Българската следа в мисиите “Аполо”

Проф. Виден Табаков почти 50 години е един от най-изявените изследователи на НАСА

Българската следа в мисиите “Аполо” | StandartNews.com
  • Проф. Виден Табаков почти 50 години е един от най-изявените изследователи на НАСА
  • Ако се бях върнал в България, щяха да ме изпратят в лагер и после в ТКЗС-то в Стакевци,казва ученият

Белоградчишкото село Стакевци стана много известно, след като собственикът на местен ресторант обяви, че милиардерът Илон Мъск си е направил резервация там. Селото обаче отдавна е свързано с Космоса, а причината е най-успешният му жител - професор Виден Табаков.

Денят е 16 юли 1969 г. Часът е 13:32. От полигона в Космическия център Джон Ф. Кенеди, Флорида, е изстрелян Аполо 11 с ракета-носител Сатурн V. Двигателите на отделните степени работят по план и след около 12 минути корабът навлиза в околоземна орбита. Извършва една обиколка и половина на Земята за около два часа. След 4 часа и 30 минути Командният модул се отделя от последната степен на Saturn V и извършва маневра, скачвайки се с върха на Лунния модул. 55 часа след старта астронавтите Армстронг и Олдрин преминават в Лунния модул за проверка на системите преди кацане.

Три дни по-късно, на 19 юли, след 76 часа, след няколко обиколки на Луната астронавтите виждат предварително набелязания район за кацане в т.нар. Море на спокойствието. На 21 юли 1969 в 2 часа 56 минути 20 секунди Нийл Армстронг оставя първите следи по повърхността на Луната и произнася знаменитата фраза: "Една малка крачка за човека - един голям скок за човечеството...".

И докато целият свят наблюдава кацането на Луната, България е една от страните, които дори не забелязват колко са близко до реализирането на историческата мисия. Българският професор Виден Табаков е част от специалния екип, който се занимава със създаването на ракетите "Сатурн", които като носители на космическия кораб "Аполо" да са в състояние да достигнат и кацнат на Луната и да успеят в условията на вакуум отново да излетят от нея и върнат кораба на планетата Земя.

Гласът на проф. Табаков се чува за пръв път на 14 декември 1919 г. Първите си глътки въздух поема в село Стакевци в семейството на заможен търговец. Двадесет години по-късно бъдещият професор завършва средното си образование във Видин в Мъжката гимназия "Цар Симеон Велики" със златен медал. С този си успех той веднага е приет за студент в Карловия университет в Прага, Чехия, в специалността "Машинно инженерство".

През октомври 1938 година германците анексират Судетската област в северна Чехословакия, а през март следващата година окупират Чехия, където създават протектората Бохемия и Моравия. Останалата част от страната е поделена между Унгария и марионетната Първа словашка република.

Тези събития принуждават Виден Табаков да продължи следването си в германския университет в същия град и усилено да изучава немски език, за да вземе приравнителния изпит по математика, който е задължителен за чуждестранните студенти.

Табаков се дипломира през 1942 г. и с препоръка на своите професори

записва докторантура по аеронавтика в Берлинската политехника

която завършва предсрочно през 1945 г. със защита на докторската си дисертация, а единият от членовете на изпитната комисия е Вернер фон Браун (германски, по-късно американски учен, един от родоначалниците на ракетостроенето). Едновременно със следването си Виден Табаков е преподавал в университета и е станал доцент по аероинженерство, сътрудничил е на създателя на първия турбореактивен самолетен двигател Ханс фон Охайн, започнал е работа в заводите на "Сименс" и е станал член на групата инженери, ръководена от Вернер фон Браун, която разсекретила чертежите на руските ракети и работела по проектите на прочутите немски ракети "Фау" 1 и 2.

Професорът по физикохимия Борислав Тошев, който се среща с Табаков преди повече от 20 години, цитира неговите думи:

"След войната не бе възможно да се върна в България. Ако се бях върнал, щяха да ме изпратят в лагер и после, след няколко години, може би щяха да ме направят главен инженер на ТКЗС в с. Стакевци".

Още в края на 40-те години проф. Табаков се занимава с иновации. През 1948 г. заминава за Аржентина, където заедно с италиански и немски инженери участва в разработването на първия аржентински свръхзвуков самолет. Работи в Буенос Айрес, в "Aero-Talleres Argentinos". В Аржентина защитава патент за подобряване на охлаждането при хладилниците до 1956 г.

Годината 1958 е повратна в живота на професора

Той пристига в САЩ и започва преподавателска дейност в университета в Синсинати, където става професор по аерокосмическо инженерство и поставя началото на докторска програма по космонавтика, чрез която обучава над 50 докторанти и повече от 200 магистри.

Само три години по-късно Вернер фон Браун, който също вече е в САЩ, привлича проф. Табаков и заедно започват работа по създаването на ракетите "Сатурн", които като носители на космическия кораб "Аполо" да са в състояние да достигнат и кацнат на Луната и да успеят в условията на вакуум отново да излетят от нея и върнат кораба на планетата Земя.

Професорът присъства в списъка на учените, създали космическия кораб "Аполо 11", с който американските астронавти достигнаха Луната и от който Луис Армстронг слезе, за да направи първите стъпки на човек по лунната повърхност. Впоследствие

Армстронг и проф. Табаков стават добри приятели

Те са и колеги - преподаватели в университета.

Научните интереси на Виден Табаков са в сферата на създаване на свръхустойчиви на пределно ниски минусови и изключително високи плюсови температури материали и изследването на причините за ерозията и уврежданията на турбодвигателите с цел повишаване на тяхната защита и дълготрайна употреба.

Над 45 години той е един от изявените и активни изследователи на НАСА, а чрез ръководените от него проекти проф. Табаков осигурява на университета повече от 100 млн. долара. Лабораторията, която той създава в университета, с решение на Борда на настоятелите от 2009 г. носи името "Проф. Виден Табаков".

Професорът е член на Американския институт по аеронавтика и астронавтика и на Американската асоциация на машинните инженери. А през септември 2014 г. става почетен професор на Националното управление по въздухоплаване и изледване на космическото пространство /НАСА/, като името му е на първо място в списъка с удостоените с тази чест учени на САЩ. Два пъти е обявяван за инженер на годината на САЩ. Носител е на многобройни престижни научни награди / 24 в личния му архив/.

Проф. Табаков се завръща за първи път в България през 1994 г.

и от тогава почти всяко лято до смъртта си сам или с членове на своето семейство посещава родния си край и любимия си от детството град Варна.

БНТ създава и реализира документален филм за големия учен през 2018 г. със заглавие "Българинът, който докосна луната".

Проф. Виден Табаков умира на 6 юни 2015 г. в Синсиати. Личният му архив се съхранява в България. През 2019 г. проф. Виден Табаков посмъртно бе обявен за почетен гражданин на община Белоградчик, а кабинетът по физика във Видинската гимназия, на която той е възпитаник, носи неговото име. Професорът е почти непознат у нас. Неговото име не е известно на широката аудитория и за това е нужно да пишем и говорим повече за него, защото научният му принос може, а и трябва, да накара всеки българин да се гордее. Животът на проф. Виден Табаков показва и друго - че няма значение къде ще се родиш, за да си част от екипа, реализирал онази крачка за човека и големия скок за човечеството.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай