Подпомагаме родните фирми при износа с кредити с лихва 3,5%, казват шефовете на Българската банка за развитие.
Националната програма за саниране на жилищата е сред приоритетите на кабинета "Борисов 2". Държавата ще осигури 1 млрд. лева за Фонда за саниране на жилищни сгради, което е заложено в Бюджета за 2015 г. Парите ще бъдат изплатени чрез Българската банка за развитие (ББР), която ще ги предостави през общините на сдруженията за етажната собственост на всяка сграда, която иска да участва в процеса.
"Стандарт" потърси за коментар членовете на Управителния съвет на ББР - Ангел Геков /председател/, Билян Балев /заместник-председател/ и Илия Кирчев /член на УС/.
- Ясна ли е вече схемата, по която ще става финансирането на проектите за безплатно саниране на панелните блокове?
- Ангел Геков: Ясна е, одобрена е от Министерски съвет и е публикувана на сайта на МРРБ. Целият механизъм е разписан съвсем точно и ясно.
- Хората се притесняват, че според типовите договори, също публикувани там, на практика се сключват договори за кредит, т. е. собствениците влизат в кредитни взаимоотношения с банката, поемат финансови задължения.
- А.Г.: Нито гражданите, нито сдружението са кредитополучатели. Става въпрос за схема за финансиране срещу безвъзмездна финансова помощ. Изрично в договора е записано, че експозициите, формираните по реда на това финансиране, се погасяват с безвъзмездната финансова помощ. Не се пораждат задължения за тях по отношение на каквито и да било плащания.
- Но ако наистина по някаква причина поръчката не може да се реализира, какво се случва тогава?
- Илия Кирчев: Във всички случаи държавата ще изплати всички разходи.
- Какви са критериите за достъпа до финансиране?
- А. Г. От гледна точка на банката няма никакви критерии. Критериите са определени в програмата. В момента, в който кметът на общината, общинската администрация, одобри съответния обект и съвместно с областния управител потвърдят, че блокът съответства на изискванията, за нас няма основание да не го включим в програмата.
- Значи критерии има на нивата преди да се намеси ББР?
- А. Г. Банката е последното звено, което само извършва разплащането, нищо повече.
- Когато стигне до вас проектът значи, че е проверен достатъчно сигурно и отговаря на всички условия, за да получи финансирането, така ли?
- А. Г.: Договорът се сключва предварително, за да е сигурно, че финансирането е осигурено и се започва превеждането на поръчките по първия и втория етап - обследване и строително-монтажни работи.
- Има ли банката намеса при избора на фирмите, които ще изпълняват проектите?
- А. Г.: Не, това също се прави от общините. Банката не коментира коя е фирмата-изпълнител, не се занимаваме с анализ на документацията по поръчките.
- Избрахте ли вече международните институции, които ще станат финансови донори на програмата за саниране?
- Билян Балев: Последователността е следната - след като се сключат договорите и стане ясно какво трябва да се разплати, банката изплаща направените разходи. След което във времето те се възстановяват на банката от държавния бюджет. Ако въпросът е банката откъде ще ги получи тези пари, може да се счита, че ние сме ги осигурили като ресурс.
- Защо тогава първоначално се говореше, че този един милиард лева, необходим за финансирането на програмата, ще се търси като заем от Банката за развитие към Съвета на Европа, Европейската инвестиционна банка или ЕБВР?
- А. Г.: Механизмът за финансиране, който е чрез държавната гаранция, подлежи на одобрение от парламента. Когато окончателните параметри на това финансиране бъдат подредени и договорени, това ще бъде внесено, за да получи съответното решение. И то ще стане публично известно, тъй като става с решение на Народното събрание. Конкретно - коя ще е институцията и при какви условия ще се осъществи финансирането, ще се оповести, когато всичко е сигурно. До тогава необходимите за финансиране средства банката ще осигури по свой си начин. За това има много алтернативи. Имайте предвид, че има и възможности, които са по-различни от прякото финансиране от друга банка. Инструментите за това финансиране в момента се договарят и се търси възможно най-ниската цена. Смисълът в случая е тази сделка да стане на най-ниската цена. Успоредно с това се търсят и най-добрите условия, защото не винаги цената сама по себе си е определяща.
- Б. Б.: Може би въпросът ви е продиктуван от различните коментари във форумите. Затова е хубаво да се каже, че ББР е свършила работата си и поетият ангажимент ще бъде изпълнен.
- Рано ли е да се говори за финансирането, министър Павлова предрече стартиране на санирането в края на годината?
- А. Г.: Въобще не е рано. Днес вече пристигна първото искане за финансиране. Сумите все още са малки, но когато се натрупат исканията, обемът ще се увеличи. Строително-монтажните работи вероятно ще започнат през пролетта на 2015 г.
- Б. Б.: Единственото нещо, което може да забави процеса, това е, че има процедури по Закона за обществените поръчки. Кметовете трябва да проведат търговете, може да има обжалвания и т. н. Това би могло да забави процеса чувствително.
- Има много съмнения за масовостта на програмата, защото предишните два проекта - на ПРООН и на Еврокомисията, не можем да ги наречем успешни. Какво мислите, ще има ли лавина от искания за финансиране?
- Б. Б.: Българският манталитет е изтъкан от съмнения, това всички го знаем.
- А. Г.: Има вероятност да се проявят проблеми за разбирателство между съкооператорите. Какво имам предвид - ако например пет апартамента във входа са санирани, обитателите им може да не искат да си нарушават спокойствието и да откажат да се включат. Но това не са проблеми, свързани с банковото финансиране, а са по-скоро на общините. Програмата е мащабна е и свързана с голямо разнообразие от случаи. По всяка вероятност някъде в процеса на изпълнение ще възникнат и проблеми, които не са предвидени и ще се наложат донастройки. Така че вероятно ще има неща, които ще се наложи да се решават в движение.
- Какви спънки предполагате, че може да възникнат?
- А. Г.: Представете си например, че се окаже, че някой блок не подлежи на саниране, защото е толкова зле, че просто повече не може в него да се живее, опасно е. Затова първо трябва да минат проектантските обследвания и да се разбере какво точно трябва да се върши.
- Само преди дни приключи международна среща на банките за развитие във връзка с финансовата подкрепа на експортните фирми, на която ББР беше домакин. Какви проблеми дискутирахте?
- А. Г.: Банката има политика, насочена в две основни направления. Първото е индиректното кредитиране, което е свързано с партньорски банки, чрез които да бъдат предоставени кредити на износители и да бъде подкрепена тяхната дейност. Изработили сме нова програма за он-лендинг през търговските банки, която ще представим в скоро време. Един от акцентите в нея е подкрепа на износителите чрез предоставяне на възможности за предекспортно финансиране, в т. ч. и чрез споделяне на част от риска по предоставените кредити от банките-партньори.
- Под формата на гаранции?
- А. Г.: И като гаранции, и като съфинансиране, по-точно синдикиране на финансирането - зависи от мащабността на сделките. Има възможност да се използват максимално широките канали за дистрибуция, които предлагат търговските банки чрез тяхната клонова мрежа, клиентска маса и т. н. Втората насока на развитите е програмата, която ББР има за пряко кредитиране на експортни предприятия и която е свързана с доста приемливи ценови нива на кредита. Стимулът, който се опитваме да дадем на клиентите си, е чрез ниските цени и възможности съвместно с Агенцията за предекспортно финансиране да предложим един конкурентен продукт.
- Б. Б.: За последните шест месеца активно подкрепяме експортьори от специфични сфери на икономиката, например Военно-промишления комплекс, тъй като те нямат възможност да бъдат обслужвани от болшинството други банки.
- Как се справяте с конкуренцията, вашите партньори сред търговските банки биха предпочитали да продават своите кредити, вместо да им подбивате пазара в вашите ниски цени?
- А. Г.: Безспорно е, че когато една банка формира някакъв портфейл на една цена, ако се появи по-евтина програма, се създава напрежение. Но в края на краищата ние целим да помогнем на икономиката и няма как да я стимулираме с високи цени.
- Б. Б.: Нашите директни кредити за експортни компании са с лихва 3,5%. Това е далеч под нивата на цените на пазара. Това е стимулираща цена.
- Какво стана с евтините кредити за малки и средни предприятия, включително и за стартиращи фирми, които обявихте преди година съвместно с тогавашния вицепремиер Даниела Бобева?
- Б. Б.: Направихме тези продукти, те работят. Кредитите се отпускат при 6% фиксирана лихва и са до 50 хил. евро за стартиращите фирми и до 100 хил. евро за микрофирми с кредитна история. Между другото имаха доста добър успех сред бизнеса.
- Тогава се говореше дори за безплатни заеми, чиито лихви да бъдат финансирани по европейските програми...
- А. Г.: В момента разработваме една тригодишна програма на банката. Очакваме да я приключим до месец и след като бъде одобрена, тогава ще можем да кажем повече. Акцентът ще бъде върху индиректното финансиране през търговските банки, тъй като това именно е ролята на една банка за развитие.
- Как ще го постигнете, след като търговските банки преливат от свободен ресурс и ще предпочитат да пласират своите продукти?
- А. Г.: Това, че банките са пълни с пари, е твърде условно казано. Едно е когато имаш "къси и горещи" пари, събрани от краткосрочни депозити, друго е да разполагаш с дългосрочен ресурс с ясно споделяне на риска. Тогава се търси съвсем друг целеви кръг от клиенти. Когато продуктът пасва и на конкретните нужди на бизнеса, мисля, че ще има добър прием.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
