-
Символът на обичта идва от билка, ценена от римляните като афродизиак и контрацептив
Д-р Жеко Найчов завършва медицина в София през 2006 г. Постъпва на работа като ординатор в клиниката по сърдечна и съдова хирургия на МБАЛ "Лозенец", където работи и до днес. През 2009 г. заминава за Япония като редовен докторант в катедрата по хирургия към Хирошимския университет, където защитава докторска степен. След завръщането си в България през 2013 г. става хоноруван асистент към катедрата по хирургия към Медицинския факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Участва в различни образователни и научни проекти в България и чужбина. Извън областта на хирургията научните му интереси са свързани с изследвания върху лечебните възможности на различни лекарствени растения.
Всяка седмица д-р Найчов отговаря на въпросите на читателите на "Стандарт". Пишете ни на адрес: [email protected]
Предполагам, че всички култури по света свързват любовта със сърцето. Не съм чул някой да казва „обичам те с целия си мозъчен ствол“, макар че това също би отговаряло на истината. Но все пак, винаги всички се обичат със сърцата си. Това е универсалният символ на любов и привързаност.
От много векове влюбените в Европа рисуват сърчица. Според древните индийци именно сърдечната чакра е тази, която отговаря за любовта. Китайският писмен знак за любов съдържа в средата си пиктограмата за сърце.
Всъщност широко разпространеният символ на сърцето от гледна точка на сърдечния хирург изобщо не прилича на истинския анатомичен орган. Чувал съм различни хипотези за това какъв е неговият произход и си мисля, че може би повечето от тях са верни. Тази, която най-много ми харесва е, че „сърчицето“ произлиза от изображението на семената на силфиума – високо ценена по римско време билка и подправка, на която са приписвали многобройни чудотворни ефекти, между които такива на афродизиак и на контрацептив.
За съжаление, силфиумът е бил обран до пълното му изчезване още в античността и ние днес знаем твърде малко за него.
Но да се върнем на темата. Има ли сърцето нещо общо с любовта? Истина е, че любимият човек кара сърцето да бие по-силно и по-бързо. Но само това ли? И как изобщо могат да се измерят ефектите на нещо толкова неуловимо и същевременно така всеобхватно, каквото е любовта?
Оказва се, че с достатъчно добре замислени проучвания и експерименти могат. И не, не е само ускореното биене на сърцето това, което го свързва с любовта.
Макар трепетите на любовта да не произхождат от сърцето, както са смятали нашите предци, те все пак оказват значимо влияние върху него.В периода на влюбването, когато видим обекта на своята страст, мозъкът дава команда за отделяне на стресови хормони: адреналин, норадреналин и кортизол. На тях се дължат треперенето, „пеперудите в стомаха“, учестяването на пулса, омекването на коленете и очарователното изчервяване. На теория това би трябвало да доведе и до покачване на кръвното налягане, но експериментите показват, че се случва точно обратното - 
артериалното налягане леко се понижава когато се намираме в компанията на любим човек.
Това се дължи на окситоцина, а еуфорията, приливът на енергия и мотивацията се появяват под действие на отделения в мозъка допамин.Проучване, проведено от учени в Тексаския университет през 2009 показва, че повишаването на кортизоловите нива в кръвта се запазва до 30 минути след като човекът е инструктиран да си спомни за това как се е влюбил.
Когато любовта е споделена и двамата влюбени се прегърнат, това още повече повишава нивото на окситоцина. Това води до падане на стресовите хормони, както и до допълнително понижаване на кръвното налягане. По този начин се обяснява наблюдението, че наскоро влюбени хора преодоляват стресови ситуации по-лесно.
Едно, меко казано, странно проучване, проведено от Флойд и сътрудници също през 2009 година, показва, че целувките понижават нивото на холестерола.
Забележителното в това проучване е, че е организирано и проведено по всички правила, следователно нямаме причина да се съмняваме в достоверността на неговите изводи.
Изглежда, че връзката между любовта и холестерола интригува тази научна група, защото същите изследователи през 2007 г. са установили, че писането на любовни писма също влияе благоприятно на този показател. Изследователите разделят доброволци на две групи. Тези от опитната група са инструктирани да пишат за своята любов, а тези от контролната – за каквото им хрумне. Тези, които са описвали любовта си, имат статистически значимо понижение в стойността на общия холестерол в края на експеримента.
Не съм сигурен дали тези куриозни данни имат някакъв реален клиничен смисъл и ми е трудно да си представя, че ще инструктирам някой мой пациент да седне да пише любовни писма, за да си понижи холестерола, но фактите са си факти.
Държането за ръце, също както прегръдката и целувката, води до понижаване на нивото на стрес.
Хитроумен експеримент, публикуван от Джонсън и сътрудници от Университета на Отава през 2013, описва следната ситуация. Жени са подложени на изследване с функционален ядрено магнитен резонанс, като предварително са инструктирани, че в някакъв момент ще получат лек електрически шок в глезена. Те естествено се притесняват и това се вижда по регистрираната на апарата мозъчна активност. В случай, че нейният съпруг е до нея и я държи за ръка, активацията на центровете на притеснение у съответната жена е значимо по-малка, отколкото ако тя е сама. Ако пък на мястото на съпруга се намира непознат човек, това също помага, но в значимо по-малка степен.
След като разгледахме положителните аспекти на любовта и свързването, нека се спрем и на това какво се случва при тяхната липса.Доказано е, че самотните хора живеят по-кратко и страдат в по-голяма степен от сърдечни заболявания. Това е още по-силно изразено при мъжете. Обвързаните мъже живеят средно статистически седем години повече в сравнение със самотните, докато при жените средното удължаване на живота е само с две години.
Установено е също, че семейните хора се възстановяват по-бързо и по-пълноценно след големи хирургични интервенции.
Проучването, на което се опирам, е проведено при пациенти, преживели сърдечна операция. Съществува силно изразена връзка между самотата и артериалната хипертония. При самотните хора, артериалното налягане е средно с 30 mmHg по-високо в сравнение с тези, които имат партньор. Изследователите, Хокли и сътрудници от университета в Чикаго, които са намерили тази връзка, стигат до извода, че ефектът на самотата върху хипертонията е точно толкова силен, колкото този от спорта и от намаляването на телесното тегло, но с обратен знак.
Вероятно най-драматичната проява на емоционална загуба е т.нар. синдром на разбитото сърце.
Това представлява тежка, остро настъпваща сърдечна недостатъчност с недокрай изяснен механизъм на възникване, която при някои хора настъпва при загуба на любим човек. По-често се среща при жени и обикновено е обратима, но в редки случаи може да доведе и смърт. Заболяването се нарича още такоцубо-кардиомиопатия по името на японските капани за октоподи, тъй като кухината на лявата камера на сърцето придобива характерната им форма.
Какво мога да кажа в заключение? Дори влиянието на любовта върху здравето да няма никакво клинично значение, нищо не губите да проверите за себе си дали това е така.
Аз мисля, че по-скоро ще спечелите много.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
