Четвъртък,

Петър Славов: Инфлацията провокира събития, които свиват търсенето на финансиране

От: Павел Кръстев -
911
Петър Славов: Инфлацията провокира събития, които свиват търсенето на финансиране
A
A
A
  • Настоящата монетарна политика е остаряла
  • Инфлация над 4% за икономиката е като високата температура за човека
  • Кредитите ще станат по-скъпи, а оценката на клиентите – по-консервативна
  • Високите нива на публичен дълг към БВП свиват възможностите на правителствата
  • Бизнесът да инвестира в енергийна независимост и кадри, за да се справи с кризата, съветва Петър Славов, председател на Надзорния съвет на ПроКредит Банк в специално интервю за вестник СТАНДАРТ

 

- Г-н Славов, Каква роля играят търговските банки по време на инфлация?

- Когато говорим за инфлация и инфлационни процеси, ролята на банките е крайно минимализирана. Те могат да бъдат потърпевши или печеливши от инфлационни процеси, но няма как да участват в стимулирането или потушаването им.

Инфлацията е като температурата на човешкото тяло. Ние живеем с нива на температура между 36,5 или 36,7. По същия начин - за икономиката, инфлация между 2 и 4% е естествена среда. Всичко под тези нива е като човек, на когото температурата започва да пада под 36,5. Всичко над тези здравословни нива на инфлация, по същия начин като човешкия организъм, започва да прегрява и води до други проблеми.

Всъщност икономическите доктрини целят да поддържат инфлацията на нива в рамките между 2 и 4%. В продължение на много години бяхме в долната граница. Ситуацията се промени в рамките на последните 1-2 години. Този дълъг период на натрупване на ликвидност в стопанския кръговрат и поддържане на ниски лихвени проценти по решение на централни банки, както и отрицателните лихви, създадоха инфлационния натиск. Той беше допълнително стимулиран и от геополитическите проблеми в световен мащаб - войната в Украйна. Всичко това заедно доведе до дефицит на определена група стоки и услуги, промяна във веригите на доставка, оскъпяване на ресурсите. Резултатът е тази инфлационна спирала, в която се намираме в момента. Уточнявам, че търговските банки нямаме отношение към този процес, а сме участници и се съобразяваме с решенията на централните банки.

За търговските банки инфлацията първоначално е като проливен дъжд след дълго засушаване, тъй като умереното й увеличение първоначално води до по-лесно обслужване на кредитите. Инфлацията сама по себе си започва да изчиства портфейлите на търговските банки, особено лошите такива. Отрицателният ефект на инфлацията се изразява в това, че се свива търсенето на финансиране, тъй като то става по-скъпо. Когато и централните банки се намесят с монетарните си механизми като увеличаване на основните лихви, кредитът става все по-недостъпен. За клиентите, които вече имат търговско финансиране, започва да става непосилно за обслужване и това също носи негативи за търговските банки.

- Свидетели сме как Европейската централна банка увеличава основните лихвени проценти и все пак това не се отразява значително на икономическите процеси. На какво се дължи това?

- Преди доста време споделих, че според мен настоящата монетарна политика е остаряла и не отразява всички фактори на икономическата ситуация, а те са много - бърз обмен на информация, демографската структура на населението, глобализация на икономиката и т.н. Затова бих казал, че се нуждаем от нова икономическа политика, която отчита тежестта на всички тези фактори.

- Какво ще се промени за клиентите и банките в краткосрочен и средносрочен план в настоящата икономическа ситуация?

- Българската банкова система в момента е стабилна, много ликвидна и добре капитализирана. Това й позволява на този етап да задържи ниските лихвени нива за финансиране. Все пак затегнатата монетарна политика на ЕЦБ ще даде своя резултат на местно ниво, макар и с по-бавен темп. Затова, всяка една банка на пазара трябва да е готова да реагира на промяната. Поради тази причина в краткосрочен и средносрочен план се очаква плавно повишаване на лихвите по депозитите, както и на цената на финансовите ресурси. Промените в условията ще са свързани не само с лихвените проценти, но и с подхода на оценяване на кредитоспособността на клиентите, който вероятно ще стане по-консервативен.

Много компании ще преосмислят желанието да ползват финансиране, защото ползването на кредит ще стане по-скъпо. Също така ще има и компании, които няма да са в състояние да плащат повишената му цена. В този смисъл, това ще се отрази повече на реалната икономика, отколкото на банките като финансови институции.

- Очаква ли ни криза като тази като през 2008 г.?

- Кризата през 2008 и 2009 г . не беше криза на реалната икономика, а на финансовия сектор. Тя беше провокирана от прекалено агресивна политика на финансови субекти и прекалено занижени критерии на рискови експозиции. Особено т. нар. квази-финансови инструменти, които на практика създадоха този балон.

В момента се намираме в съвсем различна ситуация. За да бъде овладяна инфлационната спирала, централните банки трябва рязко и много да увеличат лихвените равнища, за да се направи цената на ресурса по-висока и да се "охлади" търсенето на кредити. Това ще доведе и до свиване на реалната икономика. Предстои ни ситуация, в която ще трябва да избираме между по-висока инфлация и по-нисък икономически растеж. Моето мнение е, че изборът ще бъде в полза на икономическия растеж. Нагласата ще бъде да приемем по-високи инфлационни нива, за да не допуснем голям спад на икономическия растеж или стагнация, дори и рецесия, защото последиците ще бъдат по-тежки.

Освен всичко изброено, в момента се намираме в състояние на по-високи нива на публичен дълг към БВП  - в България над 60%, в някои държави от южна Европа е и много над 100%. Това свива възможностите на тези, които управляват фискалната политика на една държава - правителствата - да оперират, както чрез фискални мерки, така и чрез държавен протекционизъм и регулиране, да поемат негативите от по-нисък икономически растеж.

Ситуацията няма бързо решение.

- Как да реагират предприемачите и бизнесът, за да се справят?

- Според мен на първо място е необходимо да преразгледат краткосрочния и средносрочен план за развитие на бизнеса си. Да преосмислят в какво да инвестират, така че да си осигурят независимост от енергийни ресурси, рентабилност, а по този начин - конкурентоспособност.  

Все по-трудно ще бъде количественото намиране на персонал и ако не се компенсира чрез инвестиция за образование и квалификация, няма как да се запази положителното дългосрочно развитие на компаниите.


Всички новини от категория Бизнес.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com