- Ракът на дебелото и правото черво отнема 1 милион живота годишно
- Скринингът е най-важен за ранното откриване на колоректален карцином
Доц. д-р Желязко Арабаджиев е специалист по медицинска онкология с повече от 15 години опит, началник на Клиниката по онкология в Аджибадем СитиКлиник УМБАЛ Токуда - София. Има специализации в Белгия, Израел, Италия, Австрия. Научните му интереси са в областта на рак на гърдата, на простатата, гинекологични и урогенитални тумори, имунотерапия. Председател е на Българското научно дружество по имуноонкология. Член е на авторитетни национални, европейски и американски научни дружества по онкология. Автор е на над 60 статии, публикации в български и международни списания. Носител е на призове и награди от съсловни и пациентски организации.
Всяка седмица доц. Арабаджиев отговаря на въпросите на читателите на "Стандарт". Пишете ни на адрес: [email protected]
Колоректалният рак (Рак на дебелото и правото черво) е третият най-често срещан вид рак в света. През 2020 г. са диагностицирани почти 2 милиона случая. Той е втората най-честа причина за смърт от рак, което води до почти 1 милион смъртни случая годишно. Това е въпреки факта, че съществуват ефективни техники за скрининг, които биха могли да намалят броя на смъртните случаи от това заболяване.
Месецът на осведомеността за колоректален рак се отбелязва през март, за да се подчертае важността на скрининга, както и за насърчаване на навици за здравословен начин на живот, които могат да намалят риска на човек от развитие на рак на дебелото черво, ректума или ануса - трите различни вида рак, наричани общо колоректален рак.
Международната агенция за изследване на рака (IARC) изчислява, че глобалното бреме на колоректалния рак ще бъде се увеличава с 56% между 2020 г. и 2040 г., до повече от 3 милиона нови случая годишно. Очакваното увеличение на броя на смъртните случаи от болестта е дори по-голям - с 69%, до около 1,6 милиона смъртни случая в световен мащаб през 2040 г.
Очаква се
- увеличението на новите случаи
да настъпи в страни с висок индекс на човешко развитие, обикновено определяни и наричани "богати държави".
Изследователите на IARC са доказали, че различни фактори могат да увеличат или намалят риска от развитие на колоректален рак. Повечето от тези фактори също влияят на риска от развитие на други видове рак, като по подобен начин се увеличават или намаляват.
Например консумацията на алкохол е причина за повече от 160 000 нови случая на колоректален рак през 2020 г., или 8% от всички случаи на заболяването, диагностицирано през тази година. Консумацията на алкохол също увеличава риска от развитие на най-малко шест други вида рак, включително рак на черния дроб и рак на гърдата.
Други известни рискови фактори за рак включват тютюнопушенето, което причинява рак на белия дроб, и човешки папиломен вирус (HPV) инфекция, която причинява рак на маточната шийка. И двата рискови фактора също допринасят за тежестта на колоректален рак.
Друг фактор, който повишава риска от развитие на колоректален рак, е затлъстяването.
- Затлъстяването се счита за отговорно
за повече от 85 000 случая на рак на дебелото черво и 25 000 случая на рак на ректума, диагностицирани през 2012 г., или около 23% от всички случаи на рак диагностицирани през тази година. Като цяло счита се, че затлъстяването увеличава индивидуалният риск от развитие на поне 7 вида рак.
Здравословно намаляване на теглото, физическата активност и диетите, богати на риба, плодове и зеленчуци, могат да намалят риска от развитие на колоректален рак. Участие в добре организиран популационен скрининг увеличава шанса за откриване на колоректален рак, когато е в по-ранен и потенциално по-управляем и лечим стадий.
Въпросите днес:
1. Какви са симптомите на рака на дебелото и правото черво?
В зависимост от значимостта си симптомите се делят на:
A. симптоми за висок риск (алармиращи симптоми) - налагат незабавно насочване към специалист гастроентеролог и/или хирург
a. ректално кървене с промяна в ритъма на дефекация и/или диарийни изхождания, с давност повече от 4 седмици;
b. палпираща се формация в дясна коремна половина по хода на дебело черво;
c. палпиращ се тумор в ректум (при тазов тумор извън ректума - насочване към гинеколог при жени и уролог при мъже);
d. персистиращо ректално кървене, без анални симптоми при пациенти ? 50 години;
e. необяснима желязодефицитна анемия (хемоглобин < 110 g/l при мъже и емоглобин <100 g/l при жени в менопауза).
B. симптоми за нисък риск - също налагат изследване от специалист при персистиране и липса на подобрение от лечение или рецидив след спиране на лечение.
a. ректално кървене с анални симптоми (пролапс на ректум, фисура, възпалени хемороиди, сърбеж, анален дискомфорт);
b. коремна болка без палпираща се туморна формация и без данни за чревна обструкция;
c. промяна в ритъма на дефекация - затруднено изхождане с отделяне на твърди фекалии.
2. Какви изследвания и към кой специалист да се обърна за помощ?
Специалистите по гастроентерология са тези, към които трябва да бъде насочен пациент със споменатите по-горе симптоми. При неовладяващо се кървене и при напълно запушване на червото от тумора, силни коремни болки или повръщане (симптоми на остър корем) специалист-хирург трябва да прецени необходимостта от спешна коремна операция.
Диагнозата колоректален карцином се поставя на базата на данни от историята на оплакванията (анамнеза на пациента), клиничния преглед, образно изследване и хистологично потвърждение.
За цялостно стадиране на КРК е уместно да се проведе компютър-томографско (КТ) изследване, магнитно-резонансна томография (МРТ) или позитрон-емисионна томография с компютърна томография (ПЕТ/КТ). С тези образни методи ще се прецени наличието на разпространение (метастази) от КРК извън червото.
Фиброколоноскопията (изследване на дебелото черво с оптичен апарат) остава "златен стандарт" за диагностика на туморите на долният храносмилателен тракт. Важно е да се подчертае, че при това изследване не само огледа на лигавицата, а взимането на биопсия от съмнителни за рак зони е много важно да се случи. Именно материалът от биопсията се преглежда от специалист патолог и се поставя диагнозата рак (най-често в 40-60% от случаите това е от вида на аденокарциномите).
3. Какви са видовете лечения и в кои стадий на болестта?
Шансовете за излекуване на КРК са свързани със стадиите на болестта при диагностиката. Повечето злокачествени тумори се групират в четири стадия - от I до IV, като първи стадий е най-ранен, а IV - най-напреднал с наличие на далечни метастази. Достигане на 5-годишна преживяемост при диагностициране на КРК в първи стадий на болестта може да се очаква при 98.6%, а в IV стадий - само при 13.4%. Затова ранната диагностика на дебелочревният карцином е много важна и може да се случи в добре организирани скринингови програми. Хирургичното лечение е водещо във стадий от I до III, като в зависимост от характеристиките на тумора - размери, разпространение или ангажиране на лимфни възли, следоперативно пациентът провежда химиотерапия, с профилактична цел за недопускане на ранни рецидиви на болестта. При карцином на правото черво (ректум) в тези стадии винаги трябва да се обсъжда предоперативно лъчелечение с или без добавяне на химиотерапия. Ефектът на предоперативното лъчелечение понякога е отличен и може да доведе до пълно унищожаване на туморната формация в червото. В стадий IV, свързващ се с далечни метастази, най-често в черен дроб и бели дробове, хирургичното отстраняване на първичният тумор не се свързва с удължаване на преживяемостта на пациента и затова не се провежда. Единственото показание за хирургична интервенция в този стадий е при пълно запушване на червото от тумора или при обилно кървене. В този стадий на болестта основното лечение е с химиотерапията. С напредване изучаването на генома на клетката, в лечението на онкологичните заболявания все по-важно е да се определи генетичният тип на туморните клетки. Генетичното изследване на мутации в гена RAS, BRAF и други определят добавяне на биологична терапия с антитела към химиотерапията, с което се увеличава ефективността и.
4. Химиотерапията ли е единственият лекарствен метод на лечение?
Химиотерапията е единственият лекарствен избор за следоперативно лечение при КРК, както и "гръбнака" на лекарственото лечение при метастатична болест. С геномното профилиране, което задължително трябва да се провежда при всички пациенти с IV стадий на КРК преди началото на лечението, към химиотерапия се добавя и биотерапия със съответни антитела. Стратегията за лечение на метастатичен колоректален карцином, базирана на химиотерапия, отскоро се промени. Имунотерапията навлезе като средство на първи избор при тези пациенти, чийто тумори показват белези на генетичен дефект предполагащ, отговор към един от видовете инхибитори на имунни контролни точки. Тестовете и самото лечение с този медикамент вече е налично с България и се поема напълно от здравното осигуряване, затова онколозите трябва да изследват туморните материали и да преценяват възможността за започване на лечението на метастатичен колоректален карцином с имунотерапия вместо с химио-био терапия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
