30 000 българи в Хамбург и неговите провинции вече се молят пред нов иконостас – във Великденската църква в Айлбек, която е обгрижвана от Българската православна община в мегаполиса. Построен през втората половина на XIX век по проект на видния архитект Алексис дьо Шатьоноф и разположен в сърцето на града, красивият протестантски храм е отдаден на диаспората ни под наем за 30 години и бавно, но сигурно се превръща в стълб на православието, в център на духовен живот за нашенците в северна Германия.
Новата вътрешна уредба на Божия дом е съобразена с православния канон и с естетиката на оригиналната архитектура в бившата евангелска капела. Изработването и изпълнението на плана за благолепие е резултат на екипна работа - на отец Кръстин, членовете на настоятелството на енорията и доброволци. Всички те разтовариха дългоочаквания огромен червен камион, който донесе от родината частите от така мечтания от българите в Хамбург иконостас - новия свети престол и мебелите с уникална дърворезба за задолтарното пространство. След седмица работа с Божията благословия и с труда на майстори от България и Хамбург настоятели, предстоятели, доброволци и жени хранителки, иконостасът беше монтиран – още едно Богоугодно дело стана реалност. Цялото пространство в храма е свещено и е изпълнено със символика, но най-сакралното място е олтарът. Люба Карабаджакова, изкуствовед и отговорник за формалните решения в плана за благолепие споделя с радост: "Решението ни иконостасът да бъде направен от камък бе продиктувано от два мотива: мозаечните икони, които две години по-рано Теодора Йорданова изработи за нашата община, налагат - заради монументалната техника на изпълнение - да бъдат поставени в каменен или тухлен иконостас. Вторият мотив е съобразяването с естетиката на архитектурните елементи на сградата. За стилов ориентир ни послужиха средновизантийски образци с изчистена форма и функционална лаконичност. В България най-често виждаме дървени иконостаси, но каменните също присъстват. Например в "Свети 40 мъченици“ във Велико Търново или „Света София“ в София иконостасите също са каменни“.
Проектът и изпълнението са дело на майстора на иконостаси Надежда Ключкова. Врачанският варовик е светъл и мек на цвят и кореспондира чудесно с архитектурата в храма. „Сбъднахме този проект с вяра, надежда и любов", казва майсторката от Велинград. Тя и нейният екип изработиха и новия свети престол, като камъкът на старата олтарна маса бе вложен в конструкцията на новата. В диалог с колонадата на иконостаса новият престол е носен от колони, които също са от врачанския камък.
"В апсидата според православния канон се разполага каменна пейка, наречена синтрон – при нас е насрещната стена. В центъра се издига своеобразен трон, изобразяващ престола на Христос", добавя Люба Карабаджакова. Мебелите в олтарното пространство, които съхраняват църковни книги и утвар са редуцирани до функционални шкафове с уникална дърворезба. Проектът и изработката са на дърворезбаря Тихомир Величков.
В подкрепа на благолепието на храма бе благотворителният концерт на „Български гласове Берлин“, поставили началото на дарителската кампания през 2019-а, следвани от Фолклорна формация "Българи"-Хамбург и поетесата Христина Въчева, представила третата си поетична книга "Родопа, люлка за сърцето ми". Много са миряните дарители и компаниите, отделили средства в знак на съпричастност. Кампанията за дарения е отворена - нужни са още икони, църковна утвар, полилей... За да се изпълни храма отново с живот и с вярващи в Христа, за да се превърне в духовен център за българите, които да изповядат своята вяра, да пазят традициите, да съхраняват своя език и култура.
Сред събитията на общността ни в Хамбург беше и конкурсът за детска рисунка, организиран от Клуба на българските жени и семейства на тема "България в моите мечти". Малките художници от група "Арт" и техните родители се събраха, за да наградят победителите в благородното състезание за тийнейджъри до 18. „Целта ни е да открием, популяризираме и подпомогнем развитието на малките таланти, на тяхната творческа изява и лична позиция в изобразителното изкуство. Една възможност да им покажем своето внимание и обич", коментира председателят на журито д-р Емилия Юкер. Тя обяви осем награди за малчугани и юноши на възраст от 3 до 17. В отличените творби със заглавия "Духовната сила на българина", "Годината на здравето на растенията", "Безгрижно детство" въображението на невръстните автори впечатлява с "играещи гъби" и дървета, слънца и животни, любими герои от приказки и цветни дъги. Те са израз на връзката им с родовия корен, послание за приятелство, за мечтата им да сътворят свят, изпълнен с мир, хармония и радост. Специални призове получиха 5-годишните Дора Изабел Вичински и Сания Хашимова, отличниците при по-големите са Денислав Деянов, Никол Найес, Радост Минчева, Мартин Найес. Голямата награда във възрастова група 12-14 отиде при Луиза Онезорге за нейните колоритни рисунки с подчертан стил и точно намерена цветова гама "Българският лъв" и "Тъга по България". Патрисия Найес, която е на 15, спечели за живописните си творби "Роботи и борба на бъдещето", "Човек без мечта е като платноход без платна" и "Слънчево момиче" . В градината на семейство Юкер да поздрави сънародниците глас извиси родопската певица Вики Узунова, а свои детски стихове прочете поетесата Христина Въчева.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
