Баобабът - най-дебелото дърво на земята

То е и най-старото на планетата

Баобабът - най-дебелото дърво на земята | StandartNews.com

В Кения дървото е приспособено за хотел

Учените са съгласни, че най-дебелото дърво в света е африканският баобаб, въпреки че научното му название звучи малко странно - Адасония пръстовидна. Първата част на "името" утвърждава фамилното име на френския натуралист Мишел Адансън, който открил и описал това растение, а вторият - формата на листата, наподобяващи пръсти.

Освен че баобабите са първи в списъка на „дебеланковците“, те също са и най-старите дървета на планетата. Много е трудно да се определи точната им възраст, тъй като поради непрекъснатия растеж те нямат годишни пръстени в разреза на ствола. Според данни от различни изследвания може да варира от 1000 до 5000 хиляди години.

За една година баобабът израства само с 2-3 см. Впечатляват не само възрастта на баобаба, но и неговите визуални пропорции. Едно възрастно дърво, като правило, расте не по-високо от 20-25 м, но в диаметър може да достигне до 9 м. Ако се направи просто изчисление на площта на напречното сечение, ще се получи площ от 60 кв.м. Най-големите размери, записани в историята, са с дебелина на ствола от 54.5 м.

Способността на вековните гиганти да оцелеят в сухите условия до голяма степен се дължи на структурата на кореновата им система. Дебелите възлести корени буквално се срастват със земята, оплитайки я с невидима подземна мрежа. Протягащи се на няколко десетки метра, те поглъщат и най-малката влага, намерена по пътя, като я натрупват в резерв. Своеобразен жив резервоар е стволът на дървото. Разхлабената и пореста структура на дървесината като гъба може да абсорбира и задържа вода за дълго време.

В сухия сезон може да се наблюдава интересна картина - стъблата на баобаба постепенно, свиват обема си поради загубата на влага. И ако се удари с юмрук, на това място се образува дупка. Силните и здрави влакна помагат за поддържането на омекотената “структура” в стабилно положение вертикално.

Дори баобаби, паднали на земята, се вкореняват и продължават да растат. А изгорена и силно повредена кора може дасе възстанови. Гигантските дървета се държат необичайно след „смъртта” си. Те просто се рушат, оставяйки след себе си купчина кора и влакна, която постепенно се слива с повърхността на почвата.

Баобабът цъфти колкото и да е странно по време на суша. Напълно голите клони са покрити с големи цветя, подобни на памук. В диаметър пухкавите розички могат да достигнат до 20 см, излъчвайки приятен, но доста странен аромат. Цветовете се отварят късно вечер или нощем, а прилепите действат като опрашители. И ако местните жители отдавна са свикнали с такава гледка, за туристите процесът на опрашване се превръща в приказно зрелище. До сутринта сферичните цветни пъпки изсъхват и падат на земята.

Баобабът е и вид "хляб", използван от местното население. Кората на дървото се използва и за изработване на хартия, риболовни принадлежности, различни домакински съдове (чанти, кошници, мебели) и дори дрехи. И всичко това благодарение на изключително устойчивото и силно влакно, което може да издържи на тежки товари и да не се износва сгодини.

Листата и плодовете му се използват широко за приготвяне на различни ястия – стават за варене, пържене, задушаване и печене. Младите фиданки на баобаба приличат на зелени аспержи на вкус, а от „вътрешностите“ на зрелите плодове се приготвя вкусна и здравословна напитка, която се сервира охладена и освежава като лимонада. Между другото зрелите плодове на „дебеланкото“ са обичани от много животни. Особено от маймуните, заради което баобабът си има прякор - маймунски хляб. Слоновете пък ядат не само листа и клони, но и ствола на дървото.

Във вътрешността на баобабите има много пространство, което създава благоприятна среда за размножаване на различни гъби. В резултат на това се образуват големи вътрешни кухини, където човек може не само да стои изправен, но и да се настанят няколко души едновременно.

В Кения дървото е приспособено за минихотел, оборудван с места за спане и хранене. В Зимбабве пък баобабът служи за автогара, а в Ботсвана още по-оригинално – за местен затвор. В африканските селища кухините на дървото често се използват за съхранение на зърно, храна, вода и други битови нужди.

Така дебелите и тромави разклонени исполини не страдат от недостиг на човешко внимание, което още един път доказва, че щастието не е в красотата.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай