Д-р Радина Андонова е на 30 г. Завършва медицина в МУ София през 2011 г. с отличен успех. Специализира "Инфекциозни болести" в клиниката към ВМА, в момента е докторант там. Носител на пет международни и три национални награди. Преминала е обучения в Дания, Испания, Ирландия, Холандия, Словакия, Швейцария. Член на Български лекарски съюз, Българско дружество по инфекциозни болести, European Society of Clinical Microbiology and Infectious Diseases (ESCMID). Печели второ място в конкурса „Млад медик 2017 г.", организиран от вестник „Стандарт" и Български лекарски съюз, в категория „Лекари, обучаващи се в доктурантура". В свободното си време свири на пиано и чете книги. Любимият й композитор е Рахманинов, а от писателите най-много харесва Ремарк.
- С какво ви заинтригува медицината?
- В семейството ми няма лекари, представата ми за лекарската професия се базира изцяло на прочетени в детството ми книги. Може би най-голямо влияние ми оказа книжката „Знахар" на Тадеуш Доленга-Мостович. Но никой, избирайки тази професия, не може да си представи с какво ще се сблъска след това. Преди да избереш медицина, трябва да умееш да пренебрегваш всеки път себе си в името на нечий живот и здраве. Това е най-важното. До последно в ученическите си години мислех да кандидатствам в Консерваторията, защото от 13 години свирех на пиано. Но мой близък човек се разболя тежко, беше с онкологично заболяване. В момента е жив и здрав. Благодарение на него видях, че медицината помага и това окончателно затвърди избора ми.
- Може ли да се направи паралел между изкуството да свириш на пиано и медицината?
- Медицината също е изкуство. Но и двете искат отдаване и себеотрицание. И при двете няма как да се получи само с таланат, но пък и при двете трябва да го имаш, защото само с усилие не става. Себеотрицанието и талантът са двете неща, които човек трябва да притежава, за да се занимава с медицина.
- Защо решихте да специализирате инфекциозни болести?
- Избрах специалността си в края на своето обучение и се влюбих в нея още при първите упражнения. Тя не е от популярните специалности. Голяма част от диагностично и терапевтично неясните пациенти обикновено стигат до нас. Инфектологията е изключително динамична и интердисциплинарна наука, която събира в себе си фундаментални специалности като вътрешни болести, педиатрия, неврология. Освен това голяма част от заболяванията ни са напълно лечими.
- Може би за България не е толкова разпространена специалността, но хората се сблъскват с множество инфекциозни заболявания.
- Много зависи за кой регион говорим. В евроепйските държави, САЩ, по-голяма част от азиатските държави, инфектологията е много високо оценявана. Тъй като бях на специализация в Швейцария, а и в други по-развити държави, мога да кажа, че там се обръща повече внимание на инфекциозните заболявания като цяло, както и на тези при болни, които са с подтиснат имунитет, с онкологични заболявания и трансплантации.
- Какво трябва да знаят хората, за да се предпазят от инфекциозни заболявания?
- Инфекциозните заболявания, контагиозните, особено през лятото се предават предимно по фекално-орален път и трябва да се спазва добра хигиена, непрекъснато да се мият ръцете. Други са арбовирусните инфекции, основно тези, предавани от кърлежи, лаймаската болест и др. – добре е да използваме репеленти, когато сме сред природата и да се проверяваме всеки път, когато сме били там. За зимните месеци са характерни респиратоните инфекции, които са високо контагиозни и е по-трудно да се препазим от тях. Трябва постоянно да се проветряват помещенията. Какво ще бъде лечението, зависи дали заболяването е вирусно или бактериално. Молбата ми е, когато пред даден пациент стои въпросът за антибиотично лечение или изолирането на причинител, да се консултира със специалист, защото понякога съвсем малка разлика в диагнозите може да струва много на пациента.
- Какъв е принципът за установяване на инфекциозно заболяване и на неговия причинител?
- Пациентите постъпват в болница с различни симптоми. При нас е много характерно дадено заболяване да се отнася към някакъв синдромокомплекс. Когато се наблюдават два или три синдрома, типични за дадено заболяване, с помощта на лабораторни изследвания се ориентираме дали става дума за бактериално, вирусно или гъбично такова. Ако животът на пациента е застрашен, се започва емпирична терапия, докато се установи евентуалния причинител. Но лабораториите дават сравнително бързо резултат и ние можем да се ориентираме, така че да започнем адекватна терапия.
- До колко е опасно прескачането на микробиологичното изследване?
- Когато терапия се започва без доказан микробиологичен агент и антибиограма, а често пъти пациентите без надзор спират лечението по средата, щом се почувстват добре, това е условие за създаване на резистентност. Тя е доста голяма заплаха, защото идва момент, в който нови антибиотици не излизат, а микроорганизмите стават резистентни на вече известните и няма с какво да се лекуват по-нататък пациентите. Затова е редно терапията да бъде винаги прецизирана и да трае точно толкова време, колкото е казано на пациента.
- Един от най-големите проблеми в света е високата резистентност към антибиотиците. Къде стои България?
- Не сме в добрата половина на картата. Справянето с антибиотичната резистенстност и инфекциозният контрол са две неща, които изискват доста голям финансов ресурс. Свързано е с медицински персонал, който да обслужва само съответния пациент, който е например с резистентен микроорганизъм. Да има стаи, които да бъдат само за тези пациенти. Причината не е в подготовката на екипите, а че просто не можем да си го позволим. За антибиотиците и другите препарати - аз като кадър на ВМА мисля, че съм от късметлиите в този аспект, защото може би това е било звеното, в което изначално са постъпвали нови антибиотични и антивирусни препарати, които ние сме прилагали. Но когато болницата и държавата нямат средствата да ги купуват, няма как да се лекува с тях.
- Какво трябва да се промени, за да можем да разполагаме с последно поколение антибиотични препарати?
- Аз не съм в позицията, а може би нямам и необходимите познания, за да имам конкретно отношение към здравната реформа. Но тези хора, от които зависи, трябва да престанат да мислят за сега и да започнат да мислят за бъдещето. Да не се закърпва ситуацията за момента, а да бъде нещо устойчиво и трайно. Затова мисля, че медицината е изкуство, защото когато не разполагаш с финансовия ресурс и те ограничава здравната система, ти разчиташ на своята интуиция и буквално изсмукваш от себе си всичко, което можеш да приложиш.
- До колко е водеща връзката лекар – пациент в медицинската практика?
- Тази връзка е половината от лечението. В последно време се наблюдаваха кампании, които натрапваха негативно отношение към лекарите. Има редица медии, които изтъкват лекарската грешка, но когато има някакъв успех, много малко се говори за него. Това създава негативно отношение у пациента към лекаря. И когато такъв пациент дойде, най-трудното нещо е да успееш да го предразположиш, за да ти вярва и да му докажеш, че ти си този, който мисли за него и че в случая всичко зависи от теб. Отношението между лекаря и пациента е това, което те прави иситински лекар.
- Защо и лекарите, и пациентите са толкова разочаровани от българското здравеопазване?
- Има много недоразумения. Системата е някак много нелогична. Тя не е в помощ нито на лекаря, нито на пациента. Заплащането не е най-важното и не е водещият фактор, по-скоро може би е организацията. Неразбориите, които са в здравеопазването, чисто организационно и административно са свързани и с това, че трябва да се занимаваме с толкова много бумащина, което ни губи от времето за пациента. Но при нас основното, от което страдаме, е, че сме недооценени от пациентите. Постоянно сме под наблюдение, под контрол, постоянно се чака да допуснеш грешка. Човек не е безгрешен и рано или късно може да се случи. Но все пак е важно е да попаднеш сред хора, за да станеш човек.
- С какво се сблъсква един докторант ?
- Това не е проблем само в медицината, а на цялата научна гилдия. Науката страда най-много в нашата държава, защото не се отделят дотатъчно средства за нея. Това е и основният проблем на докторанта - за да можеш да направиш нещо смислено, са необходими финанси. Изследванията, които трябва да провеждаш, терапията - всичко изисква много средства, с които държавата не разполага и често пъти ние сме принудени да ги търсим от други източници чрез кандидатстване за грантове, награди, за да допълним финансирането.
- Въпреки тези недостатъци, Вие продължавате да практикувате в България. Защо?
- Аз може би съм непоправим идеалист и продължавам да вярвам, че нещата рано или късно ще се оправят. Когато някой ме попита, аз казвам, че не може постоянно да се възмущаваме от системата, от управляващите, как те трябва да променят държавата. Държавата сме ние и ако ние не искаме да я променим, тоест ако ние не се променим и не се борим, нищо няма да се случи. Не казвам, че е лесно да бъдеш в чужбина, но е много по-лесно чисто административно, социално да бъдеш там. Но рано или късно корените на човек го връщат обратно и когато се върнеш и видиш, че нищо не се е променило, няма да имаш удовлетворение. Мисля, че ние трябва да се научим да се променяме и да не свикваме с лошите неща около нас, да не свикваме с корупцията, да не си затваряме очите, трябва да се борим.
- Какъв напредък се надявате да видите в медицината, конкретно за инфекциозните заболявания, в бъдеще?
- Аз имам много желания и мечти, свързани с нашата специалност. Иска ми се инфектологията в България да бъде по-популярна като специалност, хората да знаят, че има такива специалисти. Да ги търсят, за да могат да получават адекватна диагноза или лечение. Да се развие повече тази част от инфектологията, в която да бъдем вързани с трансплантационните екипи. Тоест пациентите, които са след трансплантация, също да бъдат консултирани с нас във връзка с инфекциите, които настъпват при тях. В онкологичните звена също да има лекар като нас, който да може да корегира терапията при онкологично болни с компрометиран имунитет. Профилактиката да бъде на ниво, да разполагаме с най-съвременни лечения. Защото не мисля, че лекарите в България са по-малко способни от тези на Запад. Дори на нас ни се налага да бъдем по-креативни, защото с по-малко средства съумяваме да направим това, което се иска.
- Имате ли съвети към младите, които мислят за следват медицина?
- От началото на тази година ние станахме „Катедра по инфекциозни болести" и обучаваме студенти и стажант лекари. Първото нещо, което трябва да им покажа, е да обичат пациента, да знаят защо са избрали това. Ако всеки от нас им покаже чара на неговата специалност, те няма да са толкова негативни спрямо ситуацията тук и биха искали да останат в България и да се занимват с медицина. Първо трябва да бъдем добри учители.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
