Събота,

Болка в корема? Може да е инфаркт

От: Д-р Жеко Найчов -
1580
Болка в корема? Може да е инфаркт
A
A
A
  • Открита навреме, исхемична болест на сърцето се повлиява относително добре от лечение
  • Необичайната изява на запушена артерия може да е съпроводена дори с повръщане

Д-р Жеко Найчов завършва медицина в София през 2006 г. Постъпва на работа като ординатор в клиниката по сърдечна и съдова хирургия на МБАЛ "Лозенец", където работи и до днес. През 2009 г. заминава за Япония като редовен докторант в катедрата по хирургия към Хирошимския университет, където защитава докторска степен. След завръщането си в България през 2013 г. става хоноруван асистент към катедрата по хирургия към Медицинския факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски". Участва в различни образователни и научни проекти в България и чужбина. Извън областта на хирургията научните му интереси са свързани с изследвания върху лечебните възможности на различни лекарствени растения.
Всяка седмица д-р Найчов отговаря на въпросите на читателите на "Стандарт". Пишете ни на адрес: agency@standartnews.com

 

Исхемичната болест на сърцето представлява неадекватна доставка на кислород и хранителни вещества до сърдечния мускул. Най-често тя се развива на базата на съдово увреждане от атеросклероза, при което артериите на сърцето се стесняват и запушват.

Нека първо се спрем на това кои са тези артерии. Те са дясната и лявата коронарна артерия, като последната има къс ствол, който много рано се разделя на два клона. Затова в клиничната практика много често се използва изразът "триклонова болест", в случай че е засегната дясната коронарна артерия заедно с двата клона на лявата.

Когато става дума за посоките ляво и дясно в контекста на сърдечната анатомия, човек може доста да се обърка, тъй като много структури, наричани "леви" или "десни", изобщо не се намират там, където очакваме. Така, дясната коронарна артерия реално излиза от аортата отпред, докато лявата - отзад и леко отляво. След това дясната коронарна артерия завива надясно и надолу. Що се отнася до лявата - тя се разделя на два или по-рядко три клона. Единият - предният низходящ клон - продължава напред и надолу, разполагайки се в браздата между двете камери. В по-старите учебници може да се намери

злокобното му название "вдовишката артерия"

тъй като инфарктите в басейна на този клон са много тежки и в миналото често са били смъртоносни. Другият главен клон - циркумфлексната артерия, завива назад и върви между предсърдията и камерите.

Една крайно злощастна особеност на коронарните артерии е, че след като се разклонят, те не комуникират повече помежду си. Следствие от това е, че при стеснение или запушване на някоя артерия, цялата й зона на кръвоснабдяване страда. Именно това се случва при исхемичната болест на сърцето. Когато артерията е стеснена, през по-голямата част от времето пациентът изобщо не усеща това. Но при определени обстоятелства изискванията на сърдечния мускул за кръв могат да станат по-големи от това, което съответната стеснена артерия е в състояние да достави. Тогава се появява болка, която на медицински език се нарича стенокардия или ангина пекторис. Сред народа битуваше названието "гръдна жаба", но забелязвам, че то все по-рядко се използва.

Болката е разположена на широка основа в гърдите, съпроводена е с чувство за недостиг на въздух, понякога се наблюдава излъчване към ръцете - по-често лявата, или към долната челюст. Обикновено се провокира при физическо усилие, емоционално вълнение или при излизане на болния на хладно. Отминава след почивка или при

приложение на нитроглицерин

Когато един такъв пристъп винаги се появява при едни и същи условия и има един и същи характер, тогава го наричаме стабилна стенокардия. При непредсказуема поява на симптомите или при изменение на характера на стабилната стенокардия това, което се получава, е нестабилна стенокардия.

Когато една стеснена артерия съвсем се запуши и това доведе до смърт на клетките, захранвани от съответния съд, състоянието се нарича инфаркт. Неговата изява напомня на стенокардията, но положението е доста по-драматично, обичайните средства не помагат и рискът пациентът да развие тежки усложнения и смърт е много по-голям.

Една необичайна изява на миокардния инфаркт особено когато е засегната долната част на сърцето, е болката в корема. Понякога може да бъде съпроводена с гадене или дори повръщане. Затова е хубаво на всяка коремна болка да се прави и електрокардиограма. Обикновено го казвам на моите студенти така: "Правете ЕКГ, за да не ви дават после по телевизията. Никой не е прокопсал от пестене на кардиографска хартия."

Друг пример за нехарактерно протичане е безболковият инфаркт при диабетиците. Там единственият симптом може да бъде

задух, ако изобщо го има и него

Няма смисъл да ви плаша с това какво представлява инфарктът на миокарда и какви могат да са неговите последствия. Не вярвам, че изобщо може да се намери съвременен човек, който да няма близки, пострадали от тази болест. Затова нека да кажем какво може да се направи, за да го избегнем, или ако не дай Боже, се случи, да намалим щетите от него.

Първо и преди всичко е профилактиката. Мога спокойно да поставя знак на равенство между профилактиката на атеросклерозата, за която писах миналата седмица, и профилактиката на исхемичната болест на сърцето. Умерен начин на живот, пълноценна и разнообразна храна, здравословен режим на движение, контрол на кръвното налягане, контрол на диабета, ако е налице, и редовни профилактични прегледи - това са простички мерки, които със сигурност няма да изкоренят напълно исхемичната болест на сърцето, но тяхното прилагане ще намали значително тежките инциденти. То е същото, както с правилника за движение по пътищата. Стриктното му спазване няма да накара катастрофите да изчезнат напълно. Но те значително ще намалеят - както по честота, така и по тежест.

Другото е да обръщаме внимание на тялото си. Сравнително рядко един инфаркт настъпва като гръм от ясно небе, без преди това да е имало известен период на стенокардия. Така че, когато усетите нещо, което прилича на симптомите, които описах по-горе, обърнете си внимание. Открита навреме, исхемичната болест на сърцето се повлиява относително добре от лечение. В днешно време съществуват два подхода - разширяване на стесненията по съдовете и тяхното заобикаляне.

Разширяването се прави с балон, който се раздува под доста голямо налягане в съда и обикновено

на мястото се оставя една "пружинка"

наречена стент, която да държи съда отворен. Това може да се случи дори в хода на настъпващ инфаркт. Ако стане до един час от началото на болката, последици от инфаркта за сърдечната функция изобщо няма да има. Методът е много удобен за пациента, тъй като въпросният балон се вкарва през периферна артерия на ръката или крака и дискомфортът във връзка с това е минимален.

За заобикалянето на стесненията е необходима намесата на сърдечния хирург. То се постига с изграждането на аортокоронарен байпас. Взима се вена от крака и една доста удобна артерия от предната гръдна стена и с тяхна помощ се прави така, че кръвотокът да заобиколи стеснените места. Операцията е голяма и сложна, следва дълъг възстановителен период.

Защо тогава - ще попитате - не слагате стентове на всички хора, ами трябва да ги оперирате? На първо място, не бива да разглеждаме стентирането и байпасирането като два конкурентно враждуващи си методи за лечение. Те по-скоро се допълват един друг. С множество наблюдения през годините се е насъбрала достатъчно информация и днес ние знаем за кой пациент кой метод би бил най-добър. Има случаи, в който стентирането е за предпочитане. Обратно, при други случаи преживяемостта е доказано по-добра,ако пациентът получи байпас

Общото правило е винаги да се действа спрямо това, което науката е показала, а не с емоционалната прибързаност на това кой от методите е по-малко неприятен за пациента.


Всички новини от категория Здравеопазване.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички