Спрете телевизора и общувайте повече с малчуганите
Децата, отглеждани с интернет, проговарят все по-късно
Наближава вторият рожден ден, а детето не говори. Или реагира със закъснение, когато го повикаме по име. Кога на родителя трябва да му светне "червена лампичка", че малчуганът има проблем? Или можем да продължим да се успокояваме с това, че и детето на братовчеда е проговорило късно, пък "я, сега не можеш да му затвориш устата". Дали прекаленото заглеждане в телевизора или новите технологии забавят развитието на речта?
"Все по-често консултираме деца в ранна детска възраст /от 1-ва до 3-та година/, които закъсняват при общуване и реакция на звука, например при повикване по име", разказва логопедът Олга Георгиева. По-късно, когато малките са навлезли във втората година, като основен видим проблем може да се наблюдава затруднение в разбирането - децата реагират само на прости инструкции и не успяват да осмислят по-сложните. Зачестяват случаите, когато първата дълго чакана думичка на малчугана идва на английски - особено ако го отглеждаме с Baby TV и Youtube. Към третата година пък като основен проблем се наблюдава неясен, трудноразбираем за околните говор, с редуцирани думи, ограничена лексика, по-къси изречения. А това вече е проблем, защото детето напуска дома и тръгва на детска градина, където трябва да общува наравно с другите.
Една от основните причини за по-късното проговаряне на децата са новите технологии, смятат специалистите. Таблетът, който е любимата играчка на вашия малчуган, стимулира основно неговото визуално възприятие, но не и слуха му. "Съвременният свят става все по-визуален и технологичен за сметка на най-важния вход за информация - ушите и тялото ни. Нашият мозък учи, когато се движим", разказва Георгиева. В същото време децата биват занимавани целенасочено, но не учат чрез опита си и контакта с връстници. "Водим ги под час на специални занимания, но те не са специфичната детска игра, а са с възрастни и ръководени от тях. Все по-рядко виждаме деца да играят сами на улицата", казва Георгиева. Този изкуствен опит, който малчуганите получават, не осигурява на мозъка необходимите стимули в ранните периоди на развитие. "Все по-рано децата се ангажират дълго време от визуални стимули, които се излъчват от все по-голямата мебел в къщи - телевизора. А едно скорошно проучване показа, че децата и възрастните спират играта и използват по-малко реч, дори само ако в стаята телевизор работи като фон", казва Георгиева. Това пречи на ранното развитие на детската реч - малчуганът успешно "плъзга", "кликва" и сам си пуска детски филмчета, но отказва да говори. "За родителите е важно да знаят, че проговарянето няма определен ден и час. Това е процес и път, който се пътува заедно от родител и дете", казва Георгиева. По нейните думи, всяко дете носи и копира от бебе ритъма на родителите си и на най-близкото си обкръжение. То слуша родния език още когато е в утробата на майка си и това е първата преработка на езика, която прави. За проговарянето след това е много важно и времето, прекарано заедно, съвместното насочване на погледа и контакт с очи, съпреживяването, играта. "Когато един родител не подава и не отговаря навреме на детските сигнали, те отпадат. И детето или ги замества с други, които му донасят на първо време предметите и храната, които иска - например води възрастния за ръка, защото вижда, че ръката е тази, която дава. Или пък си изработва стратегии да достига нещата, които са му нужни, само". Според Георгиева именно това забавя общуването и така чакания говор. "Понякога пък работим с деца, които до такава степен са "дресирани" какво да казват, че не започват със собствена инициатива, а очакват възрастния да им подаде какво да казват", разказва логопедът.
По нейните думи с този детски проблем са свързани няколко клишета. Например, че малчуганът "ще го надрасне", защото така ни е по-лесно да възприемаме нещата - никой родител не иска да слуша негативни коментари за детето си. Много често родители се влияят от съвети на близки и не търсят специалист, въпреки че проблемът при тях може да се окаже съвършено различен. "Казваме си "Щом Пепи е проговорил след еди-каква си процедура, значи и ние трябва да пробваме същата", разказва Георгиева. По нейните думи през годините са се сменили много митове, свързани с проблемите около детското проговаряне. "От началото на практиката ми през 1992 г. съм свидетел на различни модни "лечения", интервенции, обещания за решения на проблема. Родителите не бива да бъдат заблуждавани. Не бива да се подвеждат по принципа "аз направих така", защото всяко дете е индивидуално и различно", казва специалистът. Някои детски говорни затруднения може привидно да си приличат, но да са резултат от съвсем различна невропсихологична причина или различен тип преработка на информацията. "Често искаме от децата "продукция" и затова ги обучаваме папагалски на букви, цифри, фрази от чужди езици, без да се замисляме, че тази продукция няма комуникативна цел. Тоест, не изразява детските нужди, желания, мисли", казва Георгиева. Затова по-добрият вариант е да се обърнем към специалист, който единствен може да анализира защо едно дете не проговаря и да предложи правилната терапия. Много родители и близки на деца с проблеми в развитието, които засягат общуването, очакват да открият "вълшебното хапче" за проговаряне. И го търсят във вид на таблетки, капки, хранителни добавки, медицински процедури. "И пропускат най-важната форма на това вълшебно хапче - общуването във всичките му форми", казва логопедът. Съставките на този еликсир включват цялото време, прекарано заедно с детето, играта с него и споделяне на емоции.
Лекуват с музика заекване и забавен говор
В центъра, където Георгиева работи, обикновено класическите езиково-говорни терапии се съчетават с други методи. В тях се комбинирани ритъм, музика, движение и общуване - все основни "лекарства" за говора и езика в детска възраст. "Един от съвременните световни методи, който прилагаме успешно, е звукостимулация, защото музиката, ритъма и езика имат един и същ носител на информация - звуците. За да говорим, ние трябва да обработваме звуците бързо. При работата с такъв вид терапия се включват най-много мозъчни зони едновременно. Работата на мозъка е зависима от ритъма, за да се развие вниманието, да се потисне реакцията на стрес, да се организират движенията и мислите, което води до навременни реакции. Това спестява време и ресурси на семейството и самото дете по-бързо достига до нормалното за възрастта си развитие", казва тя. Дори и при по-късно включване в подобен вид терапия резултатите са налице. Често ги използват и за преодоляване на заекване, защото в неговата основа е нарушение на ритъма и темпа на речта. Най-важното обаче е родителят да идентифицира проблема навреме - широко затворените очи в случая само ни пречат.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
