В Англия, по време на кампанията за Брекзит, на България беше изграден доста негативен имидж
Ирина Велкова е председател на сдружение "Толкова близо, толкова далече", което чрез културни и образователни дейности свързва българската диаспора по света с нейните корени, подпомага и популяриза нашето изкуство и творци. За пети път тя организира изложба с творби на родни художници емигранти, която се открива на 20 септември в НДК.
Ирина Велкова живее от 2013 г. в Лондон, където работи в областта на финансовите регулации и е член на борда на най-голямата организация за корпоративно управление в Англия и председател на комитета на младите лидери в организацията. Завършила право в СУ "Св. Климент Охридски" и корпоративно право в Юнивърсити Колидж Лондон.
- Госпожице Велкова, какви са посланията на тазгодишната изложба?
- Всеки от 13-те творци се връща на родна земя със свое послание, представяйки индивидуална перспектива, пречупена през творбата. Те са белязани от една обща тема - за живота извън родината. Това е и идеята, която ги обединява и която и ги прави толкова близки, макар и те самите да жиеят толкова далеч един от друг. Срещата с българската публика винаги носи една особена емоция - леко носталгична, но и искрена радост, че има любопитсво и интерес към техния труд, послания и преживявания.
- Срещнахте ли трудности? Ако да – какви?
- За радост, имаме прекрасни партньори - Агенцията за българите в чужбина, които винаги са се припознавали в проекта, Столична община и разбира се, нашият генерален спонсор -"Аурубис", чуждестранна компания в България, която от самото вече за поредна година ни подкрепя. В този тип проекти винаги най-трудно е да осигуриш финансиране, а българският бизнес, за съжаление, остава доста затворен към идеята за спонсорство.
- Къде се къса връзката между българите в родината и зад граница? Какво не знаят и не разбират едните за другите?
- Една от темите в произведенията е
за сблъсъка между утопията и реалността
Точно в това се състои и неразбирането между тези две групи – всеки има една много утопична представа за реалността на другия.
- Всяко правителство през последните 25 години е имало идеи и амбиции да създаде условия за връщането на българите, които живеят зад граница. Какво трябва да се промени у нас, за да се случи това?
- Демографията остава главният проблем. Само за 2015 г. 40 000 души са напуснали страната с идеята да живеят някъде другаде. Веднага след това се нареждат два други много очевидни фактора – образованието и недостатъчна възможност за развитие. Едното решение е в ръцете на държавата – задължителна реформа в университетите, моделът там е напълно грешен, другото – в ръцете на бизнеса. Вярно е, че държавата създава среда за бизнеса и това е много важно, но докато българският бизнес не промени основно начина си на мислене и подход към служителите си, младите ни хора няма да искат да се реализат тук. Работодателите в чужбина, и това е практика не само в Англия, а в цяла Западна Европа, предлагат изключителни възможности на служителите си да се квалифицират допълнително в много престижни институции, да се командироват дългосрочно в други държави или други компании. Подкрепят искрено и всеотдайно хобита и инициативи, които не са свързани изобщо с работата на техните подчинени, защото са ръковедени от простото правило, че за да получат най-доброто от служителите си, те трябва да се чувстват удовлетворени, подкрепяни и щастливи от това, което правят. Ммного малко компани в България разсъждават по този начин.
- Къде е по-трудно да се прави изкуство – в България или зад граница?
- Изкуство се прави трудно навсякъде в днешно време. В чужбина има по-голям интерес и от частни колекционери и от бизнеса. От друга страна конкуренцията навън е безмилостна особено в големите градове. Успяват само много добрите.
- С какви чувства е съпроводено завръщането у дома на художниците? Някои от тях не се връщат в родината с години, какъвто е примерът с Хубен Черкелов?
- Някои се връщат по-често, други по-рядко. Например Боряна Росса, се опитва да прави доста проекти в България макар че живее в Ню Йорк. Други са почти непознати за тукашната публика и не са се представяли на родна сцена или поне много малко - например Лора Димова, Искрен Семков и Нина Панчева. С Хубен Черкелов се видяхме за последно в България преди няколко месеца, искахме да работим по негово индивидулано представяне на няколко места, включително и в Европейския парламент. Неговото изобразяване на различни национални валути е много подходящо за експозиция в тази институция, но, за съжаление,
не срещнахме отклик от българските евродепутати.
- Кои национални аспекти присъстват в творчеството на тези артисти?
- Темите са разнородни - през тълкуванията за вселената и кванотовата физика, пресъздаване на обикновени житейски моменти чрез светлина и по-смели интерпретации на актуални сюжети като половите стереотипи, тялото и естетиката на комерсиалното общество. Много от творбите са вдъхновени или носят заряда на неща, които са сързани с България - природата, историята, юношеството, спомените. Тази година за първи път имаме и резидентска програма, по която един от нашите автори - Нина Киркова, изработва творба от мед, която ще бъде показана на изложбата. Медът е третият ни най-значим продукт, който изнасяме и представлява около 9% от целия износ на държавата.
- Какво държавата може да направи, за да засили престижа на нашите творци в чужбина?
- Активна, но смислена политика по отношение на българската култура от мисиите ни в чужбина. Културният център в Лондон, е вдъхновяващ пример за това как могат да се организират редовно културни мероприятия, посланикът ни в Париж също е активен. Ключът обаче е в това тези инициативи да се представят и пред чужда публика, да се използват добрите дипломатически връзки.
- Вече няколко години живеете и работите в Лондон. „Толкова близо" или „толкова далече" се чувствате?
- Чувствам се и близо, и далече. Семейството и приятелите ми са в България. Вълнувам се от всичко, което се случва, и имам активна гражданска позиция.
- Как изглежда България в очите на европейците, в частност – на англичаните?
- По време на кампанията за Брекзит на България беше изграден доста негативен имидж в Англия. За съжаление, политическите интереси и медиите изиграха главната роля в това. Ще отнеме известно време, докато тази кампания се забрави. Същото се случва и по темата с отразяването на бежанската криза в Европа – силен медиен натиск в Германия, Франция и до голяма степен преекспониране на темата. Масовият англичанин
вярва, че източно европейците са в основата на проблемите им
в социалната система, което не е така, но това много трудно се обяснява, особено ако си българин.
- Как се промени животът във Великобритания след Брекзит?
- Брекзит продължава да е ежедневна тема. Той раздели англичаните и за голяма част от интелегентните и добре образовани резултатът беше шок. Кампанията за оставане обаче беше много слаба, почти незабележима, докато опонентите им бяха изключително агресивни. Брекзит, за съжаление, е повече резултат от дълбоките социални, здравни и други вътрешни проблеми, от които английското общество е раздирано, и те просто изразиха своя протест чрез решението си за напускане, грешно свързвайки двете теми.
- След излизането на Великобритания от ЕС какви чувства владеят българите на Острова? Тук се чуват твърде много страхове – за свиване на трудовия пазар, за скок в таксите за образование...
- Великобритания вече няма да е страна членка и ще има по-голяма свобода. Това обаче няма да се случи в обозримите две години. Темата с университетите е от най-болезнените, но същевременно тези институции са разумни и добре разбират, че не могат да имат само студенти от трети страни. Трудовият пазар ще бъде по-засегнат и може би договореностите ще имат по-малък ефект върху тези европейци, които вече са били на острова в сравнение с тези, които тепърва искат да заминат, но според мен условията също няма да са толкова неблагоприятни, колкото медиите ги представят с цел да минимизарат имиграцията към страната в момента.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
