Жилищните кредити в България достигнаха общ размер от над 28 млрд. лева към края на май, като нарастват с 26,7% на годишна база или с малко над 6 млрд. лева спрямо същия месец на миналата година. Това показват разпространените преди дни официални данни на БНБ. Според информацията на централната банка при жилищните кредити в левове, средният лихвен процент намалява с 0,02 процентни пункта до 2,43%, а годишният процент на разходите по тези кредити остава на ниво от 2,77 на сто. Как ще се промени това след влизането на България в еврозоната, което се очаква да се случи на 1 януари 2026 година?
Притесненията на българите
Когато стане дума за въвеждането на еврото в България, разговорът бързо се насочва към личното. Не към държавния дълг, бюджетните дефицити или Европейската централна банка (ЕЦБ), а към един далеч по-прозаичен въпрос: Ще поскъпнат ли ипотеките? Притеснението е осезаемо, особено сред хората, които вече изплащат жилищен кредит или планират да теглят такъв. През последните месеци социалните мрежи, форумите и медиите се изпълниха с мрачни прогнози - от масови откази от нови заеми до апокалиптични скокове на месечните вноски. Но дали тези страхове са оправдани?
На пръв поглед притеснението изглежда логично. В еврозоната в момента лихвите по ипотеките са чувствително по-високи, отколкото в България. Докато у нас средната лихва по нов жилищен кредит варира между 2,5% и 3%, в страни като Германия, Нидерландия или Австрия тя е между 3,5% и 5%, а в южната периферия - например в Гърция или Италия - понякога дори надхвърля тези нива. Причината доскоро беше лесна за произнасяне - ЕЦБ, притисната от инфлационния натиск, поддържа сравнително високи основни лихвени равнища и оскъпява кредитирането навсякъде в еврозоната. Но това през последните месеци се промени, а централната банка на еврозоната свали много лихвите, които тя определя.
Лихвите по кредитите у нас, най-вече ипотечните, които са и с най-големи размери, се влияят от решенията на ЕЦБ. Българската народна банка пък от години не определя самостоятелна парична политика, а основните параметри на кредита и лихвите се движат синхронно с тези в еврозоната. Ако приемем еврото утре, паричната политика няма да претърпи рязък обрат - тя вече е "де факто" европейска. Все пак едно нещо ще се промени със сигурност - формалният достъп на България до лихвените механизми на ЕЦБ и включването в евросистемата.
Опитът на другите държави
Поглед към опита на други държави, преминали най-скоро през процеса на приемане на еврото, показва, че ефектите върху ипотечните лихви не са еднозначни и далеч не винаги водят до повишение. В някои случаи - напротив - влизането в еврозоната е създало условия за трайно понижаване на лихвените проценти. Класически пример е Словакия, приела еврото през 2009 година. Първоначално страната отбелязва леко повишение на лихвите, най-вече заради изравняване с европейските нива. Но в рамките на две-три години пазарът се стабилизира, а достъпът до по-евтин капитал и по-нисък риск довеждат до понижение на цената на кредитите.
Сходна е и ситуацията в прибалтийските страни. Литва, която прие еврото през 2015 г., започна прехода си при сравнително високи лихви - между 4% и 5% - но впоследствие, след присъединяването, тези стойности постепенно спаднаха до 2%-3%. Причините? Понижен валутен риск, доверие в стабилността на системата и възможност за по-евтино финансиране от международните пазари. Естония и Латвия преминаха през подобни цикли - краткосрочно повишение, последвано от години на лихвен спад. И в трите случая, основният ефект не беше дълготраен ръст, а постепенно изравняване с европейските реалности - при което икономиките извличат дивиденти от доверието, което членството в еврозоната носи.
Разбира се, всяка страна има своя специфична динамика. Но дори при такава диференциация, става ясно едно: паниката за драстично поскъпване на ипотеките след въвеждането на еврото не се оправдава. В повечето случаи това, което се наблюдава, е временно колебание, а не дългосрочен скок. В дългосрочен план, ефектът често е точно обратният Ч стабилизиране и понижение на цената на кредита благодарение на достъпа до по-дълбоки финансови пазари, по-евтин капитал и отпадане на валутния риск.
Хърватия - най-пресният пример
Подобно на българите сега едно от най-големите притеснения за обикновените хървати при присъединяването на страната към еврозоната на 1 януари 2023 г. е било какво ще се случи с ипотечните кредити. Ще се повишат ли лихвите? Ще станат ли вноските непосилни? Сега, повече от две години по-късно, може да се направи равносметка на ситуацията и да включим най-новите промени.
В първите месеци след въвеждането на еврото, мнозина наблюдаваха ситуацията с тревога. ЕЦБ вече бе започнала цикъл на повишаване на лихвите в опит да овладее инфлацията в еврозоната. Това, разбира се, се отрази и на Хърватия. След влизането в еврозоната хърватските банки, които вече бяха интегрирани в европейската финансова система, започнаха да отразяват повишенията на основните лихви на ЕЦБ. Това доведе до умерено увеличение на лихвите по ипотечните кредити, особено за тези с плаващ лихвен процент. За новите кредити също се наблюдаваше ръст.
През 2024 г. и първата половина на 2025 г., след като ЕЦБ задържа повишенията на лихвите си, а впоследствие започна цикъл на намаления, ситуацията започна да се стабилизира и да се обръща. На 5 юни 2025 г. управителният съвет на ЕЦБ реши да намали трите основни лихвени процента с 25 базисни пункта, в сила от 11 юни 2025 г. Това е осмата поредна лихвена редукция от юни миналата година. Лихвеният процент по депозитното улеснение бе намален до 2%, този по основните операции по рефинансиране се сви до 2,15%, а по пределното кредитно улеснение бе понижен до 2,4 на сто. Това намаление бе сигнал за по-благоприятни условия за кредитиране в еврозоната, включително и в Хърватия.
Човешкият елемент
За обикновените хървати преходът към еврото и последващите промени в лихвените проценти бяха повод за смесени чувства и реакции. В началото преобладаваше тревогата от поскъпване на живота и на кредитите. Мнозина се страхуваха, че еврото ще доведе до инфлация и че вноските им ще станат непосилни. Някои кредитополучатели с плаващи лихви, които усетиха непосредствено повишение на вноските си, изразиха недоволство. Те чувстваха, че са ощетени от прехода и че банките бързо са прехвърлили тежестта на повишените лихви върху тях.
С течение на времето, когато ситуацията с лихвите се стабилизира и започнаха да се наблюдават намаления, част от напрежението спадна. Хората започнаха да осъзнават, че очакваните драматични сценарии не се случват, а напротив - политиката на ЕЦБ върви към облекчаване. Мнозина все още следят внимателно съобщенията на ЕЦБ и икономическите новини, за да разберат какво ще се случи с лихвите в бъдеще. Настоящите намаления дават надежда за по-ниски вноски по кредитите, но има и разбиране, че пазарът е динамичен и зависи от макроикономическите условия.
Може да се каже, че влизането на Хърватия в еврозоната донесе промени в пейзажа на ипотечните кредити, главно под влияние на политиката на ЕЦБ. Докато първоначално имаше опасения и известно повишение на лихвите, ситуацията се стабилизира и дори започна да се обръща с последните понижения на лихвените проценти от ЕЦБ, което носи облекчение за обикновените хървати.
А какво ще стане у нас?
Място за сериозно опасение няма. Лихвеният пазар в България е силно конкурентен - банките активно се съревновават за клиенти, като предлагат все по-гъвкави условия, фиксирани лихви за първите години, намалени такси и персонализирани оферти. Този натиск е силен стабилизиращ фактор, който не позволява на нито една банка да повишава лихвите произволно и безнаказано. Освен това българската банкова система е ликвидна, добре капитализирана и с ниски нива на необслужвани кредити - нещо, което прави кредитния риск по-нисък, а оттам и лихвената надбавка по-умерена.
Ако към всичко това се добави евентуалният достъп до финансиране от ЕЦБ и възможността българските банки да рефинансират дейността си на много по-ниска цена, се получава една не толкова тревожна перспектива. Много е вероятно, след един кратък преходен период на адаптация, пазарът да се върне към устойчиви, дори по-ниски лихвени нива, особено ако инфлацията в еврозоната продължи да се успокоява и централната банка премине към цикъл на понижаване на лихвите.
Разбира се, разумната предпазливост остава. Експертите съветват онези, които възнамеряват да теглят жилищен кредит в следващите години, да се ориентират към фиксирани лихви поне за началния период, както и да следят решенията на ЕЦБ. Но паниката както винаги е лош съветник. Ако историята учи на нещо, то е, че страховете, които предшестват големи икономически промени, често се оказват по-силни от самите промени.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
