Партия ПРАВОТО има разработен законопроект относно събирането на „такса битови отпадъци”, а именно ДА НЕ СЕ СЪБИРА върху ДАНЪЧНАТА ОЦЕНКА, което е противозаконно и противоконституционно, както и рекетиращо спрямо гражданите и бизнеса, което е и престъпление по чл.254а от НК, тъй като същата се изразходва от общините за други цели.
Председателят на партия ПРАВОТО – адв. Мария Колева с години сигнализира за рекета над българските граждани и бизнеса при събиране на „такса битови отпадъци”.
С години имаме разбработен законопроект, който е внасян в Нардно събрание, Министерски съвет, Министерство на финансите, Главен прокурор и Президент.
Много ще си зададат въпроса, защо жалбите и законопроектите са били изпращани до глания прокурор и президента? Ще ви отговорим.
За главния прокурор, съгласно чл.127,т.5 от Конституцията, прокуратурата следи за спазване на законността, като: предприема действия за отмяна на незаконосъобразните актове. Освен горното общините изразходват събраните средства нецелево, което може да се квалифицира като престъпление по чл.254а от НК.
Относно президента, съгласно Конституцията, Президентът на РБългария може да върне закона на Народното събрание за повторно обсъждане.
Нито един от посочените по-горе институции и органи не предприеха каквито и да са действия за прекратяване на тази порочна практика, която с години от времето на демокрацията и до днес се РЕКЕТИРА българския гражданин и бизнес.
Сигналът за предприемане на необходимите действия, бяха свързани с приложението на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), като нормативен акт от по-висок ранг от общинските актове.
Бездействието на институциите доведе до порочното прилагане на закона при нарушение правата на гражданите и бизнеса.Въпреки действащите разпоредби на ЗМДТ, по-голяма част от общините определят размера на таксата върху данъчната оценка, което е недопустимо и в противоречие на закона и Конституцията.
Освен неприлагането на закона се установи, че общините чрез кметовете и Общинските съвети в качеството им на длъжностни лица системно се разпореждат със средствата от „ТБО”, които са средства с ЦЕЛЕВО предназначение. В резултат изразходването на тези средства не по предназначението им, длъжностните лица извършват престъпление по чл.254а от НК и подлежат на наказателно преследване. Въпреки установените през годините нарушения от Сметната палата, бездействието на контролните институции доведе до толериране на корупцията и престъпленията в РБългария. Бездействието на контролните органи и липсата на търсене на отговорност доведе до обезмисляне на законодателната власт.
В чл. 67 от ЗМДТ, законодателят е въвел принципа, че размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци. „Изключението, което под условие законът допуска обаче, се възприема като възможност за алтернативен избор от страна на общинските съвети и без да се посочват обективни причини, които водят до невъзможност да се установи количеството на битови отпадъци, таксата се определя дори не на ползвател, а директно върху основа, определена от общинския съвет, най-често в промили върху ДАНЪЧНАТА ОЦЕНКА на имотите”, въпреки ЗАБРАНАТА.
Елементът услуга е основния разграничителен белег между данък и такса (в този смисъл е и Решение № 9 от 1996 г. на Конституционния съд).Таксите се определят, въз основа на необходимите разходи за извършване на услугата. Определянето на таксата, пропорционално върху данъчната оценка на имота, при условие че стойността на имота няма никакво отношение към разходите за извършване на услугата, води на практика до превръщането на таксата в „данък”, което е недопустимо.
В своята практика Конституционният съд следва разбирането, че разграничителният белег между данък и такса е елементът услуга; че основание за плащане на таксата е ползването на услуга или предизвикване на действие на държавен орган в полза на платеца на таксата и че поначало таксата се заплаща срещу извършена услуга и размерът се определя с оглед на разходите по извършване на услугата .
Определянето на размера на таксата за битови отпадъци, пропорционално на данъчната оценка на имота по реда на ЗМДТ, променя нейния характер, превръщайки я в скрит имуществен данък?
Съгласно действащото законодателство, средствата от таксата за битови отпадъци имат целеви характер, т.е. те могат да се събират и разходват само и единствено за дейностите, посочени в чл. 62 и следващите от ЗМДТ. От друга страна, обстоятелството, че става дума за „такса”, а не за „данък” също налага набраните от таксата средства да се използват за финансиране на услугата, за която същата се заплаща, а не за други дейности. Нецелевото разходване на средства от таксата за битови отпадъци обикновено е свързано с насочване на средствата за финансиране на разходи, извън тези по чл. 62 от ЗМДТ (напр. за капиталови разходи, разходи за издръжка и др.).
В практиката се установи поредица от случаи на разходване на средства от таксата за битови отпадъци за финансиране на дейности, които не попадат в обхвата на чл. 62 от ЗМДТ. Подобни хипотези последователно се третират като нецелево разходване на средства с целеви характер и се подвеждат под състава на чл. 254а от Наказателния кодекс.
Въпреки установените нарушения от Сметната палата и изпращането им на органите на прокуратурата за преценка относно наличието на извършено престъпление по чл. 254а от НК, прокуратурата бездейства.
Всичко това е в противоречие с Конституцията и ЗМДТ и води до ощетяване на българския гражданин и бизнес, от когото се събират незаконосъобразно средствата за такса битови отпадъци.
За това беззаконие с години сигнализираме, но действия няма от страна на Народно събрание, Главен прокурор, Сметна палата и другите контролни органи.
Ето защо гласувайки с Бюлетина №22, ПРАВОТО,
този законопрокет ще бъде внесен в Народното събрание и приет.
www. pravoto.bg
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
