Вторник,

НС обсъди развитието на изостаналите региони

От: Администратор -
НС обсъди развитието на изостаналите региони
A
A
A

София. „Политики за развитие на изостаналите региони" беше темата на публично изслушване в Народното събрание с участието на председателя на Европейския икономически и социален комитет Анри Малос. Събитието бе под патронажа на председателя на парламента Михаил Миков и е съвместна инициатива на Народното събрание, Европейския икономически и социален комитет и Икономическия и социален съвет на Република България, предадоха от пресцентъра на НС.

Миков отбеляза при откриването, че различията в развитието между отделните страни и региони имат няколко нива. Първото е европейското – различията между отделните страни, а другото равнище е вътре в страните, посочи той. Председателят на парламента допълни, че в Югозападния район на България брутният вътрешен продукт на човек, паритет на покупателната способност, е около 2,6 пъти по-голям от този в Северозападния район. Другото равнище са вътрешнорегионалните диспропорции между областите и общините в отделните региони като тези между София и шестте големи града и останалата територия на страната.

Това са проблеми, които не са само български, а на цяла Европа, посочи председателят на парламента. Преодоляването на различията изискват целенасочени политики за намаляване на неравенствата и постигане на целта сближаване, допълни той. Михаил Миков благодари на депутатите от Румъния и Гърция за участието в дискусията по тема, която е изключително важна за Югоизточна Европа. Нейното обсъждане в европейския контекст заедно с Европейския икономически и социален комитет ще допринесе за обръщане на по-сериозно внимание на тези проблеми, респективно на политики за тяхното решаване, каза председателят на Народното събрание.

Трябва да настояваме за една по-категорична, по-силна, по-ясна политика за кохезия в Европейския съюз, заяви още Михаил Миков. "Въпросът с изостаналите региони е част от една голяма политическа и философска тема за неравенството. Преодоляването на различията между районите изисква полагане на комплексни европейски, национални и местни политики", добави той.

Анри Малос посочи, че задачата на Комитета като европейска институция е да участва активно в обществените дебати и да помага за осъществяването на необходимите реформи. Той отбеляза, че негов приоритет като председател на Комитета са проблемите, свързани с регионалното развитие, развитието на селските райони. Вие ще имате достъп до средства от ЕС, но трябва да имате собствена визия за това какво да правите в региона, за местно развитие, за човешките ресурси, подчерта Анри Малос. Според него необходима е по-добра инфраструктура, развитие на образованието и създаването на технически и производствени умения. Председателят на Европейския икономически и социален комитет за втори път посещава България в рамките на последния месец и това е едно от свидетелствата за неговата трайна ангажираност към решаването на актуални проблеми в страната ни.

Проблемът за диспропорциите не е уникален за България, подчерта Анри Малос. Той посочи, че е полезно да се обменя опит със съседните страни и да се търсят възможности за осъществяване на трансгранично сътрудничество. ЕС днес страда от липса на доверие и легитимност, затова на европейските избори се надяваме да постигнем нов, по-отворен парламент, заяви председателят на Европейския икономически и социален комитет. Трябва да запазим разнообразието в ЕС, но развивайки регионите, посочи председателят на Европейския икономически и социален комитет ресурси и припомни мотото на ЕС „Единни в многообразието".

Вицепремиерът и министър на правосъдието Зинаида Златанова отбеляза, че един от най-важните приоритети на ЕС за периода 2014 – 2020 г. е да бъдат подпомогнати по-слабо развитите региони да подобрят своите перспективи. Правителството ще продължи действията си за подобряване на качеството на живот в по-слабо развитите райони, като използва кохезионната политика като един от инструментите, осигуряващи намаляване на различията в регионите. Към момента от структурните фондове са инвестирани общо над 12,4 млрд. лева в шестте български района за планиране, посочи Златанова. По думите й всички тези инвестиции неминуемо водят до подобряване на качеството на живот като ефектът от тях ще бъде още по-осезаем през следващите години. Министър Златанова отбеляза, че са рехабилитирани 205 км. жп линии, изградени са 18 км. нови жп линии, 13 метростанции с 13,2 км. метролинии, 141 км. автомагистрали, 650 км. общински пътища, изградени и реконструирани са канализационни мрежи с дължина 151 км. и водопроводна мрежа с дължина 124 км.

Заложеният в Споразумението за партньорство интегриран подход към териториалното развитие е насочен към намаляване на социалните, икономическите и териториалните различия едновременно, отбеляза Зинаида Златанова. За постигане на този подход планираме да се възползваме изцяло от новите форми на финансиране, които ни дават регламентите за новия пограмен период и новата политика, заяви тя. За първи път в Споразумението беше посочен конкретен регион в страната, който се нуждае от интегрирана териториална инвестиция, защото е най-бедният регион в целия ЕС – Северозападният, отбеляза Зинаида Златанова.

Министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева посочи, че намаляването на социално-икономическото различие между регионите в България е основен приоритет на правителството. За жалост през последните четири години дисбалансът на национално ниво се задълбочи, а на европейско ниво не можем да се похвалим с напредък, отбеляза тя. Ключовите приоритети в разработената национална стратегия за регионално развитие на България до 2022 г. са насочени към активизиране на специфичния потенциал на регионалните и местни икономики и подкрепа за повишаване на конкурентноспособността на малкия и среден бизнес, подчерта министърът и добави, че за създаване на по-добра бизнес-среда са предвидени мерки за подобряване на транспортната свързаност и осигуряване с техническа инфраструктура на слаборазвитите региони. Предвижда се да се подкрепя и възстановяването на традиционни икономически дейности и създаването на възможности за въвеждане на нови технологии и иновации в малки и средни предприятия в изостанали, гранични, периферни и селски райони.

Десислава Терзиева отбеляза, че за първи път тази година българското правителство е направило публична инвестиционна програма в размер на 500 милиона лева. Това е първа стъпка, но е и ясен знак към ЕС, че България се ангажира и с бюджетни средства да започне да инвестира в инфраструктурата на регионите, за да стимулира икономическия растеж и създаването на работни места, подчерта тя. До края на годината предвиждаме около 90 километра нови магистрали да бъдат построени, а 50 милиона лева са предвидените бюджетни средства за ремонт на близо 250 километра пътища 1 и 2 клас, които свързват малките населени места.

150 милиона лева е заделеният ресурс за регионалния туризъм през следващия програмен период и това е израз на волята на правителството да продължи да инвестира в този сектор, заяви министър Терзиева. Тя уточни, че тези инвестиции ще бъдат интегрирани, няма да бъдат „на парче" и трябва да надграждат предишни проекти.

Председателят на Икономическия и социален съвет на Република България Лалко Дулевски отбеляза, че липсват определени елементи, които не позволяват да се завърши целият пъзел от ефективно и адекватно решаване на проблемите за развитието, особено в малките и изостаналите региони в България. Страната ни има много добри документи, но на местния бизнес, синдикати и власт им липсва пълната практическа и конкретна информация за възможностите за финансиране през следващия период по линия на европейските фондове, по трансграничното сътрудничество и т.н. Лалко Дулевски посочи, че институциите трябва да подготвят тази информация в ясен и конкретен вид като наръчник за малкия и среден бизнес. Той подчерта, че в изостаналите региони има обективна предпоставка, която е възможно да се превърне в бедствие, и това е тяхното демографско развитие.

Депутатът от парламента на Румъния Ана Бирчал подчерта, че страната й има силен интерес към регионалната политика, защото 7 региона изпитват трудности и са изправени пред предизвикателства. За нашите държави е много добре, че кохезионната политика остава една от приоритетните на ЕС, отбеляза тя и добави, че Румъния е помогнала за запазването на значителен дял от средствата в европейските фондове за кохезия. По думите на Ана Бирчал това е продиктувано от нуждата да се справим с конкурентния натиск, който ЕС има в глобален аспект, а от друга страна – заради вътрешните предизвикателства, свързани с преодоляването на социалните и икономическите различия. Споделеният опит и доброто сътрудничество са основна съставка в рецептата за засилване на нашия регион в ЕС и извън него, добави тя.

Народният представител в Камарата на депутатите на Гърция Йоанис Кефалоянис посочи, че във време на криза се пораждат повече дисбаланси в целия ЕС, а съществуващите се задълбочават и се появяват в държави-членки. Според него това налага да се преразгледа цялата политика на държавите-членки и изпълнението на стратегията Европа 2020, защото въпреки политиката на сближаване в следствие на кризата Европа не е показала необходимите резултати.

Във форума участваха народни представители от парламентите на България, Гърция и Румъния, членове на Икономическия и социален съвет, представители на Агенцията по заетостта и на Българската агенция за инвестиции, на местната власт, синдикатите и работодателските организации.

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички