Всяка година изчезват до 100 000 произведения на изкуството, откриват само 10 процента от тях
Световната търговия с крадени произведения на изкуството продължава да се развива в колосални размери. Пазарът достигна обороти между 6 и 8 милиарда долара годишно, твърди американското списание "Нюзуик". Данните от ФБР са представени на конференцията по темата през юни в Училището по право към Нюйоркския университет. Там представители на държавната администрация, на аукционни къщи, агенти, детективи, адвокати и арт търговци са търсили решение на проблема. Защото всички те уточняват, че всяка година по незаконен начин престъпници отнемат между 50 до 100 000 произведения, а разкриваемостта им е около 10 процента. Според министерството на правосъдието на САЩ и според ЮНЕСКО за последните 40 години алъш-веришът с незаконно придобити артефакти достигна трето място - след наркотиците и оръжието. Във Великобритания крадат предмети на изкуството за около 300 милиона лири - обем, който поставя тази "дейност" преди отмъкването на превозни средства и след покупко-продажбата на наркотици. Според Art market monitor стойностите са завишени, тъй като много често похитените творби не могат да бъдат продадени за реалните им цени, а някои паркови скулптури например
просто са предлагани на безценица
Едно от най-големите арт престъпления в историята е кражбата на "Мона Лиза" на Леонардо да Винчи от Лувъра преди 103 години на 22 август. Тогава разследването установява липсата на още 323 платна. Било като детска игра.
Италианецът Винченцо Перуджа се снабдил с бяла престилка и вечерта преди кражбата се скрил в шкаф, в който копистите прибирали своите стативи и платна. Когато на следващата сутрин чистачите приключили работата си, той просто излязъл и откачил картината. Шедьовърът на Леонардо от 1505 г. е с размери 76 на 53 сантиметра и "патриотът" нямал проблем да го скрие под престилката си. Перуджа добре познавал Лувъра, където работил като майстор по огледалата от октомври 1910-а до януари 1911-а. Всичко бил предвидил освен едно - ключът към вратата, през която трябвало да се измъкне, "заял" мъчително. Докато се опитвал без успех да отключи, там се появил тенекеджията на сградата и крадецът го помолил да отвори. Нищо неподозиращият работник му помогнал и Перуджа изчезнал. Инцидентът бил ужасно унижение и предизвикал безчислени мерки за сигурност. Директорът бил уволнен, близо месец събитието заемало първите страници на всички вестници. Десетки хиляди посетители се стекли в музея, за да видят празното място, където преди била окачена картината. Границите на Франция били затворени за известно време, контролът бил утроен. Полицията не разкрила нищо, но сред заподозрените и дори разпитвани били Пабло Пикасо и Гийом Аполинер. В това време крадецът скрил плячката си в жилището си в 10-и парижки район. Две години "Мона Лиза" прекарала в куфар с двойно дъно. В края на 1913 г. търговец на картини във Флоренция получил писмо, подписано "Леонардо", в което се казвало, че "Мона Лиза" най-сетне трябва да се завърне в родината си. Перуджа очевидно не знаел или бил забравил, че Леонардо е донесъл "Мона Лиза" във Франция малко преди смъртта си - през 1516-а, когато крал Франсоа I го кани да работи в "Кло Люс" в Амбоаз.
Монархът броил за платното 4000 екю
Перуджа поискал 500 000 лири. Галеристът Алфредо Гери извикал директора на галерия "Уфици". Двамата внимателно разгледали творбата при Перуджа в хотелската му стая и видели на гърба на тънкия хартиен лист инвентарния номер от Лувъра. Тогава казали на крадеца да чака парите и извикали полицията. Перуджа бил заловен и осъден на седем месеца затвор. Когато излязъл, го приветствала тълпа италиански националисти. Превърнал се бил в малък национален герой. Но правителството върнало картината в Париж, където тя била приета в Лувъра с церемония.
Друго дръзко похищение се случва през 1990 г. в музея "Изабела Стюарт Гарднър" в Бостън. Двама мъже, преоблечени като полицаи, отмъкват 13 шедьовра, сред които и безценните "Буря в Галилейско море" от Рембранд и "Концертът" от Вермеер.
100 изчезнали творби от 4000-та колекция на Сан Франциско и грандиозните кражби на хиляди творби през Втората световна война, когато нацистите буквално опустошават музеи и частни колекции в цяла Европа, също са в първата десетка. Последният най-ярък пример е "мюнхенският склад", открит през 2012 г. в дома на колекционера Корнелиус Гурлит. Там са намерени 1500 образци на изкуството за 1 милиард евро, конфискувани по времето на Третия райх. Находката на баварските митнически служители е уникална - творбите на Пикасо, Матис, Шагал, Клее и Дюрер дълго време са били смятани за изчезнали. Националсоциалистите са ги иззели, тъй като според разбиранията им ставало дума за "упадъчни" произведения. После обаче те са били изкупени през 30-те и 40-те години от баварския търговец Хилдебранд Гурлит. Синът му Корнелиус ги е съхранявал в жилището си над половин век - в мрачни, пълни с отпадъци помещения, в собственоръчно сковани шкафове. Насред планините от развалени хранителни продукти, празни опаковки от сокове и трупани с години буркани следователите откриват невъобразимо количество гравюри и картини. Гурлит привлича вниманието на органите на реда през септември 2010-а по време на проверка на пътниците във влак, пътуващ от Швейцария към Мюнхен. Установено е, че той
пренася огромна сума пари в брой
Митничарите продължават да го разследват, а през пролетта на 2011-а правят и обиск в жилището му. След неколкодневни усилия успяват да опразнят имота му и да изнесат картините, без никаква съпротива от страна на собственика. Сред шедьоврите има и картина от Матис, принадлежала някога на еврейския колекционер Пол Розенберг. При бягството си в Париж той изоставя колекцията си. Неговата внучка Ан Синклер, бивша съпруга на банкера Доминик Строс-Кан, от десетилетия се опитва да си върне отнетите от нацистите картини.
Проблемът с разкриването на крадено изкуство и черния арт пазар продължава да бъде изключително сериозен. Първо, изтъкват специалистите, все още не са регламентирани напълно ангажиментите за публичност. Твърде малко са и експертите, които работят по финализиране на подобни престъпления. Според "Нюзуик" в САЩ се пада по един подобен детектив на 21 милиона души - или общо 16 в цялата страна. Във Великобритания арт криминалистите са още по-малко. Милтън Естероу, който 38 години е собственик на "Артнюз", посочва и друга причина. "Някои търговци работят законно, но без етика. Цените просто са полудели. Преди пет години "Форбс" изброи 900 милиардери в света. Тази година те са 1346. Вместо да купуват къщи, коне или да впечатляват приятелките си, тези хора складират изкуство."
Тъй като е невъзможно да бъде дадена точна оценка на международните легални сделки в бранша, предполага се, около 30 милиарда долара на година са близки до реалните стойности. "Нюзуик" посочва, че приходите на двете най-големи аукционни къщи в света, "Кристис" и "Сотбис", достигат 11-12 милиарда в зелено за същия период.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
