Неделя,

Треска за уран

От: Администратор -
A
A
A

Репликата на икономическия министър Драгомир Стойнев за възможното възобновяване на добива на уран у нас до края на годината, за пореден път разбуни духовете. Както и самият Стойнев заяви в парламента, запитванията на инвеститори, интересуващи се от възможността за добив на суровината, не са спирали. Има интерес от световноизвестни фирми за добив на уран, главно от Канада и Австралия, признават от МОСВ. Това са страните, които заедно с Русия имат най-големите залежи на ценната суровина.

Решението за закриване на уранодобива у нас е взето през 1992 г. от правителството на Филип Димитров. Тогава работят 48 мини, а още 30 са в стадий на проучване. Най-известните са в Елешница, Сборище, Бялата вода, Долна баня. Край София уран има в Сеславци и Кремиковци.

Първи започват да вадят уран у нас германците - през 1938 г. край Бухово. След края на Втората световна война добивът е засекретен. Освен с табели "Строго секретно", достъпът до находищата е спиран и със "слухове" за извънземни и древни гробници, излъчващи радиация. Мълвата гласи още, че затворниците, осъдени на смърт, са пращани на работа в урановите мини.

Преди решението за ликвидация на отрасъла, добивът на уран у нас е достигнал 645 т годишно, като България е била на 4-то място в света. Износът е изцяло към Съветския съюз. Така държавата си е плащала обработката на суровината, който получаваме обратно като ядрено гориво за АЕЦ "Козлодуй".

Репликата на икономическия министър Драгомир Стойнев за възможното възобновяване на добива на уран у нас до края на годината за пореден път разбуни духовете. Както и самият Стойнев заяви в парламента, запитванията на инвеститори, интересуващи се от възможността за добив на суровината, не са спирали. Има интерес от световноизвестни фирми за добив на уран, главно от Канада и Австралия, признават от МОСВ. Това са страните, които заедно с Русия имат най-големите залежи на ценната суровина.

Сегашният министър не е единственият, който е заговорил за възстановяване на производството. През 2006 г. министърът на енергетиката Румен Овчаров също обявява възможността за възраждане по повод намерение на канадската фирма Cameko да проучва и добива уран у нас.

Решението за закриване на уранодобива у нас е взето през 1992 г. от правителството на Филип Димитров. Тогава работят 48 мини, а още 30 са в стадий на проучване. Най-известните са в Елешница, Сборище, Бялата вода, Долна баня. Край София уран има в Сеславци и Кремиковци.

Първи започват да вадят уран у нас германците - през 1938 г. Те вадят рудата край Бухово, където тя излиза на повърхността. Сред хипотезите за използването му сега не се изключва и тази за опитите за направата на атомната бомба.

След края на Втората световна война добивът е засекретен. Освен с табели "Строго секретно", достъпът до находищата е спиран и със "слухове" за извънземни и древни гробници, излъчващи радиация. Мълвата гласи още, че затворниците, осъдени на смърт, са пращани на работа в урановите мини.

Преди решението за ликвидация на отрасъла добивът на уран у нас е достигнал 645 т годишно, като България е била на 4-о място в света. Износът е изцяло към Съветския съюз. Така държавата си е плащала обработката на суровината, който получаваме обратно като ядрено гориво за АЕЦ "Козлодуй".

До 1992 г. в България се добива точно толкова уран, колкото е нужно да се захрани АЕЦ "Козлодуй". Никога не се е добивало в излишък, нито пък за износ. Това твърди Светослав Шехов, който 17 г. е работил в минното предприятие "Редки метали" в Смолян, а като главен геолог през 1992 г. е трябвало да участва в закриването на урановите мини в Родопите. "Не може да си представите ужаса, който изпитах, когато ми се обадиха как към Герзовица (находище край Смолян - б. ред.) пътува група немски специалисти. Дотогава живеехме в система на строга секретност и аз на моите близки не съм им казвал какво и какви количества сме добивали. Тогава разбирам, че немската фирма "Уранерц Бербау" изпраща хора и аз трябва да ги допусна до документите, които показват каква суровина има на Герзовица", разказва Шехов. Тогава е възложена и изработката на доклад на каква себестойност се добива уран в България, а в него участва и родопският геолог. Към онзи момент себестойността е била 65 долара на кг за добив, но от фирмата "Уранерц Бербау", която имала 130 рудници за уран по света, заявяват, че българската суровина е два пъти по-скъпа, връща годините назад Шехов.

"На същата тази цена ние продадохме на немците и резерв от 650 тона, който се съхраняваше в Бухово на склад. И така, без никакъв анализ на суровинната база - къде и колко уран има в България, се прие постановление 63 от 20.08 1992 г. за ликвидиране на уранодобива в България. Тогава се пренебрегва фактът, че България е една от 8-те страни в света със собствена уранова суровина и атомна централа, казва Шехов. "Към момента България има запаси от порядъка на 20 хил. т уран. И ако приемем, че потреблението е около 500 тона - най-сериозно заявявам, че сме осигурени за 40 г. напред с ядрено гориво", твърди геологът. Според него само в находище Герзовица има запаси за 15 г. напред.

Според Шехов една от грешките е, че в България е ликвидиран уранодобивът, без да се направи консервация, както са направили в много други страни. "Така, вместо да направиш една тапа на шахтите и да ги затвориш, ако някога ти потрябват, сега това е невъзможно. Трябва да се търсят нови подходи. На Герзовица имахме около 140 км галерии на различни нива през 40 метра височина. Сега всичко е неизползваемо", обобщава бившият директор на смолянския уранов рудник. Според него сега внасяме уран на цена около $480 за килограма за АЕЦ.

Междувременно към уранодобив в България на няколко пъти е проявен интерес - от фирма "Атомсторй" (която искаше да строи "Белене"), от ТВЕЛ - която сега доставя горивото за "Козлодуй", от канадска и австралийска фирми.
Според Светослав Шехов трябва да се направи работна група от експерти и специалисти, които да съберат в доклад данните за урановите находища в страната и възможностите за добив. Ако се реши възобновяване - това трябва да остане само държавна дейност, а в цената на всеки килограм добита суровина да се включи и процент за екологична, пречиствателна и рехабилитационна дейност.

Според оценката на смолянския геолог, за да тръгне отново добивът на уран в България, ще бъдат необходими инвестиции от около 3 млрд. лв. при годишен добив от 500 тона, колкото е необходимо за АЕЦ "Козлодуй". Възстановяването ще продължи около 2 г., като след третата печалбата за държавата ще бъде по 400 млн. лв. годишно. Така към седмата година държавата ще си върне вложението. А ефектът ще бъде, че страната ни ще стане значително повече енергийно независима, поне като суровина за атомна централа, която дава около 40% от необходимото количество. И ще се създадат около 8-10 хиляди работни места. Това са параметрите от проучванията отпреди 3-4 години, заключава Шехов. И допълва, че ако възобновим уранодобива в България, трябва да се изземе до край, за да няма проблеми за природата и хората.

Кметът на Смоляновци: Умират от мизерия, а не от радиация

До неотдавна монтанското село Смоляновци е присъствало на картата заради урановия си рудник. Днес го няма, няма и поминък в него, макар да са останали над 1000 души. През 1990 г. урановата мина, която се намира само на километър и половина от последните къщи, е закрита, а с нея и възможностите за по-добър живот. Много от мъжете в селото са работили в рудника, изкарвали добри пари. Вдигали къщи, купували коли. Идвали и от други места от страната на работа. Добивът в рудник "Септемврийци" започнал през 1979 г. и приключил десетина години по-късно. Работните места секнали, днес над 200 души са без препитание.

Ако рудникът бъде отворен отново, ще ни спаси от мизерията, твърди кметът на селото Пламен Лилчов. Навсякъде в Европа ценят урана, печелят луди пари от него, ние го имаме, но сме го затворили, твърди той.

През последните години в Смоляновци много млади хора си отидоха от света. Еколози отдават това на урана, на радиоактивните излъчвания. Много пъти правиха изследвания, нищо такова не се доказа, обяснява кметът. Според него хората си отиват, защото мизерстват. Притеснени са за живота си и стресът им докарва болестите. Нямат пари за храна, лекарства. Мъже на по 80-90 години, работили в рудника, са живи и здрави и до днес. Умират тези, които не са и влизали в галериите, категоричен е Лилчов.

Срещу отварянето на рудника обаче със сигурност ще скочат еколозите. Те периодично измерват радиоактивността и констатират повишени норми. Във водите, които изтичат от рудника, бетарадиоактивността е 3-4 пъти над нормата. В река Коритарска бара, която събира отпадните води на рудника, също е засичана по-висока радиоактивност. Но водите на същата река до моста за село Белотинци са с концентрации под нормата.

Рудникът е ликвидиран напълно, направено е пречистване на почвата и повърхностните води. Това е станало до 31 май 1995 г. Но има постоянен излив на руднични води с повишено съдържание на естествените радионуклеиди.
Една от шахтите в Смоляновци - по пътя за село Клисурица, само е подготвена за добив, но от нея не е изваден и грам руда.

Възстановяването на добива ще изисква влагане на много средства. Дали си струва, ще кажат специалистите. За хората от Смоляновци обаче това означава работни места, доходи и по-спокоен живот, заключва кметът Пламен Лилчов.

А какво ще правите с рака и малформациите?

Георг Тупарев, партия "Зелените"

Проблемът има няколко аспекта. Доколкото чух, някои кметове се чувстват много щастливи от идеята за възстановяване на уранодобива. Аз първо бих ги попитал - те биха ли се съгласили, след като се приключи с добива, да приемат в техните общини и съхранението на уранови отпадъци? И как ще обяснят на съгражданите си това? Как ще им обяснят и повишаването на раковите заболявания, на бебетата със здравословни проблеми и малформации?
В момента ние наблюдаваме как навсякъде по света се отказват от уранодобив, от атомни централи и атомни оръжия. За какво ни е този уран? За какво трябва да поставяме под заплаха живота и здравето на хората? При това в България, както знаем, стандартите за сигурност съвсем не са на европейско ниво. И със сигурност ще има проблеми за здравето на населението, ще има отровена подпочвена вода.

Аз съм сигурен, че ако се възобнови урановият добив, ще има протести. Ние, "Зелените", със сигурност ще организираме такива, но ще протестират и други политически организации, екологични дружества и много граждани, които ще бъдат директно засегнати. Така че, ако правителството започне с тази глупост, ще има нова вълна от протести, която няма да им се отрази добре.

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички