- Доказва се с изследвания на кръвта и на долните дихателни пътища
"Самонадеяността не води до добро". Това са думи на писателя романист Майкъл Рийвс, който като много други свои колеги вероятно изхожда от богатия си опит и богатото си въображение. Същото, на което мнозина дължат измесления свят, където най-важни са те, а всички останали са просто елементи, длъжни да изпълняват определени функции.
Въображението е много ценен дар, благодарение на който не малко хора са успели в живота. Лошо е обаче, когато то се превърне в двигател на болни амбиции, чието осъществяване никога не би могло да се случи в пълнота. Ето защо, според това в чия глава е, въображението може да бъде колкото полезно, толкова и опасно. За неговата положителна страна можем да говорим, когато е използвано за създаването на блага в полза на човеците. А за отрицателната - когато го третираме като инструмент, който гененрира идеи, свързани с интригите и вреденето като цяло.
За жалост в не малко случаи въображението на доста люде "работи" в тази посока. Вероятно защото може би е много по-лесно да измислиш как да навредиш и разединиш, отколкото да впрегнеш усилия за обратното. Тази методология на съществуване трудно се разбира от онези, чието съзнание не функционира по този начин. И безспорно наистина е трудно да се опиташ да си обясниш защо насъскването на хората един срещу друг би довело до зашеметяващи резултати. Подвластните на подобно мислене винаги са били потърпевши от собствената си глава, но никога докато са упражнявали целенасочено негативните си действия, не са го разбирали. Те си дават сметка за надвисналата над главата им опасност едва когато пионките в ръцете им започнат да осъзнават какво им се случва. Тогава настъпва и онзи момент, в който си даваш сметка, че си на път да останеш само с онези около теб, които имат същия характер. За които си даваш сметка, че могат по всяко време да ти обърнат гръб без да се замислят. А беглите и нескопосани опити да замажеш положението с богоугодни приказки, не върши вече никаква работа.
В живота има хора, на които им е нужно да ги излъжеш само веднъж, за да ги загубиш. Други са склонни да понесат повечко измишльотини, за да се убедят в това, в което не са били сигурни. Така или иначе, крайният резултат е един и същ - липса на доверие. Загубено веднъж, то никога не се възстановява, каквото и да се казва.
- Горчивият привкус и усещането за измама си остават завинаги
Едно от най-лошите преживявания на човешката душа е именно сблъсъкът с лъжата и използвачеството. Тези двете обиждат и отблъскват повече от всички звучни епитети, които човек може да избълва по нечий адрес. Действията, с които засягаме хората около нас, са много по-силни от думите. Не е нужно непременно лъжата да е словесна. Достатъчно красноречиви са и практическите умения в тази насока. Толкова, че не се нуждаят от допълнителни обяснения. А дори и да се стигне до такива, което абсолютно задължително се случва, особено ако си хванат в крачка, то те по никакъв начин не помагат, защото въобще не кореспондират с реалността.
А тя е доста нелицеприятна, особено ако става дума за здраве. След двугодишна битка с Ковид, точно когато всички си мислят, че лошото е зад гърба ни, се оказва друго. Днес продължаваме да се борим с последиците от това заболяване. Те имат много имена, все на различни диагнози. Важното обаче е, че
- така и не разбрахме смисъла на думата превенция
или поне не го прилагаме на практика. Ето защо сега се опитваме да разгадем защо здрави хора отключват болестни състояния, а други едвам успяват да овладеят хроничните си болежки.
Появата на една нова болест, чийто механизъм на дейстивие тепърва се разнищва и нейното поведение се анализара на база всеки отделен клиничен случай, винаги носи големи рискове. Това е така, тъй като само и единствено практиката е в състояние да даде възможност за изводи. Въпреки всичко обаче има начин човек да си спести някои преживявания. Тук е голямата роля на въпросната превенция. Тя не се състои само и единствено в регулярното провеждане на изследвания, които всеки уважаващ себе си човек намира време да направи. Става дума и за цялостно обгрижване на организма, което включва строго контролиране на наличните заболявания и ако се налага - провеждане на терапия.
Мнозина погрешно смятат, че въпросната се отнася само и единствено за активни болестни процеси. Това не е вярно. Подобно мислене е синоним на поговорката "След дъжд качулка". В медицинската практика съществуват редица лечебни процеси, които имат за цел да предотвратят влошаване или поява на заболяване. Но за да се случи и едното, и другото, е ключов моментът. Той е определящ, защото ако бъде хванат мигът, може да се помогне, но изпусне ли се, ситуацията придобива коренно различен характер.
Ето защо превенцията се оказва на водещо място в медицината. На нея се разичита и по отношение на новопоявилия се риск от така наречения "камилски грип".
- До колко е възможно възникване на нова епидемия
заради него, зависи изцяло от поведението на човека към самия него.
Камилският грип, познат като близкоизточен респираторен синдром, представлява инфекция, чиито симптоми варират от никакви, до леки и тежки. Типичните включват висока температура, кашлица, диария и задух. Първият случай е идентифициран през далечната 2012 г. Това, което преизвиква притеснение, и то с основание, е роднинската близост на синдрома с коронавируса. Макар последният да се счита, че произхожда от прилепите, в този случай обикновено хората се заразяват от камили. Това се случва както чрез контакт, така и посредством консумация на мляко или месо. Последното меду другото е доказателство, че подобен тип заболявания безпроблемно се пренасят и чрез хранителни и питейни продукти. Заразяването между хората се случва по обичайния и добре познат въздушно-капков път, близък контакт и т.н. Най-общо казано, по обичайните за респираторните заболявания начини на предаване.
Камилският грип има приблизителен инкубационен период от около 5 до 14 дни.
- Може да протече асимптоматично, но също и да провокира тежка пневмония
водеща до синдром на остър респираторен дистрес, бъбречна недостатъчност, дисеминирана интраваскуларна коагулация и перикардит. Както за съжаление ни е добре известно, това са все тежки усложнения, провокиращи трайни увреждания в организма и понякога предизвикващи летален изход. Затова усещането за неразположение е достатъчен повод за проверка на здравословния статус. За наличието на синдрома може да ни подскажат намаления брой бели кръвни клетки, който обаче се мени при всеки инфекциозен процес. Ето защо кръвните изледвания следва да се подкрепят от такива на долните дихателни пътища и храчка. На база резултатите от проведените изследвания се определя и лечебният подход, който е индивидуален. Ако заразеният има хронични заболявания или други активни такива, то тогава терапията се съобразява с всички тези фактори. Тя не може да бъде универсална за всеки, а приедприемането на каквото и да е на база чужд личен опит, споделен в Гугъл, никак не е желателно. Важно е да се знае и помни, че самолечението е нож с две остриета и в не малко случаи носи повече проблеми, отколкото ползи!
Но както ненапразно казва Колийн Хувър: "Между увереноста и самонадеяноста има тънка граница"!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
