- Хората, изкарали варицела, ще боледуват по-леко
Читателите на вестник "Стандарт" и агенцията ни standartnews.com вече могат да задават своите въпроси на нашия дългогодишен автор д-р Петър Кътев.
На адрес [email protected] той получава вашите питания, след което отговорите на най-интересните от тях ще бъдат публикувани в традиционната ни рубрика "Ало, докторе!".
"Ако не можеш да победиш врага със сила, победи го с хитрост". Думите са на писателката и сценарист Виктория Айвярд, която е използвала тази мъдрост като основа за сюжета на много свои произведения и ленти. Тази мисъл е доста ценна за онези, които могат да разберат смисъла й. И това е така, защото спестява безкрайно много ненужни главоблъсканици. Човекът, за жалост, винаги е предпочитал да си "счупи главата" поне няколко пъти, за да разбере, че силата не винаги е определящото средство за постигане на резултати. Той не си дава сметка, че тя има много измерения и никак не се ограничава до физическата. Да, тя е важна за физическата издръжливост на хомо сапиенс, но и също толкова за психическата. Последната е не по-малко важна, защото преди тялото да рухне физически, то се компрометира на ментално ниво. От тази точка тръгват и доста проблеми за човека. Нещо, което се дължи на неспособността или на нежеланието на умствено равнище да се разбере, че има ситуация със силно разрушителен ефект за целия организъм.
Тази теза изключително много се отнася за отричането на заболяванията, вече превърнали се във неоспорим факт. Но той е такъв само за специалистите, защото те са хората, които го разбират. Трудно е да се обясни на човек, отричащ десйствителността, каква наистина е тя. Още по-трудно се оказва и да се промени нагласата му спрямо това как следва да се възприемат и тълкуват истините. За тях всички ние казваме, че се борим с всички сили, отирчаме лъжата и я анатемосваме, но по ирония на съдбата, когато истината дойде при нас, я "обвиняваме" в лъжа. Така сътворяваме илюзорния си свят, който отказваме да напуснем дори и с цената на най-ценното - здравето.
Безспорно в последните няколко години се доказа, че то е обект на повече атаки, отколкото реално може да понесе. Излизаме от една диагноза и още преди да сме забравили за нея, вече сме изправени пред риска от появата на друга.
- Въртим се в омагьосън кръг
от който изглежда, че няма излизане. Но всъщност това не е така. Всяко събитие в живота има свое начало и свой край. И двете обаче са подвластни изцяло на човешкото поведение и воля. От него зависи дали ще се допусне самата му поява и колко дълго ще продължи то.
Същото се отнася за болестите. Както многократно е писано и говорено, те се пораждат с човешката "благословия" и се вихрят в организма във времето пак с нея. Макар да има редица диагнози от дългия списък на зоонозите, за да се допусне тяното предаване на хомо сапиенс, отново вината е негова. И това е така, защото в природата има много прости правилa, само че ние, хората, не само че не искаме да разберем, но и не ни пука за тях, просто защото ги приемаме за някакви празни прикази. Но нека си припомним една българска поговрока: "От нищо, нещо"! Ето на този принцип започват най-трудните и
- мъчителни "пътешествия" на човека в битката с болестта
Не че маймунската шарка е тръгнала на шега, но за нейните географски скокове си има причина. Самото наименование на диагнозата е досатъчно стряскащо за човека, но дали страхът от нея ще бъде достатъчен, за да го предпази?
Маймунската шарка представлява зооноза, чийто симптоми много силно наподобяват тези на едрата шарка, макар клинично да не протича със същата тежест. Причинява се от патоген, който принадлежи към рода orthopoxvirus от семейство Poxviridae. Маймунската шарка се предава от инфектиран човек на друг чрез близък контакт с лезии, телесни течности, респираторни капчици и замърсени вещи.
- Инкубационният период обикновено е от 6 до 13 дни
но може да варира от 5 до 21 дни.
Патогенът е в състояние да проникне в тялото през дихателните пътища, очите, носа, устата или посредством рани по кожата,
Първите клинични признаци, с които се сблъсква инфектираният, включват класическите симптоми при шарката. А именно - висока температура, главоболие, подуванe на лимфните възли, болки в гърба и мускулите, силна слабост. Хратерният обрив, който в известна степен е реултат и от температурата, обикновено започва от областта на лицето и постепенно се разпространява по други части на тялото. Това са предимно ходилата и дланите. Типично, появилият се обрив е придружен от неприятен, силен сърбеж, като се видоизменя непрекъснато. В следствие на него по кожата се образуват така наречените струпеи, които впоследствие падат, като не рядко оставят дълбоки белези. За преодоляване на инфекцията обикновено са необходими 14-21 дни. Всичко зависи от общото състояние на организма и, разбира се,
- наличието на други активни инфекциозни заболявания, хронични
такива и трети, които са в период на затишие.
При диагностицирането на маймунската шарка, както и при други заболявания със сходни патологии, е от изключително значение правилното определяне на диагнозата. Тя не се поставя на око, спрямо външните прояви, а се допълва от изследвания. Това е много важно, особено за хора, които по една или друга причина живеят с вече обособено заболяване или група от такива. Те са податливи на усложнения, а също така при тях инкубационният период не следва общоприетото времетраене. Той може да е далеч по-кратък, а протичането на инфекцията да е бурно и трудно за овладяване. Не е ясно и каква би била синергията между маймунската шарка и хроничната диагноза, която се контролира с поддържаща терапия.
Макар да е прието, че шарките, в това число и маймунската, не следва се терапевтират медикаментозно, то това неписано правило не е редно да се приема буквално. Причината за това са именно
- налични болестотворни патогени в организма
които до преди момента на инфектиране с шарката не са проявили своя болестен потенциал. Казано по друг начин, не е имало провокатор, който да отслаби имунната защита и да освободи "духа от бутилката". Ето защо, макар и превантивно, е допустимо използването на антибитични препрати, чиято цел е недопускнаето на развитие на вторична инфекция - често срещан проблем при боледуващите от шарка. Да не говорим, че тя може да потенцира появата на доживотни диагнози като диабета, например. Плюсовете на превантивната терапия, която трябва да се подчертае, че следва да се прилага само от лекар и по негова преценка, съответно и под негов контрол, има за цел именно блокиране на евентурални усложнения, както и скъсяване на периода на боледуване. Той е различен за всеки отделен човек, тъй като организмът е индивидуалист по природа. Например хората, прекарали в детска и юношеска възраст добре познатите ни от медицината шарки, не биха били "жертва" на бурно протичане на маймунския вариант.
- Тази защита се дължи на изградения вече имунитет
към патогена провокатор, даващ възможност на организма своевременно и бързо да разпознае външния агресор. Той е подготвен за него и в голяма степен повлиява силата на вирулентността. Разбира се, този позитивен факт в никакъв случай не означава, че сме защитени от ново инфектиране, което предполага известна степен на повишено внимание към детайлите. Те са важни и нерядко определящи. Но както казва Джей Ашър: "Дори един малък детайл, един случай може да повлияе на целия ви живот"!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
