Г-н Славчев като председател на партия МИР бяхте поканен и взехте участие в кръглата маса „Лява България – идеи, политики, обединение“, която си постави за цел създаване на широк ляв фронт. Какви са Вашите впечатления и успяхте ли да стигнете до единодействие?
Първо, успяхме да проведем един откровен разговор и второ, да очертаем няколко теми и политики, около които да търсим обединение. Тук е мястото да кажа, че партия МИР се позиционира в политическото пространство като партия ляво-център. Ние смятаме, че за да е здраво и устойчиво едно общество, то не трябва да съществува дисбаланс между свободата и справедливостта. Именно затова по време на кръглата маса предложих един от важните въпроси, които да обсъдим и да търсим заедно решение е как двата основополагащи принципа на справедливостта и свободата на личността едновременно и балансирано да присъстват в живота на българските граждани. Предложих също да се обединим около принципи, ценности, политики и приоритети, а не около личности. Моето предложение в тази връзка беше да изградим една мрежа от партии, които са ляво-център, граждански и неправителствени организации, като в мрежата да влязат и кметове, интелектуалци, общественици и експерти. За да е успешна и ефективна мрежата предложих всяка една от партиите и субектите в нея да бъдат равнопоставени и мисля, че всички участници в кръглата маса се обединихме около това. Взехме също така решение да се направи контактна група с представители на всички партии, която в най-кратки срокове да изготви план за действие и да предложи конкретни следващи стъпки. С вчерашната дискусия на практика поставихме началото на създаването на единен фронт или мрежа от партии и организации, които поставят обществения интерес над тяснопартийния си. Мисля, че ако успеем да реализираме всичко, за което си говорихме и около което се обединихме, то много скоро тази мрежа ще успее да спечели доверието на честните, моралните и родолюбивите българи и ще стане основен фактор в обществено-политическия живот на България.
Кои са темите и политиките, около които предлагате да се обедините?
На първо място това са моралът и етиката, които регулират обществените и междуличностни отношения и съхраняването на традиционните ни български ценности. Именно затова от партия МИР предлагаме да се обсъдят и да се приемат общоприети етични правила, които да залегнат в основата на правната система на държавата и на нов Обществен договор, чрез който ще бъдат гарантирани позитивните права на гражданите, както и създаването на възможност те да изпълняват възложените им задължения и отговорности. В тази връзка предлагаме да се обсъди и да се подготвят изменения в Конституцията на България, като в нея да бъдат гарантирани от държавата правото на безплатно образование и медицинско обслужване, на жилище, на чиста околна среда, на реален средноевропейски стандарт на живот и периоди на почивка и отдих за всички граждани. Смятаме, че само по този начин политическата класа ще бъде принудена да организира и управлява страната така, че да създава условия за генериране на високи приходи от производствена и търговска дейност, с които държавата справедливо да осигурява достоен живот за всички български граждани, особено на пенсионерите, социално слабите и хората в неравностойно положение. На практика чрез приемането на нов Обществен договор ще успеем да преодолеем политическата, конституционната и моралната криза, в която се намира в момента страната.
По времена кръглата маса направихте конкретно предложение как българската икономика да стане работеща и ефективна. Кажете ни как може да стане това според Вас?
От партия МИР предлагаме да постигнем това чрез въвеждането на доказания немски модел на социално-пазарно стопанство като основа на българската икономика. Този икономически модел, създаден от проф. Лудвиг Ерхард беше наложен в Германия веднага след краха и след Втората световна война и я превръща в икономическото чудо на Европа. Този модел е работещ при криза, такава, в каквото страната ни се намира в момента и според нас прилагането на този доказан немски модел е единственият начин да излезем от кризата и да превърнем България в силна, социална и индустриална държава. Целите на социално-пазарното стопанство са пълната заетост на капитала и труда, т.е. всички да печелят и работници и работодатели, устойчивото икономическо развитие, стабилните пари, свободното икономическо състояние. Това е единствената доказана практика, която е адекватна на изискванията на съвременното ни общество и стопанство. Само тя ще измъкне България от сегашната криза и безизходица. Социално-пазарното стопанство дава пълна свобода на предприемачите за постигане на максимална ефективност на дейността им, способства за високи печалби, създава много нови работни места, освобождава финансови средства за иновации и внедряване на високи технологии, осигурява конкурентни условия за малкия и среден бизнес на пазарна основа и др. Успоредно с това чрез прогресивната данъчна ставка и ефективно работещата данъчна администрация, държавата гарантира справедливото преразпределение на държавните бюджетни и извънбюджетни средства към хората в неравностойно положение, пенсионерите, учащите се, към работещите в обслужващата сфера. Най-общо казано концепцията на социално-пазарното стопанство е всеки работлив българин да бъде благосъстоятелен, т.е. достойно съществуване на всеки. Всички тези наши предложения всъщност са в основата на един нов и морален вариант на социално-пазарно стопанство, който ще даде възможност на 80 % от българските граждани да имат постоянни, сигурни и високи доходи, т.е. в България ще се създаде истинска средна класа. Така няма да има социални напрежения и протести, ще има свобода и справедливост и уникален баланс между тях.
Каква външната политика според Вас трябва да води България и стигнахте ли до консенсус по този въпрос на кръглата маса?
Трябва да се отдели специално внимание на външната политика на България и приоритетите ни в международните отношения. Нито една политическа сила в България не може да пренебрегне традицията и исторически формиралите се отношения между близки по своята душевност и вяра народи, такива каквито са руският и българският. Въпреки че България в две световни войни е била на страната на Германия, на нашата територия няма немски военни паметници, а има над 500 паметника на загинали руски воини по време на Руско-турската освободителна война. В България има голямо турско етническо малцинство, което изисква нормални, добросъседски отношения с Турция. Също така в течение на много години Германия е имала трайно присъствие в България, преди всичко в областта на икономиката, което определя и вектора в нашите отношения с нея – взаимноизгодно сътрудничество и поддържане на традиционни научно-технически и външно-търговски връзки. Безспорно формулата е добри партньорски отношения със страните, с които сме в договорни отношения, добросъседски и уважителни отношения с всички европейски държави и велики сили, засилено икономическо взаимодействие с онези страни, които проявяват интерес в областта на инфраструктурата, аграрно-промишленото производство, леката промишленост, туризма и високите технологии на България. Националният интерес на България изисква страната ни да води балансирана външна политика, както и Черноморският регион и България да бъдат зона на мира и мисля, че това е един от задължителните въпроси, по които трябва да имаме съгласие и около които трябва да търсим обединение.
Може ли с няколко изречения да опишете какво според Вас е модерното ляво?
Целта на модерното ляво е да защити общочовешките ценности, собствената идентичност и традициите на народа, както и да гарантира висока ефективност от високотехнологичния труд на трудещите се. Родолюбието, инициативността и моралът са в основата на идеята за модерното ляво, което обединява приятели по целия свят, приемащи тези общи ценности. То включва изграждането на мрежаот хора и организации, които споделят основните ценности за мир, братство, солидарност, свобода и справедливост.
Симеон Славчев е роден на 14 юни 1978 г. в град Варна. Средното си образование завършва в 34-то СОУ "Стою Шишков" в София с профил история, литература и философия. Висшето си образование завършва в Технически университет - София и е инженер-магистър по "Индустриален мениджмънт". Завършил е "Академия за социална политика" на Института за социална интеграция и има придобита допълнителна професионална квалификация по "Управленски умения". Специализирал е "Политически мениджмънт" в Българското училище за политика към Нов български университет. Има над 15 години управленски опит, като мениджър и ръководител на проекти. През 2015 г. е избран за общински съветник в София и в мандат 2015-2019 г. е един от най-активните общински съветници в столицата. Учредител и председател на политическа партия МИР (Морал, Инициативност, Родолюбие).
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
