Събота,

Мо­жем да очак­ва­ме пъл­на ка­ран­ти­на

От: Сте­ла Сто­я­но­ва -
A
A
A
  • Проб­ле­мът ни е лип­са­та на ле­ка­ри, а не не­дос­ти­гът на лег­ла­та в бол­ни­ци­те
  • До­ка­то си бо­лен от грип, ня­ма как да хва­неш ко­ро­на­ви­рус, каз­ва доц. На­ся Ха­джи­е­ва

 

Доц. На­ся Ха­джи­е­ва е ви­ру­со­лог, иму­но­лог и мик­ро­би­о­лог. Ра­бо­ти­ла е в ИСУЛ, а го­ля­ма част от жи­во­та си е пос­ве­ти­ла на съз­да­ва­не­то на ле­кар­с­т­во про­тив рак, за­поч­на­то от ба­ща й Спар­так Ха­джи­ев. В мо­мен­та "Кат­рапс" е ефек­ти­вен ме­тод за иму­но­те­ра­пия на он­го­ло­гич­ни за­бо­ля­ва­ния, удъл­жа­ва жи­во­та на па­ци­ен­ти­те, пре­ми­на­ли хи­ми­о­те­ра­пия.

 

- Доц. Ха­джи­е­ва, ми­на­ли сме през вся­как­ви епи­де­мии - пти­чи грип, свин­с­ки грип, дос­та Ва­ши ко­ле­ги в на­ча­ло­то на та­зи епи­де­мия пра­ве­ха ана­ло­гии и твър­дя­ха, че ня­ма да е по-опас­но. Ка­къв е фе­но­ме­нът на но­вия ко­ро­на­ви­рус?

- Пър­во бих ис­ка­ла да ка­жа, че хо­ра­та мал­ко не пра­вят раз­ли­ка в мик­роб­но­то по­ле. Мик­ро­би­те се раз­де­лят на два ос­нов­ни ви­да - бак­те­рии и ви­ру­си. И до­ка­то при бак­те­ри­и­те има сте­ни, бел­тъ­ци, ри­бо­зо­ми и дру­ги ор­га­не­ли, на ко­и­то мо­же да бъ­де въз­дейс­т­ва­но с раз­лич­ни пре­па­ра­ти, нап­ри­мер ан­ти­би­о­ти­ци, ви­ру­сът е ед­на го­ла нук­ле­и­но­ва ки­се­ли­на. То­ва е ед­но из­к­лю­чи­тел­но пер­фид­но оръ­жие, ко­е­то не мо­же­те по ни­ка­къв на­чин да по­бе­ди­те, за­що­то нук­ле­и­но­ва ки­се­ли­на - и РНК, и ДНК, има и в на­ши­те ор­га­низ­ми и те по ни­що не се раз­ли­ча­ват. По­ра­ди та­зи при­чи­на ня­ма как да ата­ку­ва­те един ви­рус, за­що­то ня­ма къ­де да го хва­не­те. Ви­ру­сът е най-го­ле­ми­ят за­во­е­ва­тел - той ня­ма ни­как­ва нуж­да да под­дър­жа свои ор­га­не­ли или ця­ла клет­ка, за­що­то ка­то вле­зе в клет­ка­та на чо­ве­ка, узур­пи­ра я и я ка­ра да про­из­веж­да ви­ру­си. То­ва е из­к­лю­чи­тел­но опас­но - не е не­що, ко­е­то не зна­ем, но тряб­ва да бъ­дат яс­ни на хо­ра­та. Ан­ти­би­о­ти­ци­те не дейс­т­ват на ви­ру­си, за­що­то ня­ма как­во да уни­що­жат. Ле­кар­с­т­ва­та, ко­и­то се пра­вят сре­щу теж­ки ви­рус­ни ин­фек­ции ка­то СПИН, хе­па­тит B, C и дру­ги, са ле­кар­с­т­ва, ко­и­то ув­реж­дат нук­ле­и­но­ва­та ки­се­ли­на. То­ва са из­к­лю­чи­тел­но ток­сич­ни ле­кар­с­т­ва, ко­и­то, при­ло­же­ни на здрав чо­век, ще уни­що­жат пър­во чо­ве­ка. При про­ти­вог­рип­ни­те ле­кар­с­т­ва един­с­т­ве­но­то, на ко­е­то раз­чи­та­ме - вак­си­на­та, и ко­е­то да­ва ефект, е то­ва че ви­ру­си­те се раз­м­но­жа­ват мно­го бър­зо и в ог­ром­ни ко­ли­чес­т­ва. Ние има­ме ми­ли­ар­ди клет­ки и ко­га­то те в гор­ни­те ди­ха­тел­ни пъ­ти­ща про­из­веж­дат ви­ру­си, един­с­т­ве­но­то ни пре­дим­с­т­во е, че ле­кар­с­т­во­то оти­ва пър­во при тях. Но при мно­го за­бо­ля­ва­ния ня­ма­ме ле­кар­с­т­ва, при­ла­га­ме са­мо вак­си­ни.

- В слу­чая оба­че та­ки­ва ня­ма­ме.

- Да, ня­ма вре­ме. Про­из­веж­да­не­то на вак­си­на­та изис­к­ва дъл­го вре­ме, за да се съз­да­де не­що, ко­е­то да бъ­де със съ­ща­та иму­но­ген­ност, да съз­да­де иму­ни­тет, но да не съз­да­ва бо­лест. И по­ра­ди та­зи при­чи­на тряб­ва го­ди­на, го­ди­на и по­ло­ви­на. Спо­ред мен с ця­ла­та мо­би­ли­за­ция на Све­тов­на­та здрав­на ор­га­ни­за­ция би мог­ло да ста­не и мал­ко по-бър­зо, но има ета­пи, ко­и­то не мо­гат да бъ­дат пре­неб­рег­на­ти - нап­ри­мер про­би­те вър­ху хо­ра. За съ­жа­ле­ние ви­ру­си­те, ко­и­то ата­ку­ват жи­вот­ни, не ата­ку­ват хо­ра и об­рат­но­то, те са стро­го спе­ци­а­ли­зи­ра­ни. И за ле­кар­с­т­во, и за вак­си­на, ве­ро­ят­но ще ча­ка­ме по­не го­ди­на. Мо­же­ше да ча­ка­ме и де­сет го­ди­ни, но при ця­ла­та под­к­ре­па, ко­я­то да­ват пра­ви­тел­с­т­ва и час­т­ни ор­га­ни­за­ции, на­дя­вам се и те­зи кри­те­рии да­ли вак­си­на­та ста­ва, да се сък­ра­тят мал­ко,  на­дя­вам се да се по­лу­чи за око­ло го­ди­на.

- То­ест сро­кът, кой­то за­се­га бе фик­си­ран до 13 ап­рил, мо­же да се удъл­жи?

- Да, мо­же да се стиг­не до удъл­жа­ва­не. Но до го­ля­ма сте­пен то­ва за­ви­си от нас. За­що­то ви­ру­сът, кол­ко­то и да жи­вее по по­вър­х­нос­ти­те в окол­на­та сре­да, ако ня­ма кой да пи­па те­зи по­вър­х­нос­ти, ще ум­ре. До­ри и да жи­вее 24 ча­са, ко­е­то още не е до­ка­за­но. Има ви­ру­си, ко­и­то по­ра­зя­ват са­мо чо­ве­ка. И ако ня­ма чо­век, ня­ма да има и ви­рус. Са­мо че ние се доб­ли­жа­ва­ме, кон­так­ту­ва­ме един с друг, всич­ки жи­ве­ем в об­щес­т­во. Ня­ма как да се изо­ли­ра­ме от ця­ло­то си жи­ве­е­не и ви­ру­сът на­ми­ра под­с­тъ­пи - то­ва е стра­хо­вит па­то­ген.

- В то­зи сми­съл мер­ки­те, ко­и­то се взе­мат, мо­же би са до­ри не­дос­та­тъч­ни?

- И на мен ми се стру­ва та­ка. Мер­ки­те са адек­ват­ни, не са за­къс­не­ли, хо­ра­та от ща­ба бър­зо ре­а­ги­ра­ха, ма­кар че мал­ко ме е яд, че в не­го ня­ма ви­ру­со­лог. Ние не сме мно­го, за ця­ла­та стра­на сме де­се­ти­на ду­ши, ня­кои от тях са во­де­щи в про­фе­си­я­та, и спо­ред мен все пак един та­къв спе­ци­а­лист тряб­ва­ше да бъ­де вклю­чен в ща­ба. Те нап­ра­ви­ха всич­ко въз­мож­но, но е мно­го труд­но да ре­шиш как­ва да бъ­де мяр­ка­та, ка­то па­ра­ли­зи­раш ед­но об­щес­т­во из­ця­ло. Го­во­ри се за то­тал­на ка­ран­ти­на, да не мо­жеш да из­ле­зеш от вкъ­щи. Но пък в те­зи две сед­ми­ци, в ко­и­то в Се­вер­на Ита­лия ни­кой не из­ли­за­ше, ви­ру­сът из­чез­на - ня­ма ни­то един нов слу­чай.

- Мо­же ли да се очак­ва пъл­на ка­ран­ти­на и при нас?

- Да, мо­же, за­що­то Вие са­ма виж­да­те кол­ко бър­зо се раз­м­но­жа­ва ви­ру­сът и как от един чо­век мо­гат да из­ля­зат ми­ли­о­ни и ми­ли­ар­ди ви­рус­ни час­ти­ци. То­ва е мно­го тру­ден въп­рос оба­че - да зат­во­риш тол­ко­ва хо­ра по до­мо­ве­те им, ни­кой да не ра­бо­ти и ни­кой да не учи. То­ва е па­ра­ли­за за об­щес­т­во­то. Аз съм об­на­деж­де­на, че се на­ме­ри­ха прог­ра­ми, по ко­и­то де­ца­та да мо­гат да бъ­дат обу­ча­ва­ни от вкъ­щи. Да не го­во­рим за хо­ра­та, ко­и­то ще ос­та­нат без зап­ла­ти?

- Да­ли са го­то­ви и бол­ни­ци­те ни да по­е­мат те­зи бол­ни?

- Ве­ро­ят­но не - ви­на­ги съм каз­ва­ла, че най-го­ле­ми­ят проб­лем на бол­ни­ци­те ни е лип­са­та на кад­ри и лип­са­та на гри­жа за ме­ди­цин­с­ки кад­ри. Как мо­же аз да обу­ча­вам 6-7 го­ди­ни ед­ни сту­ден­ти по ме­ди­ци­на, след ко­е­то те за­ми­на­ват за Гер­ма­ния и Ан­г­лия. Как ли­ша­ваш стра­на­та си от един та­къв ре­сурс? Не мо­же да ня­ма­ме анес­те­зи­о­ло­зи, ви­ру­со­ло­зи, мик­ро­би­о­ло­зи, па­то­ло­зи. Пе­ди­ат­ри ня­ма­ме... Час­т­ни­те бол­ни­ци ня­ма да при­е­мат без па­ри, теж­ки­те слу­чаи ще ос­та­нат от­но­во вър­ху дър­жав­ни­те бол­ни­ци. Час­т­ни­те ще гле­дат па­ци­ен­та, до­ка­то не се вло­ши, и пос­ле хай­де "Пи­ро­гов", хай­де ВМА. А ние та­ки­ва лег­ла има­ме 2000 в ця­ла­та стра­на. Виж­да­те в как­ва ди­ле­ма са ле­ка­ри­те в ця­ла Ита­лия - ко­го да ка­чат на апа­ра­та и ко­го да ос­та­вят. И ние тряб­ва да сме го­то­ви за всич­ко то­ва. Ние сме из­п­ра­ве­ни пред дос­та се­ри­оз­на кри­за - ня­ма спирт, за­що­то це­ли­ят свят раз­ход­ва спир­та за соб­с­т­ве­ни­те си де­зин­фек­ци­он­ни це­ли. Съ­що­то е с де­зин­фек­тан­ти и мас­ки, ско­ро ще ос­та­нем и без ле­кар­с­т­ва за ре­а­ни­ма­ци­я­та, за­що­то ние не про­из­веж­да­ме всич­ко, а вна­ся­ме.  Без да съз­да­ва­ме го­ля­ма па­ни­ка око­ло пре­за­па­ся­ва­не­то, хо­ра­та не са тол­ко­ва глу­па­ви и зна­ят, че в на­ша­та стра­на ние про­из­веж­да­ме мал­ко не­ща, всич­ко дру­го е внос. И как­то ние зат­ва­ря­ме из­но­са на мас­ки и ме­ди­цин­с­ки кон­су­ма­ти­ви, съ­се­ди­те ни съ­що ще зат­во­рят из­но­са на оп­ре­де­ле­ни про­дук­ти, вклю­чи­тел­но хра­ни­тел­ни. Ня­ма на­чин то­ва да не ста­не. Ня­ма да ос­та­нем без хра­на, за­що­то има ре­зер­ви на ар­мия и про­чие, но с ле­кар­с­т­ва­та и кон­су­ма­ти­ви­те не­ща­та ще оти­дат мно­го на зле.

- До­кол­ко мас­ки­те и ръ­ка­ви­ци­те ни пред­паз­ват?

- Пред­паз­ват ни. Ви­ру­си­те се по­леп­ват по кап­чи­ци­те от слюн­ка, но кап­ка­та е теж­ка, на­то­ва­ре­на е с мно­го клет­ка, тя ня­ма да из­вър­ви по­ве­че от ме­тър. За­то­ва ние тряб­ва да го­во­рим от раз­с­то­я­ние, да хо­дим с мас­ка, да ки­ха­ме в ла­къ­тя и да не пи­па­ме по­вър­х­нос­ти без ръ­ка­ви­ци. Ако ви­ди­те ки­хащ и каш­лящ чо­век, ня­ма да зас­та­не­те сре­щу не­го. Но той ще си пип­не ус­та­та с ръ­ка, след то­ва ще се хва­не за дръж­ка­та на мет­ро­то. Осо­бе­но по ме­та­ли­те, по глад­ки­те по­вър­х­нос­ти за­се­га ло­ши­те прог­но­зи са, че ви­ру­сът мо­же да из­дър­жи и 24 ча­са. За­то­ва - ръ­ка­ви­ци при всич­ки слу­чаи, ако ня­ма­те дру­ги, сло­же­те зим­ни­те си въл­не­ни ръ­ка­ви­ци, важ­но­то е да има не­що, ко­е­то да изо­ли­ра ви­ру­са от ръ­ка­та. За­що­то чо­век пи­па 90 пъ­ти ли­це­то си в про­дъл­же­ние на по­ло­вин час, без да се усе­ти, а ви­ру­си­те вли­зат през очи­те, но­са и ус­та­та.

- А за­що по­ра­зя­ва пре­дим­но въз­рас­т­ни? Мал­ки­те де­ца съ­що ня­мат из­г­ра­де­на имун­на сис­те­ма...

- То­зи въп­рос още не е ясен. Ви­ру­сът се прик­ре­пя към оп­ре­де­ле­ни ре­цеп­то­ри. Най-ве­ро­ят­но по­ра­ди нез­ря­лост на дет­с­кия ор­га­ни­зъм, те­зи ре­цеп­то­ри, към ко­и­то би тряб­ва­ло да се прик­ре­пи, не са на­лич­ни или са в мно­го мал­ко ко­ли­чес­т­во и са за­е­ти от грип­ни ви­ру­си при­мер­но. Един стра­ни­чен въп­рос е, да­ли хо­ра­та, бо­ле­ду­ва­щи от грип, ще хва­нат но­вия ви­рус. Не, ня­ма да ста­не - ре­цеп­то­ри­те в клет­ки­те на гор­ни­те ди­ха­тел­ни пъ­ти­ща са ед­ни и съ­щи. За­то­ва и мал­ко ни по­ма­га в мо­мен­та грип­на­та епи­де­мия, вмес­то да ни вре­ди. То­ва е ин­тер­фе­рен­ция - тъй ка­то мес­та­та са за­е­ти, ви­ру­сът ми­на­ва и си оти­ва. Но то­ва не оз­на­ча­ва, че хо­ра­та, пре­бо­ле­ду­ва­ли от грип, при­до­би­ват иму­ни­тет - той е стро­го спе­ци­фи­чен. То­ва е ви­рус, кой­то е не­из­вес­тен, ор­га­низ­мът го сре­ща за пър­ви път, тряб­ва да го взе­ме, да про­из­ве­де ан­ти­те­ла в ром­ки­те на 14 дни, за да бъ­де иму­ни­зи­ран. При вто­ра сре­ща ве­че ще се спра­ви.

- Как­ви мер­ки про­пус­ка­ме?

- Мер­ки, ко­и­то тряб­ва да бъ­дат взе­ти, са нап­ри­мер скри­нин­го­ви­те с тес­та "Има" - "Ня­ма". Още не сме по­лу­чи­ли та­ки­ва тес­то­ве. То­ва е обяс­ни­мо, за­що­то це­ли­ят свят ги тър­си, но тряб­ва­ше да се пог­ри­жим за то­ва мал­ко по-ра­но. Каз­ват, че е скъ­по, но бих пре­по­ръ­ча­ла тес­тът да е със зап­ла­ща­не, той не би тряб­ва­ло да стру­ва по­ве­че от 10 ле­ва. И да бъ­де за­дъл­жи­те­лен по­не за хо­ра, ко­и­то кон­так­ту­ват с мно­го дру­ги. Те­зи тес­то­ве мо­гат страш­но мно­го да по­мог­нат, ка­то ни да­дат ин­фор­ма­ция кол­ко е раз­п­рос­т­ра­нен ви­ру­сът. За­що­то ние се­га из­с­лед­ва­ме са­мо хо­ра, ко­и­то имат сим­п­то­ма­ти­ка, но та­ка пра­ви це­ли­ят свят. Не мо­жем да ка­жем кол­ко хо­ра го пре­на­сят, без да зна­ят. По­не за уяз­ви­ми хо­ра, или за та­ки­ва, ко­и­то са зас­т­ра­ше­ни - ние хо­дим в бол­ни­ца­та, вие хо­ди­те на ра­бо­та, гор­ки­те те­ле­ви­зи­о­не­ри са съ­що на пър­ва ли­ния, до­кол­ко­то виж­дам. Да не са изо­ли­ра­ни от об­щес­т­во­то? То­ва са не­ща, ко­и­то мо­гат да се нап­ра­вят. А дру­го­то, ко­е­то е нуж­но, е об­щес­т­во­то и дър­жа­ва­та се­га да си нап­ра­вят мно­го се­ри­оз­но из­во­ди­те как­ви ле­ка­ри са нуж­ни, ко­га­то се пла­ни­ра обу­че­ни­е­то в близ­ки­те го­ди­ни. Ня­ма нуж­да от 350 бол­ни­ци, къ­де­то ня­ма ни­то един анес­те­зи­о­лог. Проб­ле­мът е лип­са­та на ме­ди­цин­с­ки­те ра­бот­ни­ци, а не не­дос­ти­гът на лег­ла­та в бол­ни­ци­те.

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Препоръчани новини

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички