Коледният подарък за БНР идва с месец закъснение

7 кандидати напират за горещия шефски стол, чакат се обаче и изненади

Коледният подарък за БНР идва с месец закъснение | StandartNews.com

Коледният подарък за БНР ще стане ясен едва на 22 януари. Защото с Новата година идва и поредната епопея, наречена конкурс на националното радио. 

След като в края на октомври бе прекратен мандатът на Светослав Костов, в ход е нов конкурс за поста генерален директор на Голямата къща. Правомощията на Костов бяха прекратени след безпрецедентното спиране на ефирното излъчване на програма "Хоризонт" за близо 5 часа на 13 септември и след свалянето от ефир на журналистката Силвия Великова от ефира. Напрежението в радиото роди много емоции сред колегите, политиците и протестърите.

Каква е истината по този случай обаче и досега не е ясно. Светослав Костов логично обяви, че ще заведе дело срещу СЕМ за незаконно сваляне от поста. Но дали ще има такова дело и кога ще бъде даден неговият ход, е загадка. Неофициално се шуми, че това може да стане на 21 януари, ден преди избора на новия генерален директор на БНР.

До 8 януари пък СЕМ трябва да обяви кои от сегашните кандидати са допуснати до участие в конкурса. Изслушванията им ще са на 20 и 21 януари. 

 

Конкурентите – почти без изненада

 

Участие в обявения конкурс ще вземат: Антон Митов, който в момента е и.д. генерален директор, бившите заемали поста Александър Велев и Валери Тодоров, Митко Димитров - бивш директор на радио "София", Жени Гаджалова - бивш главен счетоводител на БНР, Даниела Манолова - отговорен редактор в програма "Христо Ботев", и Андон Балтаков.

В момента  изпълняващ длъжността генерален директор е Антон Митов, който беше директор на архивния фонд в радиото. По закон той може да заема временно поста не повече от три месеца.

Това, което обединява всички кандидати, е, че медийната им биография е свързана с БНР. Част от тях не се явяват за първи път на конкурса. Александър Велев и Валерий Тодоров са били генерални директори на радиото в два последователни мандата. Велев - от 1998 до 2001 и от 2016 до 2019 г. Мандатите на Тодоров са 2007 – 2010 и 2010 – 2013 г.

 

Андон Балтаков е новият играч в битката

 

Интересна сред кандидатурите е тази на Андон Балтаков, който е един от малкото българи с успешна медийна биография, изградена на един от най-конкурентните пазари в света - американския. Той има магистърска степен по бизнес администрация от университета "Йейл" и висше икономическо образование от УНСС в София. 

Първо като журналист, а после и като мениджър Балтаков работи в този бранш повече от 20 години. В момента Андон Балтаков има консултантска компания в САЩ и съветва медиите как да си управляват бизнеса.

 Работи по два проекта съвместно с "Ройтерс". Преди това няколко години е бил старши директор бизнес операции в CNN Digital и е отговарял за монетизирането на новинарския уебсайт и съпътстващите програми на CNN за мобилни платформи, като е управлявал и бизнеса за синдикирани видеопродукти. Преди да се присъедини към CNN, е работил 7 години в агенция Associated Press в Ню Йорк, където е заемал ръководни позиции в отдела за дигитални продукти и стратегическо планиране.

Стартира новинарската си кариера като водещ в софийското радио "Витоша" през 1994 г., а по-късно става част от новинарския екип на БНР, където работи до 2000 г. Специализирал е новинарско продуциране в BBC в Лондон. Бил е стратегически консултант на Metroradio във Финландия.

 

Ще има ли нещо ново в концепциите

 

От конкурса СЕМ очаква ясни и приложими решения в концепциите за справяне с управленската криза в БНР. Медийният регулатор има одобрена процедура за избор на генерални директори на БНР и БНТ, приета още през 2016 г. след обществено обсъждане.

Митко Димитров бе директор на Радио София, преди постът да бъде зает от Светослав Костов. При управлението на Димитров имаше скандали с журналисти от медията, както и уволнения на водещите Емил Янев и Кин Стоянов. Според мнозина, генералният директор на БНР преди Костов - Александър Велев, добре с прилична концепция, но така и не успя да я разгърне по време на мандата си.  Този период бе белязан и със скандала между националната радио и "Мюзикаутор".

Валери Тодоров управлява два мандата Голямата къща. През този период бе създадена модерната дигитална платформа радио Бинар. Концепцията му бе заимствана от западни интернет платформи. Радио Бинар тръгна с голям оптимизъм, но  постепенно бе маргинализирано. 

Сегашният и.д. на радиото Антон Митов пък бе за известно време шеф именно на Бинар и радио България. Резултатите от това, за съжаление са, че в момента Бинар е един почти непосещаван сайт със затихващи функции.

Причината през лятото СЕМ да избере Светослав Костов на поста генерален директор е именно неговата добра концепция за дигиталните платформи на БНР, които да променят статута на консервативната медия, в която работят професионални журналисти. Неочакваните скандали обаче му попречиха да развие своите идеи за промяна и сега ще е интересно дали новият обитател на горещия кабинет в радиото ще смени курса на бъдещето.

 

   

Идея на Рашидов: Парламентът да избира шефовете на БНТ и БНР

 

Докато мераклиите за шеф на БНР пишат концепциите си, нова идея на Вежди Радишов може да обърка за пореден път мединия пасианс. Народното събрание да избира шефовете на общественото радио и телевизия, а СЕМ да е контролният орган, предложи председателят на медийната комисия към парламента. 

Според него директният избор на генералните директори от парламента няма да ги направи зависими.Мандатите на генералните директори на БНТ и БНР трябва да се удължат от 3 на 5 години, колкото е и мандатът на директора на БТА, смята още Рашидов. Според него у нас безсмислено много се говори за свобода на словото, а всъщност има свободия. "Свободата на словото не е запазена марка на медиите, а на човека, всеки трябва да се възползва от нея. Медията не е свещена крава и не се ползва със специална свобода", каза Рашидов. 

Неговите думи за пореден бръкнаха с пръст в кървящата рана на обществения организъм, предизвикана от т.нар битка за свободата на словото. Която в началото на годината бе представена като новата хибридна война, а в накрая се оказа просто арена за разчистване на сметки на ранени олигарси.        

 

 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай