството. Що се касае до шапкарството, то там се спазва строго определена йерархия. Моделът на шапката и материалът, от който е изработен, в миналото говорел за материалното състояние на главата на семейството. Овчите шапки са най-популярни сред бедното съсловие. Благородниците и богатите са слагали на главите си по специални шапки - "Бухара". Те са били изработени от високо качествена скъпа овча кожа, донесена специално от Бухара под формата на конус или със заострени краища. Шапката "бухара" също се нарича и "Шиш папаг" или в превод "шапката на бейовете" или "на благородниците".
Такалдуз - бродерията, която разказва истории
Най-изтънченият занаят в града е традиционната бродерия Такалдуз. Създават го шакинските майстори-художници. Самите бродерии разказват многовековната история на Азербайджан минаваща през различните етапи. И тази история е написана с иглата и конеца върху огромни платна, които се ползват като пердета, покривки, покривала, пелерини и други. Червено, черно и тъмно синьо кадифе и сукно се използват като основен материал за бродерията. Женски дрехи, големи калъфки за възглавници, мутаказ (кръгли и издължени възглавници за почивка на пода и мендерите), килимчета за баня и различни покривала се украсяват с "такалдуз". Художествените традиции на оригиналната бродерия се продължават, изучават и поддържат в Шаки и до днес. Историите от "такалдуз" имат продължение в богатите сюжети на килимарството, с което азерите са прославени в цял свят.
Копринените килими на Шаки носят традициите на килимарските училища на Ширван, Карабах, Губа и са прочути с гладкостта си, мекотата, нежната и красива структура. Копринарството в Шаки е един от най-старите и развити занаяти, превърнали се в истинско оригинално изкуство. Бубарството винаги е имало специално място в икономическия живот на града. През Средновековието коприната на Шаки е смятана за най-изгодната суровина в световната търговия. Чуждестранните търговци, които са посещавали градчето специално, за да купят коприна са идвали от Русия, Франция, Италия, Иран, Турция, Китай, Сирия, Гърция и дори от далечна Индия. Държавни глави, царе и императори са се сдобивали с плата и са украсявали с нея дворците си.
За Шаки съвременниците казват, че е градът на фестивалите и талантите. Най-известният е международния музикален фестивал "Пътят на коприната", утвърдил се като традиция през годините, по време на който се събират редица престижни групи и ансамбли от много страни. Главната цел на музикалната сбирка е да съхрани културното наследство на Азербайджан, да запази традицията на взаимен обмен между страните и същевременно да повиши туристическия потенциал на този прекрасен древен планински регион.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
