Църквата да си върне всички манастири, храмове и молитвени домове, предназначени за богослужебна дейност, гласи поправка в Закона за вероизповеданията, предложена от депутати. За коментар по темата потърсихме историка проф. Божидар Димитров. Пред "Стандарт" той представи вижданията си за протестите и политическата криза и потърси аналогия в историята със сегашната ситуация у нас.
- Проф. Димитров, как ще коментирате внесените проектопоправки в Закона за вероизповеданията, визиращи предаването на църквите, които сега са със специален статут на културно-исторически паметници, в разпореждане на Българската православна църква /БПЦ/ ?
- Става въпрос не само за връщане на имоти на православната църква, а и на други вероизповедания. Ислямското вероизповедание също има претенции към джамиите в Кюстендил, Самоков. То ги е загубило отдавна съгласно едно споразумение между България и Турция още от 1909 г. Що се отнася до претенциите на БПЦ, много от тези храмове, за които сега тя претендира, са били изоставени в руини, като "Св. 40 мъченици" във Велико Търново. Дори и Боянската църква през 1954 г. е била съвсем изоставена. Същото важи и за Земенския манастир - от него е била запазена само църквата. Сега БПЦ си иска всичко това, но не е ясно какво ще прави - дали ще бъдат действащи храмове, от което на практика няма нужда - има достатъчно стари и нови храмове. Ако обаче въпросните поправки се приемат, ще възникнат наистина доста проблеми. И то главно между религиозните общности.
- Защо?
- Ами да вземем джамиите в градове като Кюстендил, Самоков и други. Там турци няма. Но винаги ще се намерят представители на едно друго малцинство, които ще се обявят за мюсюлмани. Както например стана в Стара Загора. Спомнете си и случая с Пазарджик. Там в началото на прехода протестантски пастори нахлуха в ромския квартал "Токайто" и вдигнаха 3 техни молитвени дома. Това стана благодарение на парите, дошли от съответните протестантски фондации. Но след това пък явно с повече пари се появиха мюсюлманските емисари. И ромите от "Токайто" изведнъж станаха мюсюлмани, и то салафити.
- Да, това е битка за вярващи. Но означава ли, че например и бившата "Буюк джамия" в София, където сега е Археологическият институт и музей на БАН, трябва да стане пак действаща?
- Така би трябвало да стане, ако се приемат тези поправки. Хубаво би било наистина срещу Президентството да пее мюезин. Само че първо трябва да се издигне и минаре. Това, разбира се, е в рамките на шегата. Но ако говорим сериозно, тези поправки наистина могат да родят сериозни конфликти между основните вероизповедания. Много джамии са били преди това християнски църкви. Включително и въпросната "Буюк джамия". Всъщност мюфтийството не може да си върне нищо от тези бивши джамии. Защото те са били изоставени още преди Освобождението. "Буюк джамия" например е била конюшня. Когато руските войски влизат в София през 1878 г., те я превръщат в лазарет. После е била изоставена и чак през 1893 г. е дадена на основания тогава Народен музей.
- Все пак това са дребни проблеми на фона на случващо се в страната, която се тресе от протести и скандали...
- О, протестите могат да продължат до безкрайност, с по-голяма или по-малка интензивност. Аз се радвам, че има хора, които искат нещо да се промени в България. Но те нямат дори и три общи идеи. Те не са организирани. А в рамките на една демокрация, ако искаш да постигнеш нещо, трябва зад него да застане партия, организация, сдружение - както искате го наречете. Аз не виждам как може да стане това в момента. Познавам някои от лицата на протеста и като ги видя, започвам да се смея. Ами там има лидер на неправителствена организация, който го търсят в три държави за разни далавери с имоти. Друг пък е откровено луд. Това е несериозно. Много хора се възползват от протестите и искат да се намъкнат в политическия елит. Но те просто биха могли да се присъединят към някоя от съществуващите политически партии, за да им се чуе гласът.
- Кои всъщност протестират?
- Някои от хората са симпатизанти на Реформаторския блок и на партиите, неуспели да влязат в парламента. Има и привърженици на ГЕРБ, които въпреки дистанцирането на ръководството се включват в шествията. Има дори и привърженици на БСП, които смятат, че партията им трябва да се извини на своите за кадровите гафове и за срамния й съюз с "Атака" и с ДПС. Но най-много са тези, които не симпатизират на никоя партия.
- Ще роди ли протестът нещо ново?
- Мисля, че ще се повтори това, което стана след зимните шествия. В момента, в който неговите лидери седнаха на масата за преговори, успяха да се скарат. И дори тръгнаха да се съдят за това кой първи е използвал "Орлов мост" като символ на протеста. И кой се опълчил първи на монополистите
- Какъв е изходът от кризата?
- Винаги съм застъпвал тезата, че за България, чиито политически модел формират цели 13 века ханове, царе и султани - най-добрата модерна форма на управление е президентската република. Тя ще стабилизира двупартийна система и ще елиминира всички по-малки партии, които се явяват като вид паразити, изнудващи облаги, за да подкрепят една от двете големи сили.
- Не ограничава ли това демокрацията?
- Защо? Много хора наистина смятат, че това не е добре. Напротив, много е добра системата ляво-дясно. Но днес още не сме узрели за такова нещо. Така че в рамките на парламентарната република, каквато сме, при подобни кризисни ситуации трябва да се отиде на голяма коалиция. Както го правят германците още от 60-те години, та и досега. И станаха локомотивът на обединена Европа.
- Не е ли прекалено безпринципно?
- Защо да е безпринципно, ако става въпрос за спасяването на страната? Ето, в Гърция ПАСОК и "Нова Демокрация" направиха такава коалиция, което само допреди 3-4 години щеше да звучи абсурдно. Но ето че дава резултат и южните ни съседи постепенно изгазват от кризата.
- За да стане това у нас, трябва първо ГЕРБ да се върне в парламента.
- ГЕРБ ще се върне в парламента. Това вече беше заявено, поне що се отнася до изборния кодекс. В крайна сметка ГЕРБ си остава най-голямата партия в България. И се намира в добра кондиция. Фактът, че спечели кметските избори във Варна, го потвърждава. Това в ново време не се е случвало в България - една управлявала практически пълен мандат партия да запази рейтинга си и да остане водеща политическа сила.
- Това все пак трябва да се докаже на избори...
- Правителството на Пламен Орешарски направи доста кадрови гафове. А и конфигурацията в парламента е наистина сложна. Така че предсрочни избори трябва да има.
- Но ще доведат ли те до съществена промяна?
- Сигурно е само, че една партия няма да влезе в парламента - ясно ви е, че говоря за "Атака". Иначе дали ГЕРБ ще вземе някой депутат в повече или БСП, не е важно. Пак повтарям - голямата коалиция е единственият изход от сегашната ситуация. За да има стабилност и да може да работи правителството спокойно. А това не може да стане, ако под прозорците ти крещят непрекъснато "Оставка!"
- Настина ли няма друг изход?
Няма. Това настървение, което възкресява духа от началото на 90-те години, трябва да се прекрати. Никога нашият народ не е постигал нищо чрез конфронтация. Винаги е губил. Включително и национална независимост, както става през ХIV век. И това наистина ме тревожи.
- Кога трябва да се направят избори?
- Някои настояват да стане веднага, други - да ги направим през май 2014 година заедно с тези за евродепутати. Но време за губене няма - нека да бъдат през есента. Защото през септември в София и другите големи градове ще се върнат отпускарите и студентите. Шествията ще станат още по-масови, може да се стигне и до нежелани ексцесии. А и преди зимата трябва да има стабилно правителство, подкрепяно от мнозинството от народа.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
