Ваня Костова е родена под знака на Овена в Димитровград. Прекарва детството си в Родопите и по-късно в Бургас, където завършва английската гимназия. След това учи в класа на Георги Кордов в Консерваторията. През 1980-а започва професионалната си кариера като вокалистка на "Тоника СВ". През 1986-а постъпва в ансамбъл "Магистрали". Неизменно до нея е синът й Боян Михайлов, който също е певец, въпреки че има диплома за лекар. Днес Ваня не само пее, но и се радва на малката си внучка Ванина.
- Ваня, пяла си на политически митинги от самото начало, още от 89-а. Какво мислиш за последните протести?
- Всяко време е характерно с начина, по който хората изразяват протеста си срещу нередностите. Дори едни и същи личности при различни обстоятелства биха се бунтували коренно различно. Бих ги разбрала във всички случаи - щом са жертва на несправедливости и гаври. Но аз съм за демонстрация с умни, морални и талантливи водачи, за мирен протест чрез силата на словото, изкуството и всички възможни, но демократични средства.
- Може ли да се случи така, че вместо по площадите да гърми "Вятър ечи, Балкан стене", да се пее "Искам тази нощ нещо да ти кажа" или пък "Нека бъда твоята есен"?
- С всяка песен и с всеки вид музика би се постигнал необходимият ефект, ако са уместни, ако прозвучат в точния момент, на правилното място, по подходящия начин.
- Твоят живот е като за роман - преминала си през любови и раздели, бляскави сцени и триумфи, болест и катастрофа. Как оцеляваш днес?
- Романът на човешкия живот понякога е толкова невероятен, че звучи като измислен. Случва се да изглежда неправдоподобна дори историята на любовта, на майчинството, на приятелството, на призванието. А по повод на оцеляването - ако има шанс да се отдадеш на призванието си, така че да си вадиш хляба с нещото, което най-много обичаш и умееш да правиш, оцеляването ти ще е песен. В някои случаи това дори е буквално.
- Защо, как и кога се насочи към музиката? Какво намери в нея, че тя те държи и сега здрава и креативна?
- Младежите поработват през лятната ваканция, за да се сдобият с нещо желано или просто за да помогнат на родителите си. При мен се наложи да продължа да се трудя и след ваканцията на IX клас, та чак до края на гимназията. Знаех достатъчно хитове. Сама си акомпанирах на китара. В Английската всички пееха и свиреха.
Бях наясно със солфежа и елементарната теория на музиката.
Получих и ценни безплатни уроци по пеене от една благородна дама - Ваня Узунова. Всичко това ми осигури вземане на категория за правоспособност след полагане на изпит по тогавашните изисквания. Изпитната комисия се състоеше от академични преподаватели от Консерваторията. Получих разрешение да пея дори и на английски. Музикантите, с които започнах работа, бяха перфектни. Много ми помагаха. Буквално ме подготвиха за голямата професионална сцена по-късно. Едновременно с това пеех и като допълнителен вокал в първата "Тоника" на Стефан Диомов. Случваше се да бъда дубльорка на Ева.
Бях щастливо малко момиче. И сега е така. Само дето съм попораснала. Музиката ми даде всичко, от което се нуждая, за да оцелея. Да съм жива. Но най-много от всичко ме накара да се чувствам потребна, обичана и благословена.
- Кои са нещата, които най-много са те наранявали и извисявали?
- Много неща биха могли да наранят една жена - ревността на любимия, недоверието в нея, лъжата, предателството, емоционалният грабеж... Това, което най-силно ме е наранило, е загубата на майка ми и пренебрежението, несправедливостта и грубостта към детето ми. Нещото, което може да ме извиси, е красивата песен. Не толкова, ако аз я изпълнявам, колкото, ако съм предизвикала авторите да я създадат. Извисява ме до небесата дори най-скромният успех и най-най-мъничката победа на сина ми.
- Не ти ли се е искало понякога "да обърнеш плочата" и да минеш на територията на рока, блуса, джаза?
- Рок, блус, джаз-стандарти, балади, кънтри, диско - това е музиката, която съм пяла пет години в ресторантския оркестър, а след това и в Консерваторията, още преди "Тоника - СВ". Сега пея само песни, които ми подхождат, и най-вече тези, които съм предизвикала.
- Известно е, че си деликатен човек, но защо днес почти всеки трети още може да запее "Рождество", а в същото време никой дори не си тананика т. нар. нови хитове?
- Нека им дадем време да се докажат. Все нещо ще остане и от тях.
- След всички спорове в "Тоника" има ли шанс групата да се събере, та макар и за един концерт?
- Ако зависи само от мен, бих казала "да". Нищо не е напълно изгубено, докато не бъде заровено.
- Какво правиш в момента, какво ти предстои?
- Подготвяме се с Боян за "Бургас и морето". Ще участваме в конкурса.
- Вярно ли е, че си казвала: "Не ми се живее", когато си била на крачка от рака?
- Вярно е. Тогава леех сълзи по изгубена любов. Това отвлече вниманието ми от същинската опасност, която грозеше не само мен, но и сина ми. Шока го понесе единствено Боян.
- Как Боян ти помага?
- Човек най-добре помага на близките си, като сам върши своята работа. Разбира се, помага ми и на сцената. Излишно е да казвам как перфектно ми партнира. Удоволствие е да се пее с него! В момента кара стаж след семестриалното завършване на медицинския университет.
- Какво трябва да се промени в управлението на сегашната ни култура?
- Нужен е Закон за защита на културата и интелектуалците. Не подценявам останалите хора. Всеки гражданин е уникален и ценен и заслужава правата му да бъдат защитени, но главното богатство на всяка нация са интелектуалците. За духовността на всеки народ се съди по отношението му към културата и изкуството и техните дейци. Още в средновековна Италия се въвежда традицията аристократите да бъдат меценати. А защо не и в съвременна България богатите да бъдат поощрени от държавата, за да подпомагат развитието на културата?
Но дори и да бъде приет така жадуваният закон за защита на културата, той би бил напълно безполезен, ако българинът продължава мизерното си съществуване без достойни доходи и без елементарни финансови възможности да се възползва от каквато и да било култура и изкуство.
- Как е внучката ти Ванеса?
- Тя почти открадна името ми и напълно сърцето ми
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
