София. Какви са отношенията между бизнеса и управляващите в един от най-успешно развиващите се сектори от икономиката - туризма, и какви отговори от кабинета искат туроператорите, попитахме Байко Байков, шеф на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА).
- Колко загубихме от липсата на сняг в началото на сезона?
- Трудно е да се изчисли. Защото част от бизнеса попада в сивия сектор. А загубата в сивия сектор всъщност не е загуба.
- Каква част от туризма е в сивия сектор?
- При достатъчно желание администрацията ни може да отговори на този въпрос. Но засега не виждаме тя да се занимава целенасочено с нелегалния или некоректния бизнес. Достатъчно красноречива е официалната статистика, според която в Слънчев бряг има 59 000 легла, а по данни на електроснабдителните дружества - около 500 000. Нужна е система от мерки, която да ограничи сивия сектор. На първо място трябва да се контролира как се поддържа ежедневно регистъра на гостите чрез онлайн достъп. Така е в целия свят и доводите, че това ще затрудни бизнеса и ще доведе до злоупотреби с личните данни, са смехотворни. Така се следят и всички услуги, които ползва туристът и се прави профил на интереса към дадена дестинация. Тогава стигаме до лицето на българския туризъм - с какъв капацитет разполагаме, какви са нашите туристи, откъде идват, какво консумират и какво търсят. И какъв е всъщност нашият таргет. В момента оценките са много противоречиви. Традиционно се говори за ръст от 3%-5% на туристите, както и увеличаване на дела на сектора в БВП. Но дали това е така? Говори се и за изключително голям брой туристи от чужбина - 7 млн. А бърз поглед по пазарите и данните на основните туристи показват, че това няма как да е възможно.
- Кои са другите мерки за справяне със сивия сектор?
- Справянето с проблема не може да се осъществи от конкретен човек или една институция. Тъй като местните администрации имат изключителна роля по отношение на контрола върху настаняването. Те осъществяват сертифицирането на дейността, което е конфликт на интереси. Защото трябва да контролираш тези, които те избират.
- Апартхотелите вече съществуват и според закона това няма ли да осветли част от сектора?
- Би трябвало, но законът е влязъл в действие частично, няма я поднормативната уредба, която трябва да го обслужва. Сега се приеха и промени към закона, за които АБТТА не беше уведомена. Липсва ефективен диалог с държавната администрация. Без него няма как да се развива активна управленска политика.
- Според статистиката чуждите туристи масово почиват в луксозни хотели. Това означава ли, че у нас идват среднозаможни туристи, а не бедни, както се твърди, или пък се крият данни?
- Не си представям как световноизвестни вериги биха си позволили да манипулират данни. Но не бива да се игнорират и усилията на българските бизнесмени, които се опитват да излязат на светло. Хотел, които има 15%-16% годишна заетост, би бил на загуба и няма как да съществува, а просто крие част от оборота. Градски хотели в съседна Македония например са с 80% заетост. Голяма част от протестите на хотелиерите срещу въвеждането на туристическия данък бяха именно в тази посока. Той щеше да дисциплинира бранша, но сега направихме крачка назад и тя ще даде нов импулс за нелегален бизнес. А цената на услугата извън ваканционния туризъм е относително висока в сравнение със средноразвити пазари като Чехия, което не звучи радостно. Допълнително се затваря кръгът - имаме висока цена, идват малко туристи, това предразполага за спестяване на разходи и прийоми от сивата икономика. Изолираността на София относно въздушните полети прави пътуването по-недостъпно и скъпо. А браншът не е узрял да се ангажира с позиция пред държавната администрация относно правата и задълженията си. Ако не участваме с финансиране на националния маркетинг, не можем да изискваме достатъчно да е максимално ефективен. Все още не е ясно как е реализиран по пазари и пера националният маркетинг за 2013 г. Нашата информация е, че на основните пазари като Германия, Великобритания и Русия нямаше никаква маркетингова поддръжка. В момента е периодът на най-силно представяне за част от основните пазари като Германия, Бенелюкс, скандинавските страни, а отново нямаме маркетингова кампания, която да подкрепя това предлагане.
- Какъв е шансът за туризма ни?
- През последните години нямаше нито едно правителство, което да работи за туризма като приоритет. Браншът се разви стихийно и в момента берем горчивите плодове. Затова туристите от Европа не намират достатъчно причини да дойдат в България. Те искат да видят дружелюбни хора, уредени градове, тротоари, по които може да се върви, ресторанти, в които да ги обслужат добре. Всъщност с последната промяна в закона се предлага заведенията извън хотелите вече да не са туристически обекти и да нямат нужда от категоризация. Този въпрос трябваше да се коментира първо с бранша, а не сега пост фактум. Заведенията за хранене в много туристически центрове са натоварени заради туристите. Принадлежността към определени рейтингови скали дава възможност на тези гости да се ориентират. Защото ние нямаме наложени традиции. В Дъблин например има хотел от 1836 г., който е пълен 365 дни в годината. Ако кръчмата на Швейк в Прага няма нужда от категоризация, конкретно заведение у нас има, защото това дава ориентир на туриста къде да отиде и как да се храни. Липсата на звезди ще отприщи проблеми, свързани с лошо качество. И ако нашата общност не стигне до съгласие как по един или друг начин да отличи определени услуги, то туристите ще продължат да заобикалят страната ни. Като изключвам ваканционния туризъм. Защото вече сме асоциирани много сериозно като дестинация за евтин туризъм, за която сме спечелили своите клиенти. Слънчев бряг е може би без конкуренция за парти туризъм в Европа. Това не е негатив. Тези туристи са ни харесали и ние трябва да ги обслужим. Но искаме да привлечем и друг тип с други продукти.
- Всички правителства обявяват развитието на туризма за приоритет. В същото време секторът няма самостоятелно министерство.
- Туризмът е приоритет, но в кавички. Защото държавната политика в туризма е изключително изменчива и противоречива. Няма приемственост в управлението на туризма. Няма и устойчивост от гледна точка на взаимодействието с бранша и представянето на сектора навън. Сега научихме, че туристическите информационни центрове ще могат да се регистрират за туроператорска дейност. Отлично. Но в същото време се прави промяна с цел облекчаване изискванията към управителите на туроператорите, защото явно голяма част от тези хора в общините няма да отговорят на изискванията за квалификация и стаж. Тоест, създаваме изкуствено структури. Изоставаме изключително много и в областта на новите технологии. Повечето туристи вече си правят резервации чрез смартфона. И за да имаме успех, ни трябва добре структуриран туристически бизнес, с компетентни хора, които владеят езици и са на ти с новите технологии. Това са хората, които са завършили туризъм в университетите, но те трудно намират изява у нас и често търсят реализация в други сфери или извън страната. Трябва да се обърне много сериозно внимание на интеграцията на образованието с бизнеса. Ако изключим няколко по-големи града, в останалите липсват кадри с туристическо образование. И на практика туристическите райони, които са вписани в закона, няма как да проработят. И вместо да включваме задължително културна програма в пакетите, трябва да направим културните ни обекти привлекателни за туристите. И тогава туроператорите няма да са задължавани, а сами ще правят всичко възможно да включват тези обекти, защото те ще привличат туристите. Националният съвет по туризъм е органът, който трябва да взима важните решения по отношение на националния маркетинг. А той не е свикван повече от година. Това е голям минус на сегашното управление.
Въпроси на АБТТА към кабинета
- Липсата на диалог между държавата и бизнеса спъва съвместното разработване и реализиране на проекти в областта на туризма. Какви мерки ще вземе кабинетът, за да преодолее тревожната тенденция?
- Какви действия са предприети от МИЕ за съгласуване с бранша на проекта за изменение и допълнение на Закона за туризма, одобрен на заседание на кабинета на 22 януари т.г.? Кои са представителите от бранша, участници в експертната група, работила по проектозакона - обичайна практика при разработване на важни нормативни актове, създаване на нови и корекция на действащи законодателни текстове?
- Какво налага отпадане от сега действащата уредба на задължението за предоставяне на информация за платени членски задължения при регистрация на туристически сдружения в Националния туристически регистър? Как ще бъдат гарантирани обществените интереси на българския туризъм, ако във формирането на политики и взимане на решения участват фиктивни сдружения, без реален членски състав, непредставляващи професионални общности?
- Кога ще бъде свикан Националният съвет по туризъм - единственият законен правоприлагащ орган по ЗТ, който не е провел нито едно заседание през 2013 г., а важни въпроси, свързани с Националната стратегия за развитие на туризма, рекламната политика и националния маркетинг се решават в нарушение на нормативната уредба - чрез свикване на неформални срещи и от неоторизирани структури?
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
