Събота,

Светец е изписал Билинския манастир. Храмът е обновен

От: Монахиня Павла (Борисова) -
Светец е изписал Билинския манастир. Храмът е обновен
A
A
A
  • Стенописите са реставрирани и консервирани
  • Милутин от Ярославци измолил от султана помощ, за да се направи храмът
  • Св. Георги заръчал на Пимен да се върне като духовен водач по родните си земи

 

В Завалската планина, в подножието на рида Црънча се намира едно истинско бижу на средновековната българска живопис. Това е църквата на Билинския манастир "Св. Архангел Михаил". Познавачи на житието на св. Пимен Зографски, напуснал този свят на 3 ноември 1620 г., смятат че това духовно и богато на колорит наследство е негово дело и вероятно на негови ученици.Билинският манастир  се намира на 16 км северозападно от град Брезник и на около 2 км от село Билинци. Пътят след селото е горски, може да се минава с автомобили, но е особено приятен за туристическа разходка. Предстои неговото благоустрояване.Сред местното население, манастирът бил известен като "Свети архангели". В някои източници е споменат като "Св. архангели Михаил и Гавриил".Първото писмено сведение за светата обител  е от 1585 г., когато някой си отец Стефан, според някои източници той е бил монах от "Билина манастира архангелскога",  представлявал манастира в пратеничество на кюстендилския епископ в Русия. От там се върнал с дарове от московския митрополит - богослужебни книги на старобългарски език и църковна утвар. Източници от началото на ХХ в. сочат, че манастирът е съграден през 1460 г. Според изследователи обаче

светата обител е била основана още през XI - XII век

-  времето на византийското владичество по тези български земи. Археологически находки в  манастирския двор  и около него показват, че през XIV век обителта вече е съществувала като голям укрепен манастир, стъпил върху стръмния скат над реката. Останки от средновековните му зидове има южно от черквата, а до жилищното крило се очертават основите на отбранителна кула. До църквата е имало чешма, чиято вода извирала под олтара на храма. Допуска се, че възникването на манастира може да е свързано  със свещен извор, почитан навярно още от езически времена

Може с него по някакъв ритуален начин да са били свързани и близките до манастира "Русалимски побити камъни", които представлявали  наредени в редица необработени каменни стълбове, каквито често съпровождат Културата Нураги. Има местно предание, което разказва, че заслугата  за въздигането на светата обител  е на някой си Милутин от село Ярославци. В по-ново време се казва, че той бил местен владетел, но по-старата история звучи като приказка и никой не знае дали това не е самата истина за Божия промисъл. По онова време османската власт поискала от селото 80 гроша като откуп за един войник. Хората не могли да съберат тия пари и тогава Милутин доброволно отишъл на служба в Цариград. Той бил юначен и бързоход. Това скоро било забелязано и той станал приближен на велможата, при когото бил на служба. Веднъж владетелят тръгнал на разходка извън столицата и към него изневиделица се спуснал убиец

Но още преди да го доближи, Милутин го ударил по главата с чука за набиване на колове, който носел със себе си. Убиецът умрял на място. Тогава велможата викнал при себе си Милутин и му казал: "Ти ми спаси живота, ти си мой брат. Кажи що желаеш да те възнаградя". Милутин отказвал всякаква награда, но като видял, че велможата е непреклонен, му казал: "Нищо друго не искам, само ще моля да ми се помогне и позволи да си направим черква, защото в родния ми край си нямаме дом за Богомолствие". Тази молба се сторила угодна на владетеля и той дал на Милутин пари, освободил го от служба и пратил с него добър майстор-техник. Веднага издал заповед до властите да му оказват необходимото съдействие.  Милутин без да се бави тръгнал към родния си край. Като наближил София, натоварил на волска кола престола на една съсипана църква и продължил с камъка към родното си село. Стигнали първо до една ливада, имот на Милутин, стоварили престола, но скоро дошла една баба от близките егреци (обори) и казала, че не иска там да се вдига храм. Милутин я проклел бесен вълк да я разкъса насред село и проклятието я постигнало още същата вечер. Но все пак натоварили престола на колата и тръгнали към друго място. При един герен престолът се катурнал и паднал в мочурището. Майсторът събрал помощници и го извадили. Отишли да преспят в селото и се върнали на другата сутрин. Като дошли, престолът отново се намирал в герена. Тогава разбрали, че волята на светията, на когото ще посветят храма, е той да се намира точно на това място. Майсторът направил канали и за три дни пресушил мочурището. Открил извора точно под престола, направил аязмо и извел благодатната вода в чешма, а около камъка вдигнал храма.   Преданието свидетелства за много изцеления от тази вода.  Когато дошло време храмът да бъде изписан, Милутин пак ходил до Цариград да измоли още пари. Тръгнал пеша, а за другар си взел едно куче. Скоро се върнал с нужните средства, а кучето си дошло два дни след него и било окуцяло - толкова бързо вървял Милутин по обратния път. Като станала готова черквата,  Милутин я осветил и дарил всичките си околни имоти на храма. За да оформи това свое благочестиво завещание, довел в черквата цялата си фамилия и

пред свещеник ги заклел никой никога нищо да не пипа

от приходите от тия имоти и от всичките други. Няколко фамилии в Ярославци спазвали този завет дълго и ако се случело да го нарушат, винаги  имало неприятни последствия.Манастирът е представлявал комплекс от черква, жилищни и стопански сгради. Разположен е върху наклонен терасовиден терен. Сградите затварят правилен  четириъгълник.  Дейностите на проект с европейко финансиране помогнаха през 2018 г. да се укрепи храмът, да се реставрират и консервират стенописите в него и да се благоустрои дворът. Направена е и част от оградата. Засега  другите сгради остават почти разрушени. Черквата е еднокорабна, едноапсидна, с чувствително удължен кораб.  Има входове от  северната  и от южната фасада. Изградена е от ломен камък с хоросанова спойка, като на места има тухли и дървени сантрачи. Църквата се осветлява от четири малки амбразурни прозорчета. В апсидата и на южната стена има по един отдушник. Сегашната църква стъпва върху северната част на средновековната. От запазената част от първоначалните й зидове се вижда, че е била кръстокуполна.Според специалистите,

стенописите разкриват два периода на изписване

макар и близки един до друг. По стените на храма са образите на всички най-ярки светии, като се започне с изображението на Пресвета Богородица Ширшая Небес и Иисус  Христос и после св. Стефан, св. Атанасий, светите безсребрени лечители Козма и Дамян, св. Николай, св. Димитър, св. Георги, св. Теодор Тирон, св. Теодор Стратилат, св. Прокопий, старозаветните пророци и още много свети образи -  някои  в цял ръст, други в многобройните медальони. В много от стенописите са пресъздадени важни евангелски събития  - архангел Гавраил и Богородица от Благовещение, Рождество Христово, Сретение, Кръщение, Лазарово възкресение и Влизане в Ерусалим. В олтарното пространство до отдушника е изписан св. Сава, а до него - Умиване на нозете, Тайната вечеря, Предателството на Юда и още две сцени. Зографът богато е разказал Светото писание в картини, така че във времето, когато книгите не достигали, да бъде научено чрез изображенията.  Специалистите отнасят стенописите към  XV- XVI в. Това се потвърждава и от приписките, които доказват, че през XVI в. Билинският манастир е съществувал отдавна. Светата Билина обител се споменава сред другите 15 манастира, възстановени и изписани от светия Пимен, дошъл от Зографския манастир на Света гора по родните си земи. Според преданието, когато бил 55-годишен, на сън му се явил св. Георги и му поръчал да се върне при народа си като духовен водач. Години наред Св. Пимен обикалял българските земи, проповядвал, строил и обновявал храмове и манастири, като ги украсявал със стенописи. Посетил първо София и нейните околности, след това бил в Южна България и Бачковския манастир. Обиколил и цяла Северна България,  бил във  Видин, Силистра и други градове. Много е възможно тъкмо негова да е заслугата за тази живописна прелест в Билинския манастир.

По повод приключилия проект за обновяване на манастирския храм и благоустрояване на дворното пространство около него, на 25 февруари 2021 г. Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, отслужи  тържествен водосвет. Манастирът е обявен за паметник на културата.

Понастоящем не е действащ, но храмът е отворен за поклонение.

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички