Сряда,

Този лош, лош холестерол...Какво да ядем, за да се предпазим?

От: Д-р Жеко Найчов -
4548
Този лош, лош холестерол...Какво да ядем, за да се предпазим?
A
A
A
  • Ако пържите нещо, използвайте масло или мас. Не е много полезно, но поне е по-малко вредно

Д-р Жеко Найчов завършва медицина в София през 2006 г. Постъпва на работа като ординатор в клиниката по сърдечна и съдова хирургия на Болница "Лозенец", където работи и до днес. През 2009 г. заминава за Япония като редовен докторант в Катедра "Хирургия" към Хирошимския Университет, където защитава докторска степен. След завръщането си в България през 2013 г. става хоноруван аситент към катедра "Хирургия" към Медицинския Факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски". Участва в различни образователни и научни проекти в България и чужбина. Извън областта на хирургията, научните му интереси са свързани с изследвания върху лечебните възможности на различни лекарствени растения.Всяка седмица д-р Найчов отговаря на въпросите на читателите на "Стандарт".

Пишете ни на адрес: agency@standartnews.com

  • Френски парадокс обръща представата за химичното съединение и връзката му с храните

Едва ли има дори умерено образован човек в България, който никога да не е чувал за холестерола. Образът му обикновено е обкръжен от демоничния ореол на враг номер едно за сърцето. Горе-долу знаем кои храни го съдържат, а някои по-будни и начетени хора дори са чували разни "народни" начини за борба с повишените му нива в кръвта. Поставям народни в кавички, тъй като за отношението на холестерола към сърдечните заболявания се знае от има-няма стотина години.

Какво представлява холестеролът и защо изобщо се намира в тялото на човека?

Това химично съединение

спада към групата на липидите

Те са вещества, общото между които е, че не се разтварят във вода, а в разтворители от типа на бензина и етера. Към тях спадат още мазнините, мастноразтворимите витамини, стероидните хормони и восъците.

Нормалната функция на холестерола е да стабилизира клетъчната мембрана и да участва в обмяната на стероидните хормони. Той е безусловно необходим за човешкия организъм и ако се случи така, че да останем съвсем без него, ние просто ще умрем. По тази причина нашият организъм разчита на два източника за набавяне на холестерол. Единият е с храната и по-точно продуктите от животински произход. Другият е собственото ни тяло. Тоест - синтезираме си го самички.

Връзката между нивото на холестерола в кръвта и състоянието на сърцето е установена отдавна. Високите му нива се свързват с висок риск от развитие на коронарна болест на сърцето. От това откритие е последвал напълно логичният извод, че като смъкнем този холестерол, това би довело до понижаване и на риска. Вярно е. Но по отношение на подхода към намаляването на нивата му е настанало известно объркване. Хората първоначално предполагат, че високото ниво на веществото в кръвта е

свързано с неговия прием с храната

Тогава се налага виждането, че трябва да се яде високовъглехидратна и бедна на животински мазнини храна. Яйцата, маслото и свинското месо са обявени за вредни и това положение с известни корекции се запазва до днес. Пропагандира се употребата на растителни мазнини, тъй като те не съдържат холестерол и маслото бива заместено с маргарин.

Всичко това има своята логика и е донякъде правилно. Намаленият прием на холестерол действително може в известна степен да понижи нивото му в кръвта. Но само до известна степен, която в случаите на проблеми с метаболизма не е достатъчна. Колкото и да се ограничава човекът в приема, той си го синтезира самичък и нивата могат да се задържат над препоръчителните граници.

Но както се казва, дяволът е в детайлите. Едно от обстоятелствата, които разклащат тази позиция е т. нар. френски парадокс. Учените установяват, че заболеваемостта от атеросклероза във Франция е далеч под очакваната за тяхното ниво на консумация на животински мазнини.

Френската кухня е масло, масло и масло (с масло)

отличава се с разнообразието си от мазни сирена, използват се доста яйца, сметана...

Задълбоченото изследване на това явление води до някои интересни открития. На първо място се подчертава вредата от пърженето, особено в растителна мазнина. Разкрива се вредата от маргарина. И се установява, че прекалената консумация на въглехидрати е всъщност по-вредна за метаболизма на мазнините, отколкото консумацията на самите мазнини.

Повечето растителни мазнини са течни и това се дължи на две обстоятелства. Молекулите им са по-къси и съдържат множество двойни връзки. Това, че са къси, не е проблем. Но двойните връзки правят молекулата по-реактивоспособна. По тази причина растителните мазнини по-лесно гранясват, но това е по-малката беда. По-голямата е, че при загряване молекулите им се променят по неблагоприятен за човешкото тяло начин. Получават се т.нар. трансмазнини, които свободно постъпват в организма, но не се усвояват, а вместо това способстват за по-лесното образуване на атеросклеротични плаки. Същата химическа промяна се извършва в мазнината и при производството на маргарин. Изводът от това е, че след като сте решили да мажете филия или да пържите нещо, по-добре използвайте масло или мас. Не че ще е много полезно, но поне ще е по-малко вредно. Ако все пак настоявате на растителна мазнина, сусамовото масло е сред малкото подходящи, тъй като почти не съдържа двойни връзки в молекулите си.

Що се отнася до

свръхконсумацията на въглехидрати

когато тя продължи достатъчно дълго, може да доведе до инсулинова резистентност с всички произтичащи от това последствия. Освен това води до затлъстяване, тъй като излишните въглехидратите в тялото се превръщат в мазнини.

И след всичко казано дотук, какво да направим с холестерола?

Нека да започнем, разглеждайки по-подробно под каква форма се намира той в кръвта.

Тъй като холестеролът не се разтваря във вода, за транспорта му с кръвта е необходимо той да се свърже със специални белтъци, при което се формира комплекс, наречен липопротеин. Сега е моментът да споменем "добрия" и "лошия" холестерол. Тези липопротеини биват 3 фракции в зависимост от тяхната плътност: HDL - липопротеини с висока плътност (това е "добрият холестерол"), LDL - липопротеини с ниска плътност ("лошите") и VLDL липопротеини с много ниска плътност. Когато си изследвате липиден профил (така се нарича официално изследването за холестерол), обикновено имате и още един показател - триглицериди. Това е научното име на обикновените мазнини. Лошият холестерол е наречен така, тъй като именно

с тази фракция се свързва в най-голяма степен сърдечносъдовият риск

Обратно, колкото по-висок е добрият холестерол, толкова по-добре.

Отклоненията, които се наблюдават в липидния профил, са в две основни насоки: хиперлипидемия (когато стойностите са завишени) и дислипидемия (когато балансът между тях е лош). Най-често тези нарушения вървят заедно. Няма да се спирам подробно на критериите и препоръките кога точно какво се прави, още повече че те търпят промяна с развитието на медицината.

Общите препоръки, които бих дал, започват преди всичко с умереност. Дори най-прехвалената здравословна храна спира да е полезна, ако ядем само нея всеки ден. Старайте се да се храните разнообразно. Свинска вратна пържола? Чудесно! Стига да не я ядете три пъти на ден седем дни в седмицата, всичко е наред. Старайте се да не консумирате два пъти в деня едно и също. Ако можете да го постигнете и в рамките на седмицата - още по-добре. Под "едно и също" разбирам продукти, а не ястия.

Избягвайте твърде преработените храни особено ако са пържени и с добавена захар.

Контролирайте телесното си тегло. Това е в пряка връзка както с предходните ми препоръки, така и със следващата.

А именно, спортувайте.

Активното движение спомага за регулирането на метаболизма

така че и липидният профил се подобрява. Стойностите на липопротеините в кръвта падат, а балансът между тях се възстановява.

По отношение на алкохола, често моите студенти ме питат вярно ли е, че в малки дози е полезен за сърцето. На този въпрос отговарям така: "Вярно е, но никой в България не пие толкова малко."

В по-тежките случаи на хипер и дислипидемия се налага прием на лекарства. Понякога, дори човек да е стриктен в своя режим, холестеролът остава рисково повишен, каквито и корекции в начина си на живот да нанася. Това се дължи на наследствени причини, които здравословният начин на живот не може да поправи. В такива случаи приемът на медикаменти е неизбежен.

В съвременния етап на развитие на медицината предпочитаните медикаменти за понижаване на нивото на холестерола са статините. Първоначално те са  разработвани като противогъбични средства, но се случва  така, че лабораторните животни умират от тях. Преди да изхвърлят целия проект в кофата за боклук, някой се сеща да провери от какво все пак са умрели мишките, и се установява, че е

от твърде нисък холестерол

Така показанията за употреба на статините се променят, разбира се дозировката - също. В днешно време те са основни кардиологични медикаменти при повишен холестерол, който не се поддава на смъкване по друг начин. Както и в случаите, в които пациентът не е мотивиран да промени начина си на живот. Тъжно е, но повечето хора предпочитат да правят каквото сами си "преценят" а след това "да си изпият хапченцето", вярвайки, че това ще реши проблема им.


Всички новини от категория Здравеопазване.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички