Първан Симеонов, социолог
- Г-н Симеонов, изненадващо ли дойде краят на надпреварата за поста за генерален секретар на ООН и защо именно Гутереш е избран?
- Всъщност изненада вероятно би било за много други, но изследователи като мен и моите колеги от Института "Иван Хаджийски" обикновено предупреждавахме за случващото се и по-скоро сме в позиция сега да кажем "казахме ли ви, че така ще стане". Защото в този все по-поляризиран свят, все по-нажежен, особено покрай конфликта в Сирия, все по-обтегнати руско-американски отношения ми се струва, че там някъде изгоряха и шансовете на българската страна и ми се струва също така, че те бяха допълнително подкопани от действията на българската държава с доста странната и необоснована смяна на кандидатурата, която всъщност проличава и в последното гласуване, където виждате разположението на двете българки. Случи се така, че в създалата се все по-напрегната глобална ситуация и руско-американски отношения, може би българските кандидатури се оказаха неприемливи за едната или за другата страна. Така за съжаление една достойна кандидатура като Ирина Бокова не получи достатъчно подкрепа от собственото си правителство, струва ми се, а една друга достойна българка като Кристалина Георгиева всъщност сега ще обере неприятните плодове на случилото се.
- Имаше ли изобщо шанс Кристалина Георгиева, явявайки се в последния момент на надпреварата?
- За всички е ясно, че избирането на генерален секретар на ООН няма как да се случи без съгласието на големите 5 и няма как да се случи без съгласието на големите 2 - САЩ и Русия. От самото начало беше ясно, че без руско "да" няма как да се случат нещата. Второ, наистина имаше възможност и създала се среда, в която се очакваше жена от Източна Европа да поеме поста, това беше и лайтмотивът на българската кампания и за двамата кандидати. Трето, повече от ясно беше, че някак си втора българска позиция на висок пост в структурата на ООН, каквото би се получило, ако госпожа Кристалина Георгиева кандидатства за генерален секретар, а госпожа Бокова е шеф на ЮНЕСКО, макар и за още известно време, но беше ясно, че това е доста трудно. Не на последно място беше ясно, че ако и да има предварителни селекции, най-интересно започва сега и ние многократно го казахме, както се и видя.
- Казвате този поляризиран свят, все пак Съветът за сигурност излезе снощи с една доста категорична, единна позиция. Сигнал ли е това за единство в период на доста дълбоки разделения?
- Това е сигнал, че те всячески искат да избегнат нови конфликтни ситуации, където и да било. Това е сигнал, че те търсят бързо решение в очертаващия се възел от противопоставяния, защото за едните кандидати ще кажат "не", за другите, другите ще казват "не" и намират средното място.
- Защо все пак изборът е Гутереш? Какво значение оказва фактът, че той беше върховен комисар на ООН за бежанците?
- Първо, Гутереш е човек във всичките предварителни селекции с доста окуражаващо поведение на всички гласуващи. Това е очевидно, безспорно. Второ, Гутереш е човек, който споделя и умерени политически възгледи, социални по своето съдържание. Това е нещо, което има значение. Трето, Гутереш действително има дейност и насоченост именно в тази изключително невралгична област, за която става дума. Не на последно място, явно за Гутереш се е работило добре, т.е. имало е сериозна подкрепа и кампания в негова полза. Пак изследователите от Института "Иван Хаджийски" неколкократно в свои анализи и публични изказвания сме имали възможност да обясняваме, че случващото се с българската кандидатура всъщност ще работи за трети кандидат. Елиминирането на госпожа Бокова, минимализирането на нейните шансове разчиства пътя на Гутереш, защото ако наистина трябваше да е жена, и ако наистина трябваше да е от Източна Европа, и ако наистина трябваше да е със средно място между руски, китайски, британски, американски интереси, то някак си Бокова можеше и имаше своите шансове.
(Пред Агенция Фокус)
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
