Четвъртък,

Развален зъб може да докара опасна болест на сърцето

От: Д-р Жеко Найчов -
1713
Развален зъб може да докара опасна болест на сърцето
A
A
A
  • ТЕРСЕНЕ синдром - на пациента му е зле, но от обичайните изследвания не излиза нищо
  • Лечението е продължително с комбинации от силни венозни антибиотици

Д-р Жеко Найчов завършва медицина в София през 2006 г. Постъпва на работа като ординатор в клиниката по сърдечна и съдова хирургия на МБАЛ "Лозенец", където работи и до днес. През 2009 г. заминава за Япония като редовен докторант в катедрата по хирургия към Хирошимския университет, където защитава докторска степен. След завръщането си в България през 2013 г. става хоноруван асистент към катедрата по хирургия към Медицинския факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Участва в различни образователни и научни проекти в България и чужбина. Извън областта на хирургията научните му интереси са свързани с изследвания върху лечебните възможности на различни лекарствени растения.
Всяка седмица д-р Найчов отговаря на въпросите на читателите на "Стандарт". Пишете ни на адрес: agency@standartnews.com

 

В медицината съществува едно неофициално понятие, наречено с полушеговитото име ТЕРСЕНЕ синдром. Изписвам го с главни букви, тъй като представлява абревиатура от имената на различни болести или групи от болести, които търсим тогава, когато на някой пациент очевидно му е зле, но от обичайните изследвания не излиза нищо съществено, което да ни насочи към конкретна диагноза. И така: Т е за туберкулоза, едното Е е за емболия, Р е за ревматологично заболяване, С е сепсис, второто Е е ендокардит, Н е неоплазма, сиреч онкологично заболяване, а последното Е сме го сложили за благозвучие и за да се получи лесната за запомняне дума.

Като сърдечен хирург аз се интересувам предимно от ендокардита и в много по-малка степен – от емболията.

  • Какво представлява това заболяване?

Ендокардитът е бактериално възпаление на слоя от тъкан, който покрива вътрешността на сърдечните кухини и изгражда сърдечните клапи. Поради това, че посочените структури, а оттам и бактериите, които се намират по тях, са в постоянен контакт с кръвта, можем спокойно да кажем, че всеки ендокардит е и сепсис – т. нар. отравяне на кръвта. Но обърнете внимание, че не всеки сепсис е ендокардит.

Началото на това заболяване обикновено изглежда безобидно. Изглежда като настинка или някаква друга инфекция, която уж си отминава, но човекът не се чувства добре. Задържа се повишената температура, има чести втрисания, започват да не му достигат сили, лесно се изморява, може да кашля, дори да се появи задух. Отслабва и на тегло.

Тъй като българският пациент общо взето има лесен достъп до повечето лекарства, при наличните симптоми се насочва към някой антибиотик, който често си избира сам или си го купува по препоръка на съседката. Това лечение често има добър първоначален ефект, но при спирането му симптомите се появяват отново.

Болният отива на лекар, който назначава изследвания. Те не показват нищо съществено. Лабораторните показатели са раздвижени, но не насочват към конкретно заболяване. Назначен е пореден антибиотик, който в най-добрия случай също има временен ефект. Изследванията продължават и накрая някой се сеща да направи сърдечна ехография. Там вече се виждат характерни изменения по клапите и правилната диагноза се поставя. Понякога това, което подсеща лекаря за провеждането на необходимото изследване, е новопоявил се сърдечен шум.

Оттам нататък следва продължително лечение с комбинации от силни венозни антибиотици, които могат да се прилагат само в болнични условия. Ако някоя от сърдечните клапи е засегната до степен да не може да функционира правилно, след приключване на първата част от антибиотичния курс се прави подмяна на съответната клапа с изкуствена, след което се продължава с венозните антибиотици.

Клапите при това заболяване се увреждат много бързо, така че сърцето няма време да се адаптира към създалото се положение и лесно се развива сърдечна недостатъчност. Тъканите, за които трябва да се зашие изкуствената клапа, често също са тежко променени и това много затруднява техническото изпълнение на операцията. Съществува висок риск от възвръщане на инфекцията след операцията, което е особено неприятно и трудно за лечение предвид наличието на имплант. Старо хирургично правило гласи, че ако имаме инфектиран имплант, той трябва да се отстрани. Но как да отстраним клапна протеза? И какво да сложим на нейно място? Въпросите са реторични. Единственото, което можем да направим, е да продължаваме с венозните антибиотици с надеждата те да се справят с инфекцията.

Едно от най-неприятните усложнения на бактериалния ендокардит е мозъчният инсулт. Колониите от бактерии, които се намират по сърдечните клапи, са буквално овъргаляни в белтъци от състава на кръвта. Те образуват структури, които наричаме вегетации и точно тях вижда кардиологът, който прави сърдечната ехография, с помощта на която поставя правилната диагноза. Тези вегетации често са лесноподвижни и могат да се откъснат. Понесени кръвта, те рано или късно стигат до съд, който е по-тесен от тях и предизвикват запушване. Едно от обичайните места, където това се случва, е мозъкът. И тогава се получава инсулт.

Нелекуван, бактериалният ендокардит е смъртоносен. Дори по силата на някакво чудо човек да се отърве от бактериите, измененията по клапите обикновено са достатъчно тежки и с времето прогресират. Диагнозата е трудна и изисква много търпение и клинична интуиция. Описаният по-горе диагностичен път рядко е толкова кратък, колкото изглежда и обикновено минава време преди да се открият характерните признаци на заболяването. Вегетациите по клапите понякога просто не се виждат добре дори от опитен ехографист.

Рисковите фактори за развитието на бактериален ендокардит включват множество предразполагащи фактори.

  • На първо място, предхождащи изменения по клапите от друг произход. Пациент с някакъв „шум“, открит в миналото и по друг повод, е много по-рисков за развитие на ендокардит в сравнение с такъв, който има нормални клапи. Логиката е, че бактериите по-лесно се заселват върху вече налични изменения по клапата.
  • Огнище на бактериална инфекция в организма – развалени зъби с дълбоки граноломи, абсцеси, чести циреи, сепсис и др. Естествено е, когато има източник на бактерии, които могат лесно да проникнат в кръвта, те да образуват колонии и в сърдечните клапи.
  • Венозна наркомания. Хероиноманите са изложени на много висок риск от развитие на това заболяване поради на практика никаквата стерилност, докато си инжектират венозно наркотика.
  • Наличие на клапна протеза, поставена по друг повод. Чуждата за организма повърхност на импланта е особено привлекателна за бактериите, тъй като там те са относително защитени от действието на имунната система и медикаментите. Този сценарий, при който инфекцията се развива на базата на съществуваща клапна протеза, е с особено лоша прогноза.
  • Пациенти с потиснат имунитет. Дали поради заболяване, или прием на определени медикаменти, пациентите с понижена активност на имунната система също са изложени на повишен риск.

Какво можем да направим?

Преди всичко, не се самолекувайте с антибиотици, особено ако оплакванията продължават твърде дълго. Когато смятате, че имате нужда, потърсете лекар, който поне да ви прегледа и да ви пусне някакви изследвания, преди да ви изпише антибиотик.

След това, когато нещата очевидно продължават да са зле, а няма диагноза, спомнете си за съществуването на компонентите на ТЕРСЕНЕ синдрома. Нека някой добър кардиолог да направи ехокардиография. Изследването не е неприятно за пациента и не крие рискове, а може да покаже много.

Лечението на това заболяване е дълго и трудно, но колкото по-рано се започне, толкова по-добри са шансовете за успех.


Всички новини от категория Здравеопазване.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички