При инфекции: Първо антибиотик, после билки

Опасен мит е, че количеството не е от значение при приемане на лечебни растения

При инфекции: Първо антибиотик, после билки | StandartNews.com

„За първи път в човешката история физическото оцеляване на човешкия род зависи от радикалната промяна на човешкото сърце“, казва Ерих Фром.

Но трябва ли, за да съхраниш съществуването си, да посегнеш към най-ценното, което притежаваш – сърцето? Вероятно много хора биха намерили резон в горенаписаните думи поради простата причина, че понякога животът така подрежда събитията, че някак те принуждава да промениш отношението и чувствата си към заобикалящия те свят. Даже много пъти, когато човек не иска да направи това по своя воля, му се изпращат изпитания, убеждаващи го, че единственият начин да оцелее е да промени самия себе си.

Всъщност в това се коренят и успехите, постигнати от редица личности. Днес ние погрешно смятаме, че трябва да насочваме усилията си в посока промяна събития, на които, така или иначе, не можем да повлияем. Истината обаче не рядко показва, че е много по-безболезнено, ако променим себе си. Дали поради тази причина добри хора се превръщат в лоши, честни - в лъжци и т.н., е обект на по-задълбочени разсъждения. Признаваме или не, но времето недвусмислено ни показва, че всички промени в света се дължат на промени у хората. Страдащите и изоставащите са тези, които упорито отказват да признаят, че е необходимо да погледнат на живота по друг начин. Те винаги са отричали прогреса и позитивните резултати, постигнати от другите. Точно поради тази причина и ние като Артуро Перес-Реверте често си задаваме следния въпрос: „Всеки път, когато срещна някой, който е жив, се питам какво е направил, за да оцелее“?

От медицинска гледна точка на това питане можем да отговорим по възможно най-лесния начин. Но тук е моментът да напомним в контекста на тази хич нелека практика, че много преди да постигне такъв технологичен напредък, медицината е залагала на лечебните сили на растенията.

В този ред на мисли няма как да не споменем за почитания от хиляди хора Еньовден, честван на 24 юни.

На същата дата източноправославната християнска църква отбелязва и рождението на св. Йоан Кръстител. В самото си начало празникът пък съвпадал с лятното слънцестоене, поради което голяма част от обичаите и поверията се свързват с пътя на небесното светило и култа към него.

Легендата за Еньовден разказва, че точно тогава различните билки притежават най-голяма лечебна мощ, и то най-вече по изгрев слънце. Затова и традицията повелява те да се берат рано сутрин преди слънцето да се покаже. Казва се още, че набраните лечебни растения трябва да са 77 и половина, които да послужат за всички болести и за тази без име. Интересно съвпадение е фактът, че с напредването на времето медицината се сблъсква с нови и нови диагнози, неизвестни досега. А споменатото поверие ни кара да си правим извода, че прародителите ни са били достатъчно прозорливи, та да предвидят и това.

Растенията са били използвани за здравни и медицински цели в продължение на хиляди години. Броят на висшите видове на земята е около 250 000. Смята се, че в някои култури за медицински цели са използвани от 35 000 до 70 000 вида.

По-голямата част от световното население в развиващите се страни все още разчита на билките, за да удовлетвори нуждите си. Да не говорим, че хората, живеещи в отдалечени и бедни райони, основно разчитат на лечебните свойства на билките като първо средство за лечение. Дори и в страните с развита медицина интересът към билковите продукти и тяхното прилагане нарастна доста бързо през последните години. И това също не е учудващо предвид проблема с така наречената резистентност към много медикаменти. В същото време обаче трябва да си даваме ясна представа, че приемът на каквито и да било растителни извлеци не би могъл да бъде водещо лечение при тежки диагнози. Но пък се явява чудесно допълнение.

Поглеждайки назад в историята ще установим, че медицината на XX век е феноменално успешна в разработването на ваксини и антибиотици за борба с инфекциозните болести, укротявайки древните бичове като едра шарка, туберкулоза и коремен тиф.

А през 60-те и 70-те години преобладаващото вече мнение е, че всички болести, причинени от патогенни микроорганизми, скоро ще бъдат победени, и ще останат само тези, причинени от генни изменения, нездравословен начин на живот и от стареенето. Тази идея към днешна дата ни изглежда доста наивна, и то не само заради ширещата се с пълна сила антибиотична резистентност. Има и друга причина, която никой не е обмислял в онези години.

Все по-голям брой заболявания, за които се смята, че са свързани с гените или начина на живот, се оказват с инфекциозен произход. Например стомашните язви. Докато през 80-те години се е считало, че са предизвиквани от стреса, днес се оказва, че са резулатат от бактерията Helicobacter pylori.

За борбата с нейното присъствие сега просто е необходим курс на антибиотично лечение. От момента на това прозрение, подкрепено от научни доказателства и такива от практиката, изследователите са открили редица неочаквани заболявания от инфекциозен произход. За някои от тях обяснението е уникално, но към други се прилагат общи разясняващи механизми.

Например, автоимунните заболявания възникват, защото инфекцията, предизвикана от патогена, провокира имунна атака, която реагира кръстосано с молекулите на гостоприемника, карайки имунната система да атакува тъканите. В такива ситуации е правилно страдащият да заложи на конвенционалната медицина, която да третира заболяването. И чак на по-късен етап, когато лечението вече е достатъчно напреднало и показало резултат, да се включи подходящата билка в правилната дозировка.

Широко популярното твърдение, че количеството на приеманото лечебно чудо не е от съществено занчение, тъй като то не би могло да навреди, е много погрешно и дори опасно. Защото, както при лекарството, така и при него, повлияването зависи строго от точно приеманото количество. В противен случай може да се наблюдава обратен ефект!

Прави впечатление масовата употреба на различните по рода си лечебни треви при болестни състояния на кожата и меките тъкани. Този тип инфекции обаче много често включват микробна инвазия при подкожните тъкани, което означава, че болестотворният процес се е пренесъл на по-дълбоко ниво. Предизвикателството тук е ефективно да се разграничават онези случаи, които са задълбали навътре и изискват незабавно внимание и интервенция, от други, които не са животозастрашаващи. Кожата има изключително разнообразна екология на организми, които могат да предизвикат инфекция. Кардиналните признаци на инфекции на кожата и меките тъкани пък включват характеристиките на възпалителния отговор, комбинирани с други прояви като треска, бързо прогресиране на лезии и т.н. Диагностицирането е трудно, тъй като те обикновено се маскират под други клинични синдроми.

Например, много често заразяването с демодекс - вид малки кърлежи, които живещи в или близо до космените фоликули, често се бърка с друго подобно болестно състояние.

Въпреки, че са познати около 65 вида, засега е известно, че само два атакуват хомосапиенс: Demodex folliculorum и Demodex brevis. Инфекцията е често срещана и обикновено не причинява симптоми, което се явява и основната предпоставка за обуславянето на вторична такава, както и за други тежки видими усложнения. Допускането на прогресиране на заболяването води до силно комплицирани козметични дефекти, изразяващи се в появата на бучки и възли в засегнатата зона на кожата, а самата тя придобива пепелно сив цвят. Би могло да се стигне и до затруднени движения. Друг важен детайл е, че инфекцията от микроскопичните кърлежи е в състояние да предизвика усложнения при вече съществуващи други кожни състояния, като акне, розацея и дерматитни петна. И в случай, че наличието на гадинките не е констатирано, лечението поема в коренно неправилно и далечно направление.

Затова помнете думите на Бодо Шефер: „Това, което ни причинява болка, винаги идва от най-неочаквана посока!

 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай