Новият закон прави несъбираеми социалните дългове
Позиция на Камарата на частните съдебни изпълнители излезе във връзка с предложенията за промени в Закона за частните съдебни изпълнители, внесени в Народното събрание:
Ето какво гласи тя:
Депутатите удариха малкия човек и дадоха рамо на големите и на монополите
Ако атаките продължат, заплати и издръжки за деца ще станат несъбираеми, общините и бюджетът ще губят, а междуфирмената задлъжнялост пак ще скочи.
Демонизирането на частните съдебни изпълнители и популисткото им използване е опасна игра на ръба на закона. Тя насърчава задлъжнялостта и погазването на правилата. Организаторите на тази игра дължат много отговори на стотиците хиляди български кредитори – малки и средни предприятия, общини, граждани.
Заради тежката социална и икономическа ситуация, в която се намират част от хората, които не успяват да погасяват задълженията си, Камарата на частните съдебни изпълнители предложи социален пакет от поправки в ГПК, сред които и създаване на гаранции за несеквестируемите вземания за детски надбавки, болнични, инвалидни пенсии и други социални плащания. На тях обаче не се реагира публично.
ЧСИ не са отговорни за кризата и за проблемите на отделния кредитор. Те стоят между кредитора и длъжника и чрез закона и съдебни решения, връщат дължимото на този, който е дал заем и не си получава парите обратно. Както длъжниците, така и кредиторите могат да бъдат социално уязвими, могат да затворят бизнеса си и да се лишат от прехрана, ако не си получат обратно дължимото. Само за 2013 г. ЧСИ върнаха 150 милиона лева на граждани-кредитори, 16 милиона лева от тях са неизплатени заплати на работници, над 3 милиона лева са дължимите детски издръжки. Близо 500 млн. лева са възстановени на бизнеса за същия период. Статистиката ясно показва, че намаляват делата на банките, но е постоянен ръстът на дела в полза на гражданите и бизнеса.
ЧСИ не са събирачи на дългове и не действат нерегламентирано и силово. Най-малко пък си позволяват произвол. ЧСИ изпълняват съдебни решения и са част от съдебната система. Те са и инструментът, контролиран от държавата, който възпира мутренското събиране на задължения.
Не таксите на ЧСИ са високи, а е висок целият „пакет" от държавни такси и адвокатски хонорари, който длъжникът получава чрез ЧСИ.
Именно заради зачестилите обвинения за прекомерно нарастване на дълговете на длъжници, след начисляване на такси, Камарата на частните съдебни изпълнители предоставя информация за всички видове такси, които се калкулират при образуването на изпълнително производство от частен съдебен изпълнител.
Каква е структурата на таксите?
Предоставяме и следният базов пример за нарастване на задължение при дълг между 100 и 1000 лева лева:
- от 25 до 55 лева - държавна такса на съда
- минимум 300 лева - адвокатско или юрисконсулстко възнаграждение в производството пред съда
- 350 лeва минимум адвокатско или юрисконсулстко възнаграждение по изпълнителното дело пред ЧСИ
- лихви или неустойки по договори, които могат да надхвърлят главницата
Общо: минимум с 805 лева скача дългът преди ЧСИ да е начислил и един лев своя такса.
В масовия случай таксата на ЧСИ за дълг от 100 лева е под 100 лева, а за дълг от 1000 лева – под 200 лева.
Само в някои случаи таксата на ЧСИ може да надвиши 100 лева, ако длъжникът не плати дълга си, производството продължи с години и се наложи извършването на допълнителни действия.
Камарата на частните съдебни изпълнители дава този пример не само заради незаслужените обвинения срещу професията за нарастването на дълга.
Темата има социални измерения, защото най-често около тази сума варират неизплатени трудови възнаграждения, издръжки на деца, дължими към местните бюджети данъци и такси. До момента ЧСИ са най-ефективни при връщането им. Гласуваните на първо четене промени в Закона за частните съдебни изпълнители, според които размерът на таксите не трябва да надхвърля размерът на дълга, ще направят несъбираеми „социалните" дългове за заплати и детски издръжки. Ще бъде предизвикано и масово неплащане на малките дългове, което ще засегне драстично и приходите на публичните институции, общините.
Ясно е и какви катастрофални последици за бизнеса, банковата система и гражданския оборот би имало законовото послание, че задължения до определен размер не се събират принудително – никой няма да ги плаща.
Категорични сме още, че от промяната, с която се намалява пропорционалната такса на ЧСИ при погасяване на дълг в срока за доброволно изпълнение, интерес имат не гражданите, а големите компании, застрахователи и монополи, защото са единствените длъжници, способни да платят в този срок. А те обикновено са осъдени от граждани. Практиката е категорична, че обикновеният длъжник – физическо лице, не е в състояние да се издължи в този срок и поправката няма как да бъде в негова полза. За масовия длъжник въпросната такса, на фона на всички останали държавни такси и адвокатски хонорари, е почти символична.
Тези промени отварят нови проблеми, за които законодателят не си дава сметка. Премахването, изцяло или частично на пропорционалната такса ще развърже ръцете на длъжника в срока за доброволно изпълнение да прехвърля имущество, да тегли сумите от банковите си сметки, а кредиторът ще остане без средствата, на които има право. От там крачката до скок на между фирмената задлъжнялост, рисковете за банковата стабилност и компрометиране на съдебна система е само една.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
