Не си играйте със здравето си

Гъбичка се крие зад симптомите на "географския език"

Не си играйте със здравето си | StandartNews.com

„Животът е игра. - Игра? Какво означава. Печелиш - живееш, губиш – умираш“. Това споделя английският писател и сценарист Питър Джеймс. 

Много хора биха осъдили смелостта да сравниш физическото съществуване с обикновена игра, защото отстрани наистина изглежда доста глуповато. Не е тайна, че на него по подобен начин гледат само хората, които никога не са го възприемали твърде насериозно или по-скоро считат себе си за толкова „духовно извисени“, че всичко останало, опиращо до материалния съзнателен свят, няма никакво значение. Естествено, излишно е да споменаваме, че когато на този тип индивиди им се „изсипе“ на главата нещо, което изцяло оборва философията им, те много бързо се преориентират във възприемането на околния свят. В повечето случаи това са събития, които са изцяло свързани със здравето или пък с материалното оцеляване.

Все пак нека да напомним, че нашият живот далеч не може да се сравнява с този на хората, живеещи от слънчеви лъчи и зеленина, поради простата причина, че това няма как да се случи. Макар от известно време насам всичко, което се прави да тласка българския народ към друга, непозната досега форма на физическо оцеляване. Това е тема, която се нищи от десетилетия, но без особен резултат. 

По-важно обаче е да разберем, че  да гледаш на здравето си като на забавна игра, хич не е добра идея. И ако навреме човек не се откаже от нея, то той няма да бъде „подобаващо“ възнаграден. Това разсъждение за съжаление се подкрепя от прекалено много факти – статистически и какви ли още не, показващи, че не е необходим световен природен катаклизъм, за да изчезне цяла една нация. Ние още не сме стигнали до там, но темповете, с които се движим по наклонената плоскост в тази посока, са достатъчно бързи. 

А когато чуеш по телефона репликата: „докторе, нямам време за игрички“, провокирана от препоръка за изследване, още повече се убеждаваш в хубавата българска приказка „хем боли, хем сърби“. 

Интересно е да се запитаме в кой свят живеем ние? Да не би да има машина на времето, за която малцина знаят и очевидно използват тайно? 
Едно време, ама наистина е било много отдавна, медицината е лекувала повече на база предположения и догатки. Днес обаче, предвид целия нейн възход, подобна практика отдавна е изпаднала в забвение. Даже смело можем да твърдим, че който я прилага, днес направо си извършва престъпление. Поради тази причина негативни реакции по отношение на обикновени изследвания будят крайна почуда у всеки, считащ себе си за интелигентен човек. И все пак в онази по-горе спомената телефонна реплика има нещо много вярно – когато здравето ти е крайно разклатено и застрашено от „изчезване“, наистина няма никакво време за игрички!

Остава отворен въпросът дали сблъсъкът с подобен тип разсъждение не провокира в другата страна тайната надежда, че както учени отвъд океана са открили нова терапия за стимулиране на мозъка, ефективна срещу депресията, така биха могли да намерят и такава за успешна борба с глупостта и еснафщината (стискаме им палци). 

Несъмнено в големия си процент проблемите при хората (забележете - не при животните) започват от главата. Като тук не визираме наличието на медицинско заболяване, макар отсъствието на здравомислие да е редно вече да се счита за такова! Досега винаги практикуването на лутане е водело до труднопоправими последици. Да не говорим, че боравенето с иронични подмятания, целящи да омаловажат подхода и уменията на специалиста, никога не са били от полза на страдащия. Не забравяйте за съществуването на достатъчно интелигентни начини, чрез които можете да не се съгласите с мнението на този срещу вас. С тях наясно е дори един хамстер, знаещ как да вземе последно сбогом със стопанина си.

Това сравнение, естествено, няма как да бъде подобаващо оценено, даже по всяка вероятност буди известна доза присмех. Но в наши дни, колкото и нелепо да звучи, е видно, че повече за нормалните човешки взаимоотношения можем да научим от животните. И знайте едно - Джон Голсуърти е бил много прав, като е казал: „не можеш да си играеш с огън, когато не знаеш как да го загасиш“. А по-изпепеляващ от този, „запален“ от болест, няма. Когато си имаме и работа с медицински състояния, които са толкова необичайни, че на пръв поглед ни карат да се съмняваме дали дори са реални, ситуацията става направо зловеща.

За практикуващите медицина не е тайна, че човешкият организъм е „странно“ и непредвидимо „създание“, за което никога не знаем как би реагирало към множеството болестотворни дразнители,

изникващи като гъби под път и над път. Доказателство за абсолютната непредсказуемост на човешкото тяло е една изключително рядка диагноза, носеща името "географски език". Тук нямаме предвид терминологията, с която си служат хората, занимаващи се с изучаването на познати и непознати географски ширини.

Говорим за патологично възпалително състояние, обсебващо повърхностната лигавица  на езика. Състоянието засяга около 2–3% от цялото население. Близко до ума е, че името на заболяването идва от начина, по който то изглежда, а именно петна, наподобяващи изображение на географска карта. Причината за появата му и към момента не е конкретизирана, но въпреки това специалистите определят състоянието като такова, непредставляващо рак на устната кухина. До сега предположенията за наличието на болестта се свързват с генетични причини, злоупотреба с тютюневи изделия, неподходящи диети, довели до недостиг на определени витамини от група В в организма, хормонални нарушения, алергия към вещества, като никелов сулфат например, ензимна недостатъчност и други. Някои изследвания, проведени в миналото, пък отвеждат необичайната диагноза към наличието на хронични заболявания в организма. Като цяло видът и общото състояние на органа, който все по-често се налага да държим зад зъбите си, за да не предизвикаме нечий гняв и позорно поведение, може да издаде много тайни, скрити в организма. Повърхността на езика е покрита със снопчета, наречени лингвални папили, придаващи му неравна повърхностна структура и приятен бледо-розов цвят.

Географският език се характеризира със зони на атрофия и загуба на папили, оставящи еритематозна (по-тъмночервена) и по-гладка повърхност от незасегнатите области.

Депапилираните участъци обикновено са добре разграничени с леко повдигната, бяла, жълта или сива периферна зона. Лезията може да започне като бял пластир, преди да настъпи депапилирането. Обикновено се появява на много места по езика и с времето се слива, образувайки типичния на карта вид. Характерно за лезиите е промяната по форма и размер, както и мигрирането им в други области на устната кухина, което понякога може да се случи в рамките на броени часове. Възможно е състоянието да засегне само част от езика. Освен необичайния вид,  други симптоми отсъстват, но в някои случаи страдащият може да изпита болка или парене. Те, от своя страна, навеждат на мисълта за наличие на орална кандидоза. Последното е и ключът към разгадаването на толкова странната диагноза. Естествено, с помощта на проведено изследване сред група хора, носители на заболяването, се установява по безспорен начин, че разпространението на гъбичките е най-голямо при тях и особено сред тези с лоша орална хигиена. Най-често откриваният патоген е Candida albicans. Естествено, до това колосално откритие се е стигнало благодарение на съвсем обикновен метод, който някои от нас смело определят като загуба на време и игра. Та по този повод припомняме думите на Дженифър Л. Арментраут: „Бягането от реалността е смешно нещо. Всъщност ти никога не можеш да го направиш напълно. Може би за известно време, но не завинаги“! 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай