Любопитно

Принц Хари задава въпроси на покойната Даяна и призна: Понякога получавам отговор

Близо 30 години след смъртта на принцесата на народа по-малкият ѝ син разкри как продължава да усеща присъствието ѝ

Принц Хари задава въпроси на покойната Даяна и призна: Понякога получавам отговор

Може ли връзката между майка и син да продължи дори след смъртта? Принц Хари вярва, че неговата никога не е прекъсвала. Херцогът на Съсекс направи необичайно лично признание-понякога задава въпроси на покойната си майка, принцеса Даяна, и има усещането, че получава отговор.

42-годишният Хари говори откровено за загубата, спомените и чувството за близост с майка си в интервю за списание GQ, заснето по време на посещението му в Ню Йорк през септември и публикувано на 20 октомври.

Разговорът е свързан с участието му в образователен проект на MasterClass, посветен на скръбта и начините, по които човек се учи да живее със загубата на близък.

Въпросите, които Хари продължава да задава на Даяна

Дълги години след смъртта на принцесата Хари съзнателно се опитвал да не мисли за нея. Днес е различно. Майка му присъства в мислите му почти всяка вечер и през повечето сутрини.

Това невинаги са дълги и болезнени размисли. Понякога са само кратки моменти на тъга, в които си представя какъв би бил светът, ако Даяна беше жива.

Чуди се и как би изглеждало собственото му семейство, ако тя все още беше до тях.

Но има и моменти, когато мислено се обръща директно към нея.

„Понякога ѝ задавам въпроси, търсейки някакъв отговор - и понякога наистина получавам такъв“, споделя принцът.

Той не обяснява как точно идват тези отговори, но говори за силна духовна връзка с майка си и за усещането, че нейната енергия го съпътства в определени моменти от живота му.

Хари дори се пошегувал, че признанието му вероятно ще накара някои хора да си помислят, че е прекарал прекалено много време в Калифорния.

За самия него обаче това усещане е напълно реално.

Една снимка, от която сякаш Даяна го гледа

В своя MasterClass принцът разказва и за фотография на Даяна, към която се връща отново и отново.

Портретът е дело на известния френски фотограф Патрик Демаршелие.

Това, което особено го привлича, е погледът на майка му и леко закачливата ѝ усмивка.

Когато гледа снимката, Хари има чувството, че осъществява зрителен контакт с нея. Понякога се пита какво би си помислила Даяна за решенията, които взема днес, и за живота, който е изградил.

За човек, който някога не е можел дори да погледне нейна фотография, промяната е огромна.

Години наред не си позволявал да бъде щастлив

Принцеса Даяна загина на 31 август 1997 г. при автомобилна катастрофа в Париж. Хари беше само на 12 години.

Смъртта ѝ преобърна детството му, но дълго време той не успявал да изрази скръбта си.

Макар да държал снимки на майка си в стаята си в училище, съзнателно избягвал да мисли за нея. Вярвал, че болезнените спомени няма да я върнат.

С годините това прераснало в емоционално вцепенение.

Хари признава, че изпитвал вина дори при мисълта, че би могъл да бъде щастлив без майка си. Струвало му се, че ако продължи да се радва на живота, по някакъв начин ще предаде паметта ѝ.

Скръбта се превърнала в своеобразно доказателство за любовта му към нея.

Постепенно обаче, след продължителна работа върху собствените си чувства, той стигнал до съвсем различно разбиране.

Осъзнал, че Даяна не би искала синът ѝ да прекара живота си в тъга. Напротив – би желала той да бъде щастлив.

Това прозрение се оказало освобождаващо и променило начина, по който гледа на себе си и на бъдещето.

Наследството на Даяна продължава да определя живота му

Днес Хари намира близост с майка си и чрез благотворителната си дейност.

Много от каузите, към които се е насочил, са сходни с тези, за които принцеса Даяна се бореше приживе. Сред тях са подкрепата за уязвими хора и усилията за премахване на противопехотните мини.

Приживе Даяна привлече световното внимание към страданията на хората в засегнатите от мини райони, включително при посещението си в Ангола.

Години по-късно Хари също се включи в инициативи за разминиране там.

Той признава, че първоначално дори не осъзнавал колко близо са собствените му професионални и благотворителни интереси до работата на майка му.

Япония има таен език без думи: един поклон може да означава много повече, отколкото предполагате

Япония има таен език без думи: един поклон може да означава много повече, отколкото предполагате

Най-оскъдните тоалети по червения килимОт начина, по който поздравяват, до жестовете, с които викат някого или искат сметката в ресторанта – японците...

Коментирай