Не говорим за легла, а за човешки животи

Всички общински болници са на издихание, казва доктор Неделчо Тотев в специално интервю за вестник "СТАНДАРТ"
Загубих пациент, защото нямаме инфекциозно отделение

Доктор Неделчо Тотев е председател на Сдружението на Общинските болници у нас. Преди няколко дни той обяви, че Управителният съвет на сдружението и самият той като директор на болница, се канят да подадат оставка. Час преди интервюто ни сподели, че в неговата болница в Чирпан е починал пациент с коронавирус, който не е имало в кое друго болнично заведение да бъде преведен.

Заметохме здравните проблеми под черджето и те избухнаха
Специалистите са в пенсионна възраст, а системата се крепи на тях
Лекуваме вируса, но работим в тъмна стая

- Д-р Тотев, преди малко споделихте, че имате болен, който е с коронавирус. От това ли почина?
- Ние вписваме всички, които са с положителен PCR-тест, като починали с коронавирус, макар че човекът имаше и диабет. Беше сравнително млад човек, 61-ви набор. Търсехме начин да го транспортираме с линейка до друг град, например Стара Загора, но не успяхме. Защото в нашата болница в Чирпан няма инфекциозно отделение, въпреки че искат от нас да лекуваме Ковид-19.
- Споделихте, че искате да подадете оставка и като управител на болницата, и като председател на Сдружението на общинските болници. Защо?
- Мога да Ви отговоря и по отношение на каузата на общинските болници, и в личен план. Една от основните причини аз да поискам да напусна, е промяната в Закона за лечебните заведения. Съгласно него, всеки, който управлява болници, които са общинска собственост, няма право да работи като лекар. Това означава, че пред нас има дилема - да останем управители в едно време, в което твърде е неясно докога ще бъде това, или да си останем лекари. Защото, ако аз съм мениджър, не мога да работя с пациенти, а в същото време не влизам в кабинет и за пет години мога да загубя правата си да лекувам. Ще бъда дисквалифициран и юридически - ако не се квалифицирам, как ще работя.
- В такъв случай много малко от управителите на болниците ще се съгласят да останат?
- В единици от болниците управителите са икономисти и те биха останали. За останалите колеги - Вие ми кажете. Аз мога да си намеря друга работа, но синът ми, който също е лекар, би могъл просто да си стегне куфарите и да замине в чужбина. А има и друга хипотеза - аз мога да продължа да съм управител на болницата и да работя при сина ми на частна практика, но тогава кой ще оперира в самата болница. Аз няма да имам това право, а в болницата в Чирпан има още една колежка, която го прави. За тежките случаи викат мен.
Всъщност затлачените проблеми, които са още от години, точно сега лъснаха. Кризата показа, че здравеопазването е в тежко критично състояние. Даже не знам дали е на командно дишане, или сами дишаме, но май много не можем. В момента ние, имам предвид общинските болници, сме под юридическа заплаха, докато лекуваме Ковид-19. Нямаме юридическото право да го вършим, защото нямаме инфекционисти, нямаме и юридическа защита. Всичките ни специалисти са в пенсионна възраст, а цялата система се крепи на тях. Говорят ни, че здравната система е под контрол, а в същото време няма места. Когато ми заговорят за болнични легла, аз казвам "Имам кревати, нямам легла". Защото едно болнично легло е това, където може да бъдеш диагностициран, да ти направят нужното лечение и после да те излекуват и изпишат. И да има нужния за това персонал. Затова и казвам "Ако искате кревати за болните, можем да докараме и 300, макар че местата в нашата болница са 100. Но болнични легла нямаме".
Както казах, лекарите ни са в пенсионна възраст, а системата се крепи на тях. Но те не са обучени да работят с този вирус. Говорихме, подавахме сигнали, а след това започнахме да работим, понеже това ни е вменено от здравните власти. Но нито интернистът е спокоен, защото не е обучен, нито пациентът е спокоен в такава ситуация. Ситуацията с коронавируса е в ход, защото той мутира. И точно затова PCR-тестът не е толкова точен. Говоря с колегите, лекарите при тях подават оставки, както и сестри. Всички общински болници са на издихание. При мен остават четирима души, добре че има и доброволчество. Да не говорим, че ние не разполагаме не само с обучени колеги, но и с база - няма как една малка болница да изолира в боксове болни от Ковид-19. Затова и не приемам нападките от ръководството на Български лекарски съюз, тъй като ние правим повече от нормалното.
- Но лекарите и сестрите напускат?
- Няма как да спреш някого, застрашен за живота си и за този на семейството си, да напусне. Дори и да е положил Хипократова клетва. Но когато тези хора напуснат, след това няма да има как да се структурират болниците. Тези хора няма да се върнат. Ако аз през февруари примерно му предложа да се върне, той няма да е сигурен дали отново ще има Ковид-обстановка. А при тази ситуация десетки болници няма да са в състояние да сключат рамковия договор с Националната здравна каса. Не знам кой ще издържи.
Аз говоря с болка за това, което става, защото целият ми живот на лекар е бил в Чирпан. С някои от лекарите и сестрите съм се виждал повече, отколкото със семейството си. И когато тези хора тръгнат да се сбогуват с теб, това ги смачква и като психика. В големите болници не е така, но тук имаме относително малко лекари и раздялата с тях боли. В същото време може би се подготвя почвата да бъдат назначени 15-20 икономисти като управители на болници. Не съм против тях, но се иска опит в тази среда. Досега ние като управители се правехме на въжеиграчи, за да балансираме по отношение на финанси и пациенти, а те ще дойдат отвън и се очаква да направят нещо. Все едно мен да ме назначат за главен редактор на Вашия вестник - ще си тръгна на третия ден. И онова, което ме вбесява във всички тези решения, че не става думи за легла, а става дума за човешки животи. А и много от лекарите са подали заявления за напускане, защото в тази ситуация са преценили, че собственият им живот е по-ценен от каквито и да било твърдения за морал. Затова и ми е крайно неприятно, че мои колеги крайно се самонадцениха и вземат заплати, които ограбват обществото. Аз се чувствам омърсен от това, че един директор на болница взема по 12 000 лева, а подчинените му получават доста по-ниска сума. Проблемите в здравеопазването бяха заметени под черджето и сега избухнаха. Съжалявам колегите си, които са на възраст, и се дразня от показните акции - като например в "Арена "Армеец". Нали преди време, още когато нямаше по 10 пациенти, бе демонстрирано как се разполагат легла. Сега тези легла са много по-необходими, защото могат да ползват целия капацитет от инфекциозни лекари, които има в страната.
- Адекватни ли бяха мерките?
- Лично аз бях в началото против мерките, защото затвориха хората вкъщи. И след като отвориха вратите отново, хората бяха, както се казва по нашия край, като отбучени магарета - които сами са си отбучили кола, на който са завързани. Тоест всеки вършее и нехае за разпоредбите. При мен в последните дни от всички постъпили пациенти има само 3 негативни теста. Но този процес с коронавируса е голяма енигма - може да има отрицателен PCR, защото процесът вече е в белите дробове, така че не го ловят тестове от носа и гърлото. Мъчим се да го лекуваме, но работим в тъмна стая.