Проф. дин Николай Овчаров
Поредното ми пътуване в чудния Троянски манастир е през март 2015 г. Този път съм поканен лично от новия игумен, епископ Сионий, турил ред в делата на обителта. Аз самият се убеждавам в това, виждайки амбициозните строежи и ремонти, наченати от дядото. И колко красив става древният манастир, който в края на зимата е потънал в снежна приказка.
При това си поредно посещение обаче искам да обърна повече внимание на великолепните паметници на изкуството, съхранявани в обителта. Естествено започвам от чудотворната икона на Св. Богородица Троеручица, покровителката на храма. Моля се пред изображението на Божията майка, копие от ХVIII в. на прочутата икона от Хилендарския манастир на Света гора.
Стоял съм на колене пред оригинала
и винаги ще помня вълнението, което изпитах там.
Историята на пристигането на светата картина в Троянския манастир е много интересна. Носи я монах от Атон, пътуващ за Влашко. Той научава, че край Осъм се подвизава благочестив отшелник и решава да се отбие при него. Застоява се там, защото започват да се стичат болни хора от далечни краища, които се прекланят пред иконата и получават изцеление. Най-сетне светогорецът решава да тръгне на север, оседлава коня си, прекръства се и поема на път. Още на първата крачка животното се препъва и се свлича на земята. Монахът вижда Божи знак и отлага пътуването със седмица. Но когато тръгва, конят пак пада. Така пътникът разбира, че иконата не иска да напусне Троянския балкан. С дълбок поклон и свито сърце той се прощава с образа на Божията майка и заминава за родината си.
Тукашният отшелник и благочестивите местни жители строят за дом на иконата дървена църквица. Броят на поклонниците нараства и се налага да се строят килии и страноприемници. Мълвата за целебната мощ на Св. Богородица Троеручица бързо се разнася и край Осъм отвсякъде се стичат хора с вяра в сърцето. Така неизлечимо болни се изцеряват,
прокажени се очистват, неми проговарят
Божията майка не изоставя дори иноверци, дошли при нея за помощ.
Преданието пази спомена за страшната 1837 г., когато едновременно се тресе земята и идва Черната гостенка, чумата. Тя не прави разлика между християни, евреи и турци. Хората бягат из гори и лозя, но и там намират смъртта си. Жителите на Ловеч и Сопот търсят утеха и убежище в Троянския манастир. Ето че идва празникът "Успение Богородично" и стареите съветват игумена да не отваря порти пред прииждащите хора, за да не влезнат и болни от чума. "Не мога, чеда, да сторя това, защото и тези наши братя християни от нужда прибягват до манастира за изповед и за причастие - казва им той. - Как може да ги върнем?! Пък вие се не бойте, имайте вяра в Божията майка, тя ще ни запази и уварди от чумата!". Някои не вярват и бягат по колибите из планината, където болестта ги застига. Останалите обаче оцеляват и след отминаването на епидемията се завръщат по домовете си.
По това време вече се строи новата красива манастирска църква. През 1847 г. местните първенци канят да я изрисува най-великият български възрожденски художник - Захарий Зограф. Изпълнените от него фрески покриват с чудните си цветове всички стени на храма. Патриот по душа, самоковлията вмества сред религиозните сцени образите на светите братя Кирил и Методий, на св. Михаил Болгарин, на софийските мъченици Георги Нови и Никола. В притвора пък са средновековните владетели Тривелий (хан Тервел), кръстителят княз Борис-Михаил и цар Йоан-Владимир; светци и духовници като Иван Рилски, Теодосий Търновски, Димитър Бесарбовски и др. Не са забравени и ктиторите Петър Балюв, Спас Маринов, Ангел Стойков и много други.
Като истински възрожденец, Захарий Зограф обича назидателните теми.
Любимите му сюжети - "Страшният съд" и "Колелото на живота"
са нагледен учебник по морал за богомолците. Художникът от Самоков е известен с високото си самочувствие и църквата на Троянския манастир не прави изключение. Той ни оставя своя автопортрет, а официалният надпис от 1848 г. завършва с думите: "Изобразися рукою Захария Христовича иконописца самоковчанина".
Ръката на големия художник личи и в забележителното изображение на Св. Богородица с Младенеца над входа на северното крило, както и в алегоричните фигури на лъв и слон на фасадата на източния корпус. Делото му е продължено от други художници, зографисали и новопостроената кула-камбанария. Някои виждат там работи на местния троянски майстор Пенчо х. Найденов.
Украсата на Троянския манастир далеч не е само от стенописи. Изключително красиви са изпълнените от тревненски майстори дърворезбени иконостаси на главната църква и двата скита в планината. Най-мащабен е първият, който поразява с
изящните плетеници от ластари, цветя, птици
и човешки фигури. Въздействието на храма се довършва от прекрасните икони, рисувани главно от самоковски художници. Със сигурност тук има творби на Захарий Зограф и брат му Димитър, но и на тревненци като Кою Цанов и Цаню Захариев.
Почти не ми остава време да погледна и великолепието на приложното изкуство. Все пак не мога да не обърна внимание на чудния сребърен потир на майстор Генчо от 1773 г. или на напрестолния кръст с миниатюрна дърворезба от ХVIII в., положен във фин сребърен позлатен обков от същото столетие.
Престоят ми в манастира минава неусетно, но с дядо Сионий имаме и важна работа. Зад главната църква е побит каменен кръст, бележещ мястото на по-стар храм. Игуменът иска да му помогна с разкопки, които ще изяснят древната история на обителта. И, ако е рекъл Господ, това ще се случи в най-близко бъдеще.
Троеручица прави чудо с Йоан Дамаскин
Когато бях на Атон, научих историята за оригиналната икона. В началото на VIII в. във Византия цари иконоборчеството. Големият християнски писател Йоан Дамаскин е оклеветен от император Лъв III Исавър пред арабския халиф, който нарежда да му отрежат ръката и да я закачат на пазара. Вечерта Йоан взима отсечената длан и пада пред Богородичната икона в молитва да изцери ръката, писала в прослава на Христа. Изведнъж той се унася в сън и когато се събужда, вижда, че тя е на мястото си. Тогава Дамаскин поръчва сребърна ръка, която слага на иконата. Така се появява новата икона "Св. Богородица Троеручица".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
